Катрин Белами
Лятото на тайните (8)

Глава осма

Джини мислеше, че ще отидат в някой спортен клуб наблизо, но вместо това Сол изглежда се насочваше някъде извън центъра на Лондон.

— Къде отиваме?

— В къщата на родителите ми! — безцеремонно обясни той.

— Какво? — извика учудено тя и тупна с крак по пода на колата, сякаш се опита да скочи върху педала на спирачката.

— Успокой се. Те заминаха на гости за целия уикенд. Бъдещите свекър и свекърва на Аманда устройват прием в грандиозното си имение в Нортъмбърланд — обясни й Сол.

— А ти не си ли поканен? Или им каза, че не можеш да се освободиш от служебните си ангажименти? — предположи Джини и той се обърна за миг, за да я дари с една от своите подкупващи усмивки.

— Точно така им казах — весело призна той. — Сама се досещаш, че имам по-приятни неща за правене — добави и тя преглътна нервно.

Първоначалното облекчение, което я обзе, когато научи за отсъствието на родителите му, сега се смени с безпокойство и нарастващо вълнение.

„Дали наистина искам това?“ — чудеше се Джини. Но поне бе сигурна, че не иска да помоли Сол да я върне вкъщи. Успокояваше се, че си прави прибързани заключения и че може би всичко, което той имаше предвид, бяха плуването и тениса.

„Да вярвам на това, е все едно да вярвам в съществуването на приказните герои, които ще рисувам в стаята на Кит Фаръл“ — кореше се Джини.

— Ти доколко си добра?

— В какво? — стресна се тя от въпроса и Сол едва успя да спре самодоволната си усмивка. — Престани да ме караш да се червя — скара му се Джини.

— Не мога да устоя на това, скъпа, нито пък ти ще успееш да устоиш — добави той тихо и тлеещото пламъче в погледа, който отправи към нея, разпръсна всичките й съмнения, че плуването и тенисът не са единствените занимания, които Сол има предвид за този следобед.

„Това е лудост. Та аз едва го познавам. Никога не съм постъпвала по този начин. Трябва да се прибера вкъщи“ — мислеше тя неспокойно, но продължаваше да мълчи.

„Това е лудост. Тя влиза под кожата ми твърде много. Най-добре би било да я закарам обратно в апартамента й и да забравя за нея“ — убеждаваше себе си Сол, но и той не каза нито дума.

Джини се изправи и се загледа внимателно в околността, когато Сол отби от главния път и влезе в една дълга, спускаща се надолу алея. Тя с удоволствие забеляза широките пространства, заети от добре поддържани тревни площи и обградени от безброй пъстри цъфтящи храсти.

Самата къща представляваше голяма триетажна сграда от червени тухли. Цветът бе потъмнял с течение на времето й бе смекчен от талазите бръшлян, прилепнали до стената, захващайки се за всяка пукнатина, като на места достигаха почти до покрива.

Сол спря в края на чакълестата алея и Джини бавно слезе от автомобила. Все още изучаваше гледката с интерес. Изчерви се леко, забелязвайки, че той я наблюдава.

— Мисля, че съм идвала тук с татко веднъж преди много години — каза тя. — Той трябваше да донесе някакви книжа на баща ти.

— Предполагам, че по онова време съм бил в училище или вече в армията — отговори Сол. — Ела да влезем вътре — подкани я той, отключи вратата и я задържа отворена, за да й даде път.

Джини се поколеба за секунда, после влезе и потъна в прохладната атмосфера на дома.

— Една от гостните постоянно е на разположение на Аманда, така че вероятно можеш да намериш всичко, което ти е необходимо там — обясни той, повеждайки я нагоре по широкото стълбище с множество ниски стъпала.

Стигнаха до края на дългия коридор и Сол отвори една врата.

— Ще се видим долу след десет минути — каза и я остави сама.

Джини чу как стъпките му се отдалечават. Не бързаше да се преоблече, а се заразхожда наоколо, за да разгледа всяко кътче в красиво обзаведената стая, одобрявайки съчетанието на розово и бежово. После надзърна в безупречната баня, която бе в същата цветова гама.

Изведнъж си спомни обявените толкова властно десет минути за приготвяне, преоблече се бързо, плахо излезе от спалнята за гости и измина разстоянието обратно през коридора и надолу по стълбите. Все още сама, с любопитство се заоглежда наоколо.

Всичко в тази къща беше елегантно, скъпо и изискано. А също и напълно безлично, не пропусна да отбележи Джини. Необезпокоявана, тя неусетно се озова пред открехнатата врата на огромната дневна и смело надзърна вътре. Мебелите изглеждаха сякаш току-що са полирани; върху двете бежови кадифени канапета, разположени пред възхитителна камина, бяха подредени множество възглавници в подходящи цветове. Спретната купчина списания лежеше върху масата за кафе, поставена точно в средата между канапетата. Доколкото успя да види, в къщата нямаше нито фотографии, нито цветя, въпреки изобилието им навън в градината. Беше й трудно да си представи как едно малко момче расте в тази атмосфера. И изведнъж й стана мъчно за Сол. Запита се дали не се е чувствал по-щастлив, докато е живял в пансиона на училището, което е посещавал.

— Видя ли достатъчно? Или би предпочела да предприемеш обиколка с гид?

Развеселеният провлечен глас, идващ зад гърба й, я накара да се изчерви от неудобство и тя се обърна да погледне Сол.

— Много съжалявам — заекна Джини, напълно объркана.

Черните му коси изглеждаха още по-тъмни на фона на белите къси панталони и фланелката… Красивото му лице, на което толкова отиваше тъмният тен, изглеждащо магнетично, призна пред себе си Джини, гледайки го скришом изпод сведените си ресници. Тънката спортна блуза бе изпъната от силния мускулест торс, откроявайки широките му рамене и гръден кош, които преминаваха в стегната талия и силни бедра. Джини изведнъж се зарадва, че е подлагала в продължение на месеци собственото си тяло на изтощителна гимнастика два пъти в седмицата.

— Хайде да вървим. Насам!

Сол се обърна и тя го последва, преминавайки през хола към втора дневна от онази страна на къщата, където френските прозорци откриваха излаз към терасата. Беше удивително тихо.

— Родителите ти не се ли нуждаят от прислуга, за да поддържат в това превъзходно състояние къщата и градината? — попита тя.

— Майка ми има помощници през деня, а също и един градинар, който идва няколко пъти през седмицата — обясни Сол, — но не обича чужди хора да живеят в къщата постоянно, така че сме съвсем сами днес.

Джини отговори на това с поглед, който би трябвало да го възпре да следва своите намерения, но той се усмихна без следа от разкаяние. Тя го избута от вратата и излезе на терасата. Бамбукови мебели и огромни поставки, изпълнени с пъстри цветя, превръщаха вътрешния двор в закътано слънчево място, но Джини не спря да се наслади на уюта му, а продължи надолу по каменните стълби към тенис корта. Забеляза, че встрани, до ниска стена, е разположен плувният басейн. Слънцето се отразяваше в синята вода, която изглеждаше примамливо прохладна.

Тя изчака Сол да отключи вратата на боядисания в бяло павилион и да извади от някакъв шкаф тенис ракета за себе си и няколко топки.

— Едва ли играта с мен ще бъде предизвикателство за теб и ще ти достави удоволствие — промърмори Джини и се уплаши, че може да изглежда абсолютна глупачка със своите умения.

— Е, ако тенисът не върви, можем да помислим да се позабавляваме с някаква друга игра — каза Сол, а лицето му не изразяваше никакви емоции.

Джини го погледна подозрително, преди да се отправи към корта. Той бе разположен в пространството между висока телена мрежа. Очевидно за него се полагаха всички необходими грижи — тревата бе мека и безупречно подстригана, а белите линии — ясно очертани.

Джини се почувства по-спокойна, когато започнаха да си подават топката. Сол стоеше доста по-назад от нея в отсрещното поле. Тя отпусна мускули, тъй като й се налагаше да пробягва многократно по дължината и широчината на игрището, опитвайки се да достигне топките, които Сол без усилие парираше й връщаше в нейното поле. Усещаше, че той не влага всичките си сили в ударите. Играеше с пълна мощ само тогава, когато мъжката гордост изискваше от него да спечели последната точка от всеки гейм.

— Да, дай ми да разбера! — отправи му тя сърдит поглед, когато поредната топка профуча покрай нея, доста по-далече, отколкото би могла да стигне.

— Не приемай толкова болезнено загубите! — викна й в отговор Сол и се засмя щастливо. — Ти изобщо не си слаб играч — за жена — добави с преднамерено високомерие и Джини предпочете да отмине мълчаливо забележката.

Стисна зъби и продължи неравната битка, но скоро се видя принудена да признае своето поражение. Почувства се напълно изтощена. Роклята й бе залепнала за гърба и бе убедена, че лицето й е червено като домат.

— Може ли да поспрем? — помоли тя, останала без дъх.

— Разбира се — с готовност се съгласи Сол и започна да събира разпилените топки, Джини се свлече безсилна върху меката трева и се опита да успокои дишането си.

— Хайде, мързеливи крачета — прошепна Сол и й подаде ръка. Джини го остави да я изправи, установявайки с известно раздразнение, че той изобщо не бе загрял, нито изпитваше някаква умора.

— Добре ли си? Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще получиш сърдечен удар! А дори не успя да спечелиш — присмя й се той.

— Само защото ти лъжеше за топките, които попадаха на линиите — преднамерено отвърна Джини. — Вие, мъжете, които не можете да понесете да бъдете победени от една жена, наистина сте…

Тя спря по средата на думата, стресната от сатанинския блясък в тъмните му очи. Обърна се и побягна, смеейки се през рамо, щом видя, че той се затича след нея. Сол лесно успя да я хване, преди тя да се възползва от съмнителното прикритие на къщата. Обърна я с лице към себе си и обви ръце около кръста й.

— Не смей да ме целуваш! — предупреди го Джини, почувствала, че прегръдката му се стяга около нея. Чувстваше се неудобно, давайки си сметка, че дрехите й са плувнали в пот, а косата й е в пълно безредие.

— Изобщо не съм си и помислял за това — провлачено изрече той.

После, само с едно-единствено плавно движение, я повдигна от земята и следващото нещо, което Джини си спомняше, бе, че се намери в басейна. Неподготвена за гмуркането, тя не успя да задържи дъха си и се подаде на повърхността, кашляйки. Водата беше леденостудена, но Джини устоя на подтика да доплува до края на басейна.

— Сол, не мога да плувам! — сърцераздирателно извика тя, очаквайки той да се хвърли, за да я спаси.

— Няма опасност да потънеш. Не е достатъчно дълбоко — равнодушно заяви Сол и Джини го видя да се отдалечава към терасата.

— Ти… — спусна се тя напред към стъпалата в края на басейна и той се обърна, смеейки се. — Откъде беше толкова сигурен, че мога да плувам? — възмутено попита тя. — Или изобщо не те интересуваше дали мога или не?

— Ако не можеше, щеше да ми кажеш по-рано, когато ти предложих да дойдем тук — обясни Сол.

— Е, поне можеше да ми помогнеш да изляза — оплака се тя и прибра прилепналите кичури от лицето си. После протегна ръка и когато Сол се наведе, за да й подаде своята, грабна китката му и с всички сили опита да го издърпа в басейна, но не успя.

— Добър опит — призна Сол, — но аз съм по-мъдър от теб, Джини Синклер. Винаги оставам крачка назад — заяви той високомерно и я издърпа от басейна.

— Господи, колко си самодоволен! — възкликна тя.

— Трябва да се сърдиш само на себе си за това гмуркане. Не трябваше да ме обвиняваш в измама — каза той, а гласът му не изразяваше никакво разкаяние. — Ще ти донеса кърпа — предложи Сол в знак на помирение, но не направи ни най-малко усилие да помръдне.

Джини вдигна поглед към лицето му и безпогрешно разпозна в очите му желанието, което го изгаряше.

— Джини? — каза той меко и тя сведе поглед, разбирайки инстинктивно, че и най-малкият израз на съгласие от нейна страна ще освободи страстта, която Сол едва контролираше.

Взря се в него, останала без дъх, с пресъхнали устни, неспособна да се отдръпне. Нито искаше, нито можеше да постъпи разумно.

— Джини? — каза още веднъж Сол, но не направи никакъв опит да я докосне, и те продължиха да стоят на педя един от друг, а въздухът около тях се изпълни с чувствените им желания.

Сол не би могъл да обясни какво го караше да се колебае. Тя беше там и очакваше неговото докосване, но част от него се въздържаше да приеме това, което предлагаше нейното тяло. Чудеше се как е възможно една жена да изглежда едновременно толкова сексапилна и толкова невинна. Кое беше играта и докъде беше преструвката? И коя бе истинската Джини Синклер? Ако можеше да се довери на думите на Джеймс Калвърт, тя бе толкова страстна, че никога не можеше да получи от мъжа в леглото всичко, което иска. Сол горчиво си припомни самохвалството на младежа. Но точно Калвърт бе нарекъл Джини „студенокръвна кучка“. Не знаеше на какво да вярва и въпреки че циникът в него се присмиваше на наивността му, успя да се отдръпне от изкушението.

— Ще ти донеса кърпа — внезапно каза той.

— След като вече и без това съм мокра, мога ли да поплувам? — помоли Джини. — Имам бански костюм под роклята за тенис — кой знае защо добави тя.

— Разбира се, давай! Но все пак ще ти трябва кърпа — лаконично заключи Сол.

— Добре, благодаря.

Учудена, разкъсвана между разочарованието и облекчението, Джини съблече мокрия екип, свали обувките и чорапите си и се гмурна в басейна.

Набързо преплува няколко дължини и остана във водата, наслаждавайки се на прохладата, която се разстилаше по кожата й. Видя, че Сол се е настанил на слънце върху един шезлонг на терасата. Стори й се, че погледът му я следи, но не можеше да бъде сигурна, защото беше с тъмни очила.

— Водата е чудесна! Няма ли да дойдеш? — провикна се към него тя.

Сол поклати глава. Бе твърде наясно с възбудата, която разтърсва тялото му, за да съблече дрехите си! А близостта до Джини само би направила нещата по-лоши. От друга страна, гмуркането в студената вода би охладило страстта му…

Внезапно събу маратонките и чорапите си, приближи се и скочи в басейна.

— Така е по-добре. Тъкмо бях започнала да се чувствам самотна — усмихна му се щастливо Джини, изпращайки към него пръски студена вода.

Сол помисли, че това разстояние е твърде опасно.

— Не ме дразни — предупреди я рязко той.

— Не исках да те дразня…

Отново видя в красивите й очи онзи израз на невинно объркване и изстена. Студената вода не облекчаваше неговите мъки нито на йота.

— Не ме гледай по този начин, мила, моля те!

— Иначе какво? Ще забравиш своите добри намерения? — Джини знаеше, че го предизвиква, но не можеше да се спре.

— Да, или по-точно, ще си припомня моите лоши намерения. — Той замълча за момент и добави откровено: — Доведох те тук с намерението да те прелъстя.

— Така ли? — погледна го тя в очите. — Мисля, че знаех това — призна тихо.

— И въпреки това дойде?

— Да, въпреки това реших да дойда.

Погледите им се срещнаха. Сол се протегна да достигне ръката й и Джини се притисна към него, загубвайки земята под нозете си в по-дълбоки води. Той я прихвана, сложи ръце около кръста й и се наведе да я целуне. Джини обви шията му с длани и отвърна на неговата целувка с момичешко нетърпение, отваряйки устни, за да ги предложи на търсещия му език, а желанието в нея растеше, предизвиквайки нужда, каквато никога не бе изпитвала по-рано и която искаше да бъде заситена. Сега.

— В леглото? — пресипнало предложи Сол и Джини кимна безмълвно.

Той я повдигна без усилие над водата и положи тялото й на ръба на басейна, подскочи леко и се озова до нея. Бързо грабна ръката й, за да й помогне да стане на крака, и те се втурнаха към къщата, пръскайки вода по целия си път.

— Килимите на майка ти… — промълви Джини, докато се взираше безпомощно в мокрите отпечатъци от техните стъпала върху мекия бледосив под.

— По дяволите килимите на майка ми! — отговори Сол и продължи да я води нагоре по стълбите.

Стаята му бе прохладна и слабо осветена, тъй като завесите бяха спуснати, за да я предпазят от жегата, която навлизаше заедно със слънчевите лъчи. Джини смътно виждаше обстановката. Това бе мъжка стая, с обикновени, боядисани в светъл тон стени, тъмносини тежки завеси, меки канапета и фотьойли и тежки махагонови мебели. И едно легло. Огромно легло.

Сол извади кърпи от банята и изсуши косата си с едната. Другата уви около раменете на Джини.

— Ти трепериш — с тревога в гласа отбеляза той.

— Тук е по-хладно — опита се да се оправдае Джини.

— Не е толкова хладно… Нервна ли си? — попита той недоверчиво.

— Малко — призна Джини. — И… не вземам хапчета, нито нещо друго — добави плахо.

— Аз ще се погрижа за това — успокои я той.

— Има и още нещо… Не мисля, че имам толкова опит, колкото предполагаш — промърмори тя с треперещ глас.

Единствената й връзка с момче в колежа й изглеждаше преди цяла вечност и не можеше да я сравнява със сегашната ситуация. Нямаше желание да обсъжда този въпрос, но повече я плашеше възможността да разочарова мъжа, когото толкова желаеше.

— Не, аз не мисля, че си опитна — каза Сол, вглеждайки се замислено в нея. Ако всичко това беше игра, тя би трябвало да бъде в Холивуд…

Идеята да я използва и после да я изостави в този миг изчезна без следа. Все още искаше да й даде урок, но много по-различен от онзи, който първоначално имаше наум — урок, който щеше да се окаже приятен и за двамата. Спомни си за Джеймс Калвърт и обеща пред себе си да го намери и да изкопчи истината от него.

Отърси се от тези мисли и протегна ръце към Джини. Подложи я на толкова внимателно изследване със своите пламнали от копнеж очи, че тя спря да трепери и се почувства обляна от топлината на неговия втренчен поглед.

— Сигурно приличам на мокър плъх — каза изведнъж Джини, представяйки си как косата й е прилепнала към лицето и шията.

— Не, приличаш на водна нимфа — меко каза той и очите му проблеснаха дяволито. — Въпреки че винаги съм си представял водните нимфи голи.

Джини потръпна. Възбудата препусна по вените й.

— В такъв случай предполагам, че съм твърде много облечена — прошепна тя.

— Това покана ли е? — приглушено попита той.

— Да — каза Джини, позволявайки на кърпата, която й бе подал, да се свлече от раменете й и застана пред него само в своя мокър, почти прозрачен бански костюм. Взирайки се в очите му, потънали в нейните, тя се усмихна трепереща и бавно протегна ръце да разхлаби презрамката, която бе обтегната около шията й.

— Позволи ми аз да направя това — прошепна Сол, когато пръстите й потърсиха непохватно мократа закопчалка.

Топлите му ръце се отпуснаха върху раменете й и той я обърна с гръб към себе си. Джини се отпусна назад и се притисна към гърдите му, чувствайки, че губи равновесие. Сол бавно подръпна банския надолу, за да открие гърдите й, докато нежно галеше корема и диафрагмата й. После премести дланите си нагоре и тя простена, извивайки гръб. Устните му целуваха нежно шията и раменете, й, а пръстите му милваха и дразнеха зърната й, за да ги превърнат в твърди розови връхчета. Коляното му се промъкна между бедрата й и тя се отпусна още по-силно върху него. Усещаше тялото си лишено от тежест. Всеки неин нерв трепереше под деликатните му докосвания. Сол спусна бавно ръката си надолу, като поспря, за да обиколи с палец нейния настръхнал пъп, преди да се придвижи по-надолу. Джини проплака от възбуда, когато той плъзна пръсти в нея, и чу в отговор неговия стон, усетил топлата й влага.

— Ти си готова за мен — гърлено промълви той. Топлият му дъх галеше бузата й.

— Да, о, да! — успя да каже Джини, преди той да я обърне с лице към себе си и да намери устните й, които търсеха неговите.

Устата й се отвори под яростната му атака, отговаряйки на настоятелното изучаване на езика му. Несъзнателно се опита да отстрани ризата му. Мокра и прилепнала, тя беше непоносима преграда. Сол прекъсна целувката за миг и нетърпеливо измъкна ризата през главата си, преди да се протегне отново към Джини. Тя въздъхна тежко, когато няколко кичури косми от голите му гърди допряха нейните настръхнали, болезнено чувствителни зърна. Сол обхвана хълбоците й с ръце и придърпа бедрата й по-близо, така че у нея не остана никакво съмнение за състоянието на собствената му възбуда.

Те се свлякоха върху леглото и треперейки, се освободиха от останалите дрехи, преди да споят устни и тела в гореща целувка. Джини обви ръце около Сол, милваше гърба и раменете му, благоговееща пред силните и твърди мускули, които изпъкваха под гладката му, почти прозрачна кожа. За известно време й беше достатъчно просто да обгръща тялото му и да го притиска до своето, така както правеше и Сол. Но това усещане не продължи дълго. Инстинктивно коленете й се разделиха и той премести тялото си между бедрата й, целувайки очите й, лицето й, преди да се спре задълго върху устните й още веднъж. Джини се притисна към него в недвусмислена покана. Сол повдигна глава и се вгледа в нея. Бузите му горяха от желание, дъхът му бе също толкова учестен, колкото и нейният, тъмните му очи светеха разгорещено, докато безмълвно търсеха отговора на един въпрос.

— Да — прошепна тя. — Люби ме…

Когато той проникна в нея, изпълвайки болезнената празнина в тялото й, тя затвори очи в екстаз, мускулите й инстинктивно се отвориха, за да го приемат, а после го задържаха дълбоко в нея. Той започна да се движи — първо бавно, после все по-настойчиво и вълни от завладяваща топлина препуснаха по вените й. Усещането растеше и всеки прилив я изпращаше все по-далече, извън границите, до които можеше да управлява своето тяло, докато не достигна до мига, в който бе отвъд всяка ясна мисъл. Нищо друго не съществуваше за нея, освен мъжа, към когото бе притисната, и чудното удоволствие, което той й даряваше. Джини чу нечий вик, осъзнавайки смътно, че това бе нейният глас, и прехапа устни в нечовешко усилие да спре.

— Можеш да вдигаш толкова шум, колкото пожелаеш, любима моя — прошепна Сол до ухото й, беляза устните й със своя език и го гмурна навътре, за да го срещне с нейния.

Това бе последното, което освободи Джини, и тя почувства конвулсиите да преминават през всяка клетка на тялото й. Изви гръб и проплака, неспособна дори да поеме въздух, защото възбудата я обливаше и почти я довеждаше до несвяст. Смътно чу стона, отронен от устните на Сол, когато той също стигна до края, и се усмихна триумфиращо. Тялото му се отпусна върху гърдите й. Тя затвори очи и обви ръце около него, наслаждавайки се на тежестта му. Постепенно ударите на сърцето й забавиха своя ритъм, отвори очи и видя, че Сол я гледа с очакване.

— Сега принадлежиш на мен — страстно заяви той и Джини кимна, тържествуваща и щастлива.

Сол се претърколи на една страна, привлече я до себе си и тя се сгуши в прегръдката му. Затвори отново очи и се притисна още по-силно, искайки да запечата в съзнанието си този момент завинаги. Каквото и да се случеше в бъдеще, тя винаги щеше да си спомня това: не просто удоволствието, но и великолепната твърда сила на тялото му и ръцете, които нежно я прегръщаха. Имаше чувството, че нищо лошо не може да й се случи, докато той беше наблизо…

През отворения прозорец се чуваше далечното жужене на косачка за трева и птичка, която пееше някъде съвсем близо. Лек бриз донасяше в стаята аромата на милионите цветове от градината.

— Какво е това птиче, което пее зад прозореца? — едва чуто попита Джини.

Сол се заслуша за момент.

— Дрозд — отвърна. — Защо питаш?

— Просто искам да знам. Искам да запомня дори и най-малкото усещане от този следобед — замечтано каза тя и прегръдката му се стегна около тялото й.

— Звучи все едно, че никога повече няма да правим тези неща — пресипнало отбеляза Сол.

Джини отвори очи и наклони глава назад, за да го погледне.

— Изобщо не исках да кажа това — увери го тя. — Точно сега искам никога да не се наложи да напуснем това легло — каза искрено.

Сол се усмихна и устните му се сляха с нейните, изследвайки ги ожесточено. Джини се удиви, усещайки колко бързо страстта отново завладя телата им. Само преди минути се чувстваше заситена и сънлива, а сега острата болка на желанието я изгаряше и тя изпита нужда да го милва, промъквайки треперещите си бедра между неговите в разтърсваща покана.

Той хвана търсещите й ръце и сля пръсти с нейните, разпервайки дланите й далеч встрани и задържайки ги властно. Джини се опита да ги отскубне, но не успя и когато дългата и страстна целувка най-накрая свърши, попита задъхано:

— Защо не ми позволяваш да те докосвам?

— Защото ме възбуждаш твърде много — отговори й той. Първият път, макар и чудесен, бе твърде кратък за него. — По-късно ще можеш да ме докосваш, колкото поискаш, но засега аз искам да опозная всеки сантиметър от тялото ти — обясни Сол с треперещ глас.

Той е толкова добър, колкото обещава видът му, смаяно си каза Джини, преди възбудата и удоволствието да я лишат от способността да разсъждава. Блажените проучвания върху тялото й я караха да стене и да се извива обезумяла, търсещите му пръсти и език настройваха всеки неин нерв да трепери похотливо. Гърдите й вече бяха набъбнали, зърната — изпълнени с желание. Помисли, че може да умре от удоволствие, когато сгорещените му устни засмукаха първо едното розово връхче, а после другото, дразнейки твърдите зърна, докато тя не проплака от възбуда.

Накрая Сол отслаби хватката върху ръцете й, за да се придвижи надолу по тялото й, милвайки и хапейки нейните прасци, а после се плъзна към вътрешната страна на бедрата й. Джини спря да диша, когато устата му намери същността на нейната женственост, и трепереща притегли рамената му, защото искаше да го усети вътре в себе си.

Той нагласи тялото си над нейното и плъзна твърдата си плът в утробата й с едно-единствено плавно движение, а тя въздъхна от блаженство и се притисна силно към него, за да го усети още по-дълбоко в себе си. Телата им се движеха като едно цяло, вълните на възбудата ставаха все по-силни, докато той я водеше неумолимо до един връх на удоволствието, по-разтърсващ и пълноценен от всяко усещане, което тя някога си бе представяла.

Постепенно спазмите утихнаха, тя отвори очи и видя, че Сол отново я наблюдава. Усмихна му се, когато той внимателно се отдръпна от нея, но бе твърде изтощена, за да протестира, и се отпусна в блажен сън, обгърната от ръцете му. Сол лежеше, подпрян на единия си лакът, и я наблюдаваше. Втренчените му очи обхождаха всяка извивка на деликатното й лице. Не искаше да я буди, но непрекъснато се изкушаваше да я докосва, така че нежно погали меката кожа на бузата й.

„Трябва да си признаеш, Ланкастър, че си уловен безжалостно“ — печално мислеше той. Неговите първоначални намерения да я вкара в леглото си и после да я изостави сега му се струваха почти смехотворни — толкова невъзможно бе да се случи подобно нещо. Въздъхна тежко при мисълта, че е възможно никога повече да не я види, да не я държи в ръцете си, да не чува заразителния й смях.

Внезапно се замисли колко силно бе влиянието на майка й над нейния характер. Опита се да се отърве от тези мисли, но те упорито продължаваха да дразнят съзнанието му и Сол престана да се бори и ги подложи на щателна преценка.

Реши с огромно чувство на облекчение, че Ан Синклер най-вероятно не е била движещата сила в живота на Джини, както бе предположил в самото начало. Самата Джини бе признала, че е била „момичето на татко“, а Ричард Синклер бе достоен мъж, честен и лоялен. Дори твърде лоялен по отношение на своята невярна съпруга.

Освен това Джини бе напуснала дома на родителите си, за да отиде в колеж, и сега живееше самостоятелно, печелейки сама средствата, които й бяха необходими, разчитайки само на себе си. Той се съмняваше, че през целия си живот Ан Синклер е работила дори един-единствен ден! Ан се нуждаеше от мъж, който да се грижи за издръжката й, Джини — не. Тя е от друго поколение, с различно отношение към живота, щастливо заключи той. Единственото, което искаше, бе да можеше да поправи ужасния начин, по който се бе отнесъл към нея по-рано. Желаеше да я обсипе с подаръци и щеше да го направи единствено заради удовлетворението, което той самият щеше да изпита, а не защото смяташе, че Джини очаква това като награда за своите услуги. При тази мисъл Сол се измъкна внимателно от леглото и извади от джоба на сакото си часовника, който й бе купил и който тя отказа да приеме.

Джини внезапно се събуди при допира на студения метал върху кожата й и поглеждайки надолу, видя Сол да закопчава златния часовник около китката й.

— Какво…?

— Недей да възразяваш! — строго каза той. — Няма никакъв смисъл да го държа в джоба си. Освен това повредих твоя, когато те хвърлих в басейна.

— Така ли?

— Да. Ти го свали, преди да влезеш повторно във водата, но аз забелязах, че стъклото вече бе замъглено от влагата — обясни Сол.

— Нищо няма да му има, след като изсъхне — каза тя, опитвайки се да пренебрегне красивата гледка, която представляваше новият часовник върху крехката й китка.

— Защо си толкова упорита? — нетърпеливо попита Сол. — Не ти ли харесва?

— Харесва ми, но…

— Никакво, но!

Той я целуна, за да прекрати по-нататъшните спорове, и Джини въздъхна в знак на примирение, обгърна шията му с ръце и го привлече по-близо до себе си.