Катрин Белами
Лятото на тайните (10)

Глава десета

Лиза се завърна в Сан Франциско повече от недоволна от отношението на брат си. Хол изобщо не я подкрепи. Дори напротив — едва след много увещания тя успя да изтръгне от него обещанието, че няма да се обади на Джак! Настроението й малко се подобри, когато една от училищните й приятелки се обади и предложи да прекарат заедно вечерта в някакъв новооткрит нощен клуб.

Тя сложи Кит да си легне, облече се, смени грима си и взе такси, за да успее за срещата с Кели. Двама колеги на приятелката й се присъединиха към тях. Лиза се отдаде на танците и флиртовете, като че вече беше свободна от брака си с Джак. В разгара на вечерта Кели побутна Лиза:

— Кой беше този? Изглежда ми някак познат. О, великолепен е! — добави тя високо, взирайки се в мъжа, който току-що беше влязъл в клуба и стоеше на входа, за да разгледа посетителите. — И е сам! — кимна Кели с безочливо задоволство.

Тя изпъчи гърди и се взря упорито в новодошлия с явното желание да привлече вниманието му. Мъжът улови погледа й и се усмихна широко в отговор. Кели се опита да си спомни къде го е виждала по-рано… Висок, тъмнокос, с елегантна брадичка, кафяви очи, приятен тъмен загар и обица на едното ухо, която му придаваше вид на морски разбойник.

— Хей, знам кой е той! — възкликна развълнувано тя. — Той е актьор… Казва се… Джони Денсър! — заяви победоносно и подкани Лиза: — Хайде да го извикаме при нас!

— Стига, Кели, ще ни помисли за фанатизирани почитателки — отбеляза Лиза и се отдръпна. — Не искам да се срещам с него. Той е приятел на Ейс Дилейни. Работеха заедно в един телевизионен сериал, когато преди няколко години Ейс реши, че иска да се занимава с шоубизнес.

— Чудесно! Тогава можеш да ме запознаеш — не се отказваше Кели.

— Никога не съм се познавала с него — запротестира Лиза, но приятелката й застана на пътя на Джони, без да се вслуша в думите й.

— Здрасти, аз съм Кели, а това е Лиза — усмихна се лъчезарно тя.

— Здравейте — върна й Джони усмивката и не сметна за необходимо да се представи. Погледът му се премести към Лиза. — Вие сте Лиза Ренуик, тенисистката! За мен е удоволствие да се запозная с вас.

Той взе ръката й и я задържа в своята.

— Така е. Поне бях. Сега съм само домакиня и майка — каза Лиза, изчервявайки се леко, когато той отказа да освободи ръката й.

— Хей, не говорете така! — каза бързо Джони. — Позволете ми да ви почерпя.

— О, с удоволствие! — прие незабавно Кели, но Джони като че ли не я чу.

— Не, благодаря — моментално отсече Лиза.

Кели й хвърли укорителен поглед, а Джони остана силно изненадан. Думата „отказ“ не присъстваше в неговия речник.

— Съжалявам, ако ви прозвучи грубо — усмихна се насила Лиза, давайки си сметка за резкия тон, — но приятелите на Ейс Дилейни не са мои приятели!

— Господи, той не ми е приятел! — каза Джони с отвращение. — Наистина работихме известно време заедно, докато играеше в „Кънтри клуб“, но той ни измами. Тези серии бяха написани специално за него, ала великият Ейс сметна, че шоуто му е омръзнало, и прати по дяволите договора си и останалата част от екипа. Просто реши и си тръгна, макар да знаеше, че съм отклонил толкова изгодни предложения, само за да продължим с „Кънтри клуб“. Изобщо не ме предупреди, че се готви да приключи участието си. Когато сериалът беше спрян, аз не успях да изплатя къщата си и дори трябваше да се разделя с колата си. Мога да ви уверя, че Ейс Дилейни не ми е никакъв приятел!

— Всичко това много отива на Ейс — отбеляза Лиза с топъл глас. — Той пет пари не дава за другите. Признава само себе си. Вмъква се в къщата ни винаги когато поиска, без покана или предупреждение. И винаги отвежда съпруга ми да пиянстват някъде — оплака се тя, пресушавайки водката в чашата си. — Всъщност всички идват в къщата ни без покана или предупреждение — продължи да мърмори. — Бихме могли да учредим обществен клуб и да събираме входна такса.

— Вие сте омъжена за Джак Фаръл, нали? Ейс ми е разправял, че двамата с Джак са прекарвали доста диви нощи в клубовете.

— Наистина ли? — с непроницаем глас попита Лиза.

— Вие не живеете ли в Англия? — бързо смени темата Джони.

— Да — каза Лиза след кратко колебание.

— А мъжът ви тук ли е?

— Не, той е в Париж. Коментира Откритото първенство на франция за Бритиш телевижън — отвърна Лиза.

— Това е удобно — промърмори Джони, приближи се до нея и избута Кели встрани. — Сигурна ли си, че не искаш да ти взема още едно питие?

— Ами, добре, благодаря — прие Лиза, решавайки, че заслужава малко развлечение.

Призна си, че той е доста симпатичен. С удовлетворение забеляза, че Кели не беше единствената жена в клуба, която я гледаше ревниво.

Джони беше специалист по съблазняването. Той използва всички средства на огромния си чар с напредването на вечерта. Усърдно обработваше Лиза с могъщ коктейл от алкохол и комплименти. Изрази възхищението си от успехите й по време на професионалната й кариера и няколко пъти подметна, че най-вероятно в Париж Джак не се занимава само с коментиране на турнира. В резултат на всичко това Лиза, пийнала, негодуваща срещу Джак и запленена от чара на Джони Денсър, не след много време се оказа в неговата хотелска стая. Дрехите й бяха разхвърляни върху мекия килим, а тя се намираше гола в леглото му.

— Не мога… аз съм омъжена… Никога не съм мамила Джак — заекваше и хълцаше Лиза, осъзнавайки колко чудовищно е това, което прави.

— С твоя брак е свършено — услужливо й напомни Джони и се промъкна към нея в леглото.

Използва всичките си способности, първо да я успокои, а после — да събуди страстта й и да не й позволи нито за миг да размисли трезво върху положението, в което се беше оказала.

Лиза се отпусна под въздействието на неговия чар. Главата й се изви, когато устните му се спуснаха по нейното тяло, дразнейки гърдите й. После езикът му се завъртя около пъпа й, преди да се плъзне по-надолу. Той се спусна между коленете й, покри бедрата й с ръце и ги повдигна, а езикът му се потопи дълбоко в нея.

— Господи! — Лиза вкопчи пръсти в раменете му, а тялото й се разтърси, достигайки до умопомрачаващ оргазъм.

Не беше се любила с Джак в продължение на седмици, лишавайки се от удоволствие заради детинското си желание да го накара да се чувства нещастен.

Вълните на възбудата бавно преминаваха. Тя отвори очи и видя Джони бързо да съблича дрехите си. Той легна по гръб и я дръпна върху себе си, изпълвайки я с твърдата си плът. Лиза с изненада установи, че бързо се приближава към нов оргазъм. Почувства как Джони се освободи дълбоко в нея, преди да падне върху гърдите му, дишайки тежко. Той приглади косите й, отдръпна ги от лицето й и я претърколи така, че да легне до него.

— Ако се преместиш да живееш постоянно в Сан Франциско, можем да правим това по-често — промърмори тихо той.

— Не съм сигурна… — Лиза не искаше да мисли за бъдещето в този момент, но Джони продължи да упорства и тя усети, че прелива от злоба към Фарълови.

— Непознатите хора винаги смятат, че Мелиса е майка на Кит — горчиво каза тя. — Кит много прилича на нея. Понякога имам чувството, че изобщо не е моя дъщеря, а на леля си!

— А Кит ще бъде ли щастлива тук, в Калифорния, ако ти получиш родителските права? — попита Джони разсеяно.

Лиза се поколеба за момент и отвърна, убеждавайки като че ли по-скоро себе си:

— Тя е само на две години и половина. Ще свикне и скоро ще забрави за „Белууд“.

— „Белууд“?

— Фарълови са живели там в продължение на векове. Кит много е привързана към имението, но това е само една къща.

— Ти спомена леля й. А какво би казала за останалите членове на семейството? — попита Джони.

— Кит обожава свекърва ми, която често се грижи за нея, и бащата на Джак, който също има ферма. Тя обича да ходи там. Двете с братовчедка й Сузи са лудо влюбени в животните.

— Предполагам, че всичко това ще й липсва — прозя се Джони.

— Ние също имаме животни тук, в Калифорния — троснато отвърна Лиза. — Господи, извинявай, Джони! Не би трябвало да те обременявам с моите проблеми — въздъхна тя. — Най-сложно ще бъде да я откъсна от Джак. Винаги е била момичето на татко и непрекъснато пита кога ще може да се прибере и да го види. Трябваше да чуеш каква врява вдигна на летището, когато разбра, че Джак няма да дойде с нас тук. Бях изненадана, че никой не повика полиция. Плачеше, сякаш я убиваме.

— Бедното дете! — каза Джони с глас, в който Лиза усети укор. — Мислила ли си да отстъпиш родителските права на Джак? — попита той небрежно. — От това, което съм чувал за него, не смятам, че съпругът ти ще създава затруднения с правата за посещение.

— Така е, той би бил много лоялен… — каза Лиза. Изведнъж спря да говори, смазана от чувство за вина. Тя не би могла… не би трябвало да обсъжда съпруга си, лежейки гола в чужда хотелска стая с един почти непознат мъж. — По-добре да тръгвам — каза бързо, измъкна се от леглото и започна да се облича. — Родителите ми са очаквали да се прибера преди няколко часа.

— Разбира се.

Джони й подаде обувките и на Лиза й се стори, че той изпитва облекчение от това, че тя си тръгва.

— Ще дойдеш ли пак тук утре? — попита той бързо.

— Не мисля, че трябва — започна тя не много убедено, но бързо промени решението си, когато ръцете му покриха гърдите й, пръстите започнаха да ги дразнят, докато зърната й се превърнаха в морави твърди връхчета.

— Моля те! — усмихна се Джони подкупващо, с което разби и последната съпротива от нейна страна.

— Добре — съгласи се тя.

— Около девет. Можем да вечеряме в леглото — предложи пресипнало той.

— В девет — повтори Лиза задъхано, а сърцето й вече биеше в очакване на следващата среща. — Довиждане, Джони.

Тя се измъкна от стаята и се прибра вкъщи, броейки часовете до момента, в който ще го види отново.

 

 

На следващия ден настроението на Лиза преминаваше от диво вълнение до тежко чувство за вина. В един момент почти беше решила да не отива на срещата с Джони Денсър, но след като убеди себе си, че тя и Джак отчасти бяха разделени и в този случай има пълното право на любовник, реши да се срещне с него в уреченото време.

Предпазливо заобиколи площадката пред рецепцията на хотела — все пак беше известна в родния си град и въпреки предстоящия развод не би искала да бъде забелязана да посещава хотелската стая на чужд мъж. Изкачи трите редици стъпала с наведена глава и бързо премина през дългия коридор. Вратата към стаята на Джони беше открехната, но тя почука лекичко, преди да влезе.

Висок чернокос мъж стоеше до прозореца и наблюдаваше уличното движение. Той бавно се обърна към Лиза и думите, които тя се готвеше да произнесе за поздрав, застинаха на устните й.

— Ти! — възкликна тя почти в несвяст от изненада, неспособна да повярва на очите си.

— Да, аз — произнесе Ейс Дилейни подигравателно. — Наистина прекали този път, сладурче — каза той и подхвърли някаква видеокасета върху леглото.

Лиза се взираше в касетата с нарастващ ужас, докато бавно проумяваше какво е най-вероятното й съдържание. Спомни си — как беше възможно да забрави — Джак да разказва случая, когато Ейс беше заснел тайно самия себе си в леглото с Мелиса и по-късно се беше възползвал от касетата, за да предотврати одобряването между нея и Ник. Дали Джони беше направил същото? И е дал касетата на Ейс? Но защо? Очевидно всичко е било предварително нагласено, но как…?

— Това… — преглътна тя, сочейки касетата, — това аз ли съм?

— Да, това си ти. Последната порнозвезда на Сан Франциско — бодро заяви Ейс. — Предполагам, че ще се продава много добре — замислено отбеляза той. — Джони е страшно популярен, а и ти едно време беше нещо като знаменитост…

— Няма да я покажеш на никого! — отсече Лиза.

Краката й се подкосиха. Веднага разбра, че той би показал лентата единствено на Джак. Побиха я тръпки. После за момент реши, че Ейс блъфира. Ако мислеше трезво, щеше да си даде сметка, че той никога не би унижил публично своя най-добър приятел.

— Това зависи от теб. — Ейс се облегна на стената, скръсти ръце пред гърдите си и я загледа спокойно и самоуверено. В очите му обаче се четеше решителността на хищник. — Ако се наложи, ще я покажа в съда.

— В съда?

Главата й щеше да се пръсне. Този кошмар я ужасяваше все повече.

— На делото за развод. При изслушване на свидетелите за родителските права — каза Ейс бавно и замислено.

Лиза прехапа нервно устни. Само Хол знаеше за това.

— Как научи, че… — Спря се, осъзнавайки най-накрая, че дори собствените й думи я осъждаха, потвърждавайки това, което той може би само предполагаше.

— Да съм научил какво? Че възнамеряваш да отнемеш детето на Джак и да погубиш щастието му? Има ли значение как съм разбрал?

— Не… предполагам, че няма значение. Какво искаш? — попита Лиза.

Ейс помисли с облекчение, че Лиза вече беше признала поражението си.

— Искам да изпратиш Кит обратно в Англия. Ние с Алекса заминаваме в края на седмицата, заедно с близнаците и бавачката. Ще се погрижим за Кит и ще я заведем в „Белууд“ — обясни той намеренията си.

— Това няма да стане! Не можеш да ме принудиш да се откажа от дъщеря си! — ожесточено заяви Лиза.

— Не говори толкова мелодраматично — отвърна с безразличие Ейс. — Не те карам да правиш подобно нещо. Както самата ти заявяваш съвсем уверено и това е записано в касетата, Джак никога няма да ти попречи да я виждаш. Всъщност той би бил дяволски по-честен към теб, отколкото ти възнамеряваше да бъдеш към него — студено добави той.

— Може би не. Не и след като види това — посочи касетата с отвращение Лиза.

— Ако си разумна, не е нужно Джак да я вижда.

Лиза се взря в Ейс с надеждата да разбере каква е тази дяволска игра.

— Ти… ти каза, че ще я покажеш в съда.

— Със сигурност ще направя необходимото, адвокатът на Джак да получи едно копие от нея. Само че не е нужно всичко това да се случва — той спря и след миг продължи. — Защо не се върнеш у дома си? — предложи по-меко.

— В Англия? След всичко, което стана? Как бих могла? — горчиво попита Лиза. — Джак не би ми простил това, което направих — злощастно отбеляза тя.

— Не е нужно да научава — неочаквано каза Ейс и Лиза присви очи и подозрително ги втренчи в него.

— О, разбира се! Ако се върна, ти ще ме държиш с това завинаги — обвинително произнесе тя.

— Не, няма. Единственото, което ме интересува, е да не отнемаш Кит от семейството й. Името й е Фаръл и тя принадлежи на „Белууд“ и Джак — твърдо заяви Ейс. — Колкото до твоя брак с Джак — това е нещо, което вие трябва да поправите, ако искате. Аз дори нямам представа дали Джак би желал да се върнеш — продължи той и Лиза се отдръпна. — Предполагам, че той би искал Кит да расте заедно с майка си. Колкото до моето лично мнение, смятам, че тя би се чувствала по-добре с Роуз и Мелиса, отколкото с твоето непрестанно фучене край нея ден и нощ. Но, както вече казах, ти и Джак ще вземете това решение.

— Не бих могла да погледна Джак в очите — прошепна Лиза.

Не можеше да понесе погледа на Ейс, тъй като изведнъж осъзна, че той е гледал поне част от записа. Потрепери отново и почувства, че й прилошава.

— Защо не? Заради Джони Денсър ли? Забрави за него! — нетърпеливо каза Ейс. — Всичко това беше само за една нощ и няма никакво значение. Винаги съм мислил, че хората обръщат твърде голямо внимание на такива незначителни неща.

— Е, но ти би обърнал, нали? — контраатакува Лиза.

— Внимавай, миличка, не ме ядосвай — заплашително отсече той. — Твърде много главоболия имаш, за да си позволяваш да подхвърляш остроумни забележки.

Ейс замълча, оставяйки думите да произведат необходимото впечатление върху Лиза.

— Съжалявам — промърмори тя.

Той кимна, доволен от реакцията й. Стори му се, че вече е признала поражението си и ще направи това, което искаше от нея.

— Съветвам те да не казваш на Джак за Джони. Вярно е, че така би облекчила гузната си съвест, но с цената на неговото нещастие. Какъв смисъл има от това? Ако има някаква възможност да помогнеш на брака си, запази мълчание.

— Не мога да се върна. Поне не веднага. — Лиза скръсти отбранително ръце пред гърдите си. — Това с Джони беше твое дело, нали? — прошепна тя.

— Да — кимна Ейс. — Знаех, че му трябват пари — спокойно поясни той.

— Ти… си му платил?

Почувства се използвана и охулена. Би искала да е при Джак! Имаше нужда от него. Каква глупачка е била! Избухна в сълзи.

— Да, платих му — потвърди Ейс.

— Той откъде знаеше къде да ме намери? — тя почти изплака последните думи. — От Кели ли? — усъмни се тя. Но с нея бяха приятелки от деца!

— Кели коя? Не, просто дадох на Джони телефона на твоите родители. Когато той позвъни, ти вече беше излязла и те му казали къде да те намери — обясни Ейс. — Така беше още по-лесно за него. Отначало планът му беше да се преструва на почитател на тениса и с ласкателство да те предизвика да излезеш с него.

— О, значи съм го улеснила! — горчиво заключи Лиза. — Но все още недоумявам как разбра, че съм възнамерявала да поискам развод. Единственият човек, с когото споделих, беше Хол.

Въпреки съпротивата на брат си тя не би повярвала, че той я е предал по този начин. Във всеки случай не на Ейс, към когото Хол изпитваше искрена неприязън.

Ейс сви рамене вместо отговор. Беше по-добре да я остави със собствените й догадки. Ако имаше подобни намерения и в бъдеще, не би могла да знае на кого може да разчита.

— Губим си времето — рязко каза той. — Реши ли вече? Искаш ли да станеш кралица на порното? Повярвай ми, знам как да разпространя филма в Щатите — отправи Ейс последното си предупреждение и на нея то й прозвуча съвсем достоверно. — Можеш да се явиш в съда и да оставиш целият свят да отсъди каква съпруга и майка си. Или… Можеш да се обадиш на Джак още сега и да му кажеш, че дъщеря му се прибира вкъщи в края на седмицата.

— Ще… — Лиза облиза пресъхналите си устни — ще се обадя на Джак.

— Направи го тогава. Още сега! — Ейс вдигна телефонната слушалка и й я подаде.

След един безкрайно дълъг миг Лиза започна да набира номера, пресмятайки колко е часът във франция. Джак трябваше да е в хотела си.

Той вдигна телефона още след първото позвъняване. Лиза си пое дълбоко дъх и се насили гласът й да прозвучи бодро.

— Току-що говорих с Ейс. — Тя му отправи поглед, пълен с ненавист. — Той ще лети за Англия по-късно тази седмица и реших да пратя Кит с него. Много й липсваш — добави Лиза колебливо.

— Това е чудесно! Тя също ми липсва — топло каза Джак. — А ти? Не се ли прибираш вкъщи? — попита искрено той.

Лиза преглътна сълзите си. Повече от всичко би искала да го направи, но не би могла да погледне Джак в очите. Не още.

— Мислех да остана още известно време тук, ако нямаш нищо против — отвърна тя, надявайки се той да я помоли да се върне…

— Не, разбира се. Остани толкова дълго, колкото искаш, ако се чувстваш по-добре — каза Джак накрая.

— Да, добре съм — каза тя, а сълзите се търкаляха по бузите й. — Ще помоля Ейс да ти съобщи подробностите за полета.

— Разбира се. Ще бъда в Париж до неделя вечер, но мама е в „Белууд“. Ейс може да закара Кит направо там. Или Ник ще я вземе от летището, ако това ще бъде по-удобно за Ейс — допълни Джак.

— Ще му предам. — Лиза искаше да каже още нещо, но Ейс все още стоеше в стаята и слушаше всяка нейна дума. Всъщност какво би могла да каже?!

— Добре ли си, любов моя? — Тревогата в гласа на Джак почти я съкруши.

— Да, добре съм — успя да отвърне. — Ще ти се обадя скоро — добави и бързо прекъсна връзката.

Пое дълбоко дъх и се взря в Ейс.

— Доволен ли си?

— Ще вземем Кит по пътя за летището — пренебрегна той въпроса й. — Опаковай багажа й и я приготви за десет часа в петък. И дори не си помисляй да „загубиш“ паспорта й! — предупреди я сурово.

Беше сигурен, че Лиза е твърде разколебана, за да се бори, но за всеки случай кимна към касетата, която още лежеше на леглото.

— Можеш да запазиш тази, за да ти напомня за глупостта ти и като предупреждение да не причиняваш проблеми в бъдеще. Разбира се, това е само копие. Едно от многото.

Лиза погледна с отвращение омразната вещ. Не искаше да я взема със себе си, но нямаше доверие на Ейс и смяташе, че той би могъл умишлено да я остави в стаята, за да я намери някой друг. Наведе се, взе я внимателно, сякаш би могла да я ухапе, и излезе от стаята.

Ейс въздъхна. Господи, трябваше да пийне нещо! Надяваше се, че е направил, каквото трябва.

Кит много се зарадва на новината, че се прибира вкъщи, и чакаше с нетърпение пред къщата скоро след закуската в петък сутрин, седнала върху куфара с играчки и дрешки. Заподскача от радост, когато видя Ейс да пристига, и веднага започна да бърбори развълнувано с близнаците.

Пипа и Андрю бяха тъмнооки и тъмнокоси като баща си, въпреки че Пипа беше наследила фините черти на майка си. Макар и само на година и половина и все още еднакви на ръст, Андрю беше по-силният и лицето му понякога придобиваше прочутото смръщено изражение на Ейс, което опонентите и партньорите му така добре познаваха.

Лиза мълчаливо подаде куфара на Кит, като упорито избягваше погледа на Алекса. Ейс не беше разказал на жена си всички подробности, но тя знаеше достатъчно, за да се чувства доста неудобно. Разбира се, жестоко беше Лиза да се опитва да лиши Джак от любимата му дъщеря, но в същото време самата тя беше майка и не можеше да не й съчувства за неприятното положение, в което се намираше.

— Това е Коръл, нашата бавачка — каза Алекса. — Обещавам ти да се погрижим добре за Кит.

— Знам, че ще се грижите за нея — кимна Лиза.

— Защо не дойдеш с нас? — импулсивно предложи Алекса. — Можеш да вземеш следващия самолет или ние бихме могли да променим полета си и да те изчакаме.

— Не бихме могли — решително се намеси Ейс, поставяйки багажа на Кит в колата.

— Не, аз ще ви последвам по-късно. Предполагам, че ще се прибера по време на „Уимбълдън“ — каза Лиза без особен ентусиазъм.

Тя с болка беше гледала част от касетата късно миналата нощ, след като всички в къщата си бяха легнали, държейки пръста си върху бутона за изключване, в случай че някой влезе неочаквано. Мисълта, че Джак някога може да я види, я убиваше.

— Кит! — Тя коленичи, протегна ръце към дъщеря си и я прегърна. — Скоро ще ти се обадя. Татко няма да си е вкъщи, когато пристигнеш, но ти кажи на баба или на Мелиса да ми се обадят веднага, след като пристигнеш. Нали ще го направиш?

Момиченцето кимна.

— Ела, мамо! — бодро настоя то.

— Не, не днес — усмихна се насила майка й.

Лицето на Кит посърна, но само за момент и тя щастливо се покатери в колата при близнаците.

Лиза я гледаше, припомняйки си сълзите и лошото й настроение на „Гетуик“, когато тръгваха, а Джак оставаше, и ужасната поредица ридания, които следваха по време на целия полет до Калифорния. „Чудя се дали ще пита за мен с такова постоянство, както питаше за Джак“ — помисли горчиво и се опита да придаде усмивка и добро настроение на лицето си в момента, в който тръгваха. Ейс, да го вземат дяволите, беше прав — Кит наистина принадлежеше на „Белууд“. Единственото, което трябваше да реши сега, беше дали и тя му принадлежи.

 

 

Джини научи за по-ранното завръщане на Кит и удвои усилията си да завърши украсата на детската стая, щастлива, че има извинение да работи до пълно изтощение.

Рисуването отнемаше цялото й време и Роуз започна да се чувства виновна за това, че я убеди да остане да живее в „Белууд“, докато завърши проекта. Увещаваше я да приема нещата по-леко, но без резултат. Джини отказваше да взема почивка. Какъв беше смисълът? Къде да отиде? Какво да прави?

Тя не беше единствената, която работеше в имението. Бояджии и декоратори бяха ангажирани с останалата част от къщата, а в едно ателие в Лондон се изработваше нова мека мебел. Джо пътуваше дотам и обратно през няколко дни, за да проверява докъде е стигнала работата и да се увери, че Роуз е доволна.

Джо се наслаждаваше на работата на Джини в стаята на Кит, заявявайки, че това е най-доброто, което някога е правила, но беше ужасена от драстичната промяна в настроението й. Всеки следващ път, когато я виждаше, Джо установяваше, че е отслабнала, лицето й е станало още по-бледо, а дълбоките сенки около очите й говореха за недоспиване.

— Джини, трябва да говориш със Сол! Моля те — увещаваше я тя.

— Защо? — питаше Джини и свеждаше поглед, когато приятелката й продължаваше да настоява.

Джо изоставяше тази тема, но продължаваше да се тревожи. Тя говори с Барни, когато се върна в Лондон, или поне се опита, но съпругът й беше възмутен от начина, по който Сол се е отнесъл с Джини, и я предупреди да не се намесва. Но Джо си спомняше как Сол гледаше Джини и беше убедена, че не е безразличен към нея. Вярно е, че се държеше студено и надменно, неохотно признаваше Джо, но дори тогава той не можеше да отвърне очи от нея. Нежеланието да се раздели с нея говореше за много повече от обикновеното физическо привличане.

— Ти и твоите романтични представи! — присмя й се Барни. — За мен е ясно, че негодникът е искал да я вкара в леглото си, и офейка, след като успя! Жалко е, че Джини изобщо срещна Сол Ланкастър, и със сигурност ще бъде много по-щастлива без него — добави той твърдо.

Джо се усмихна и кимна, но не се съгласи. По-щастлива? В това силно се съмняваше. По-щастлива — в сравнение с кого точно? С някой самоубиец? Това я подсети за бащата на Джини, Ричард Синклер. Дали бе възможно Сол да казва истината за неговата смърт? Ако е сложил сам край на живота си… Не беше ли чела някъде, че тази склонност се предава по наследство?

Дълбоко обезпокоена, Джо обмисляше възможните начини да помогне, но дори не знаеше как да се свърже със Сол. Това, което можеше да направи, беше твърде малко.

При поредното си посещение в „Белууд“ тя видя Мелиса, която тъкмо си тръгваше, и дружелюбната й усмивка я насърчи да говори с нея. Нима можеше да стане по-зле?

— Ще ми отделиш ли няколко минути? — попита я колебливо.

— Ами, трябва да взема Сузи от занималнята — каза Мелиса, поглеждайки часовника си. — Какво имаш предвид?

— Джини. Тя е толкова нещастна — започна Джо. — Просто се чудех… ами, вие и вашият съпруг познавате Сол Ланкастър доста добре, нали? Той наистина ли беше изпратен в Кипър по служба?

— Разбира се — потвърди Мелиса с изненада, — и сигурно Джини знае това. Или мисли, че Сол се е измъкнал, за да пътешества с друга?

— Господи, не мисля, че това й е хрумвало дори! — каза Джо, ужасена от подобна идея. — Не, просто смята, че това може да е извинение Сол да не се среща повече с нея — обясни тя.

— Наистина ли? — повдигна вежди Мелиса. — А аз предположих, че са се спречкали. Защо би могла да мисли така?

— По-добре да не навлизам в подробности — каза Джо с известно неудобство. Тя със сигурност не би могла да сподели с Мелиса опасението на Джини, че Сол я счита за нещо малко по-различно от проститутка. — Но аз наистина смятам, че те имат нужда да поговорят. Възможно ли е някой от вас да каже на Сол, че тя е в „Белууд“?

— Защо? Той къде предполага, че се намира Джини? — попита Мелиса крайно заинтригувана.

— Ами, в Холивуд. С друг мъж — каза й Джо.

— Господи!

— Страхувам се, че няма нищо добро в тази работа — въздъхна Джо, — и не искам Сол да има възможност да я нарани отново. А ако се окаже, че той само се е забавлявал с нея, би било по-добре просто да забравиш, че сме разговаряли — бързо отбеляза тя.

— Ще говоря с Ник. Той познава Сол много по-добре, отколкото аз. Ще знае как да постъпи, за да оправи това положение — поверително добави Мелиса.

Първоначално Ник решително отказа да се намеси и Мелиса опита всичко, на което беше способна, за да го убеди. Аргументът й, че би било по-добре тази ситуация да намери добър изход, преди Сол да се присъедини към „Ленъкс и Купланд“, отчасти заради интереса на Купланд към Джини, най-накрая го спечели за каузата.

Ник слезе в кабинета си на долния етаж, за да се обади на Сол. Първо трябваше да телефонира до Олдършот, за да вземе номера в Кипър и да се свърже с него в офицерския корпус.

— Кажи ми, ако греша — започна Ник, — но се обаждам за Джини Синклер.

— Какво за нея? — попита Сол студено.

— Смяташ ли, че всичко между вас е свършило?

— Тъй като тя е в Америка, а аз съм вързан тук, бих казал, че нещата изглеждат точно така — троснато отвърна Сол.

— В Америка ли? Тя е в „Белууд“ — съобщи му Ник и чу отсреща остра въздишка.

— Значи не е заминала още — безразлично каза Сол, — или Джеймс Калвърт си е намерил някое холивудско гадже вместо нея.

— И представа нямам какви са тези, дето ги плещиш — въздъхна Ник в желанието си да не се беше намесвал. — Доколкото знам, тя ще остане в „Белууд“ в обозримо бъдеще. И при това е изключително нещастна — добави. — Според Мелиса, която е научила това от Джо Ферис, Джини мисли, че заминаването ти за Кипър е само извинение, за да се отървеш от нея.

— Не е възможно да мисли така! — възкликна Сол, но за пръв път след онзи злополучен телефонен разговор през първата му вечер в Кипър, когато тя му каза, че заминава, болката, която смазваше сърцето му, започна да намалява.

— Господи — простена той, — спомням си как й казах, че често използвам армията като извинение, за да избегна неприятни семейни задължения — припомни си Сол. — Но тя не би могла да мисли, че съм искал да се отърва от нея! Никога не съм искал подобно нещо!

— Никога ли? — повтори бавно Ник.

Последва кратка пауза и Сол се засмя самоуверено.

— Мм, никога — потвърди той, — но… много е сложно за обяснение.

Изведнъж реши, че това е нещо, за което си струва да се бори. Връзката му с Джини беше твърде важна, за да позволи на друг човек да застане на пътя му. Ан Синклер беше алчна жена, която непрекъснато създаваше неприятности. Но тя беше проблем на баща му, с който сър Дейвид Ланкастър трябваше да се справи. От друга страна, майка му вероятно никога няма да приеме Джини, но какво от това?

— Кога се връщаш в Англия? — прекъсна мислите му Ник.

— Не по-рано от седмица — две… чакай малко. — Сол сложи телефонната слушалка на сгъвката на рамото си и започна да рови в джобовете си за разписанието на полетите, което беше взел, надявайки се Джини да дойде при него. — Няма да й се обаждам по телефона. Трябва да я видя. Идвам, ако ще и само за час! — реши той.

— Колата ти в Олдършот ли е? — попита Ник.

— Да, но ще взема такси.

— Не е нужно. Ще те чакам на „Гетуик“, ще те докарам до „Белууд“, а после ще те върна за обратния полет до Кипър — предложи Ник. — Само ми се обади, щом разбереш часа и деня на пристигането си.

— Добре, ще го направя. И благодаря, че се обади.

— Благодари на Мелиса, не на мен. Аз изобщо не исках да се намесвам — сухо отвърна Ник и Сол се засмя.

— Благодаря ти все пак. До скоро. О, Ник, няма да кажеш на Джини, че ще идвам, нали? Искам да я изненадам.

— Добре. До скоро и късмет.