Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mayan Codex, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми(2014)
Форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Ейдриън д’Аже. Кодексът на маите

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Милко Стоименов

ISBN: 978-954-655-210-5

История

  1. —Добавяне

29.

Природонаучен музей, Виена

Изнервена и наежена, Алета отпиваше от кафето без захар в барчето на музея.

— Знаех, че все някога ще дойдеш — каза доктор Арана.

Колкото и кротко да говореше, гласът му караше събеседника да се вслушва в неговите думи. Подобно на мнозина от сънародниците си той беше нисък и плещест. Лъскавата черна коса, вързана на опашка, започваше да посивява. На шията му висеше верижка с нефритена плочка, на която имаше релефно изображение на ягуар — рождения знак, който му бе отредила традицията на маите. Бръчки се вдълбаваха в грубоватото кафеникаво лице, но черните очи излъчваха невъзмутимостта и проницателността на шаман.

— Как… как бихте могли да знаете това, доктор Арана? — запъна се Алета, която още не можеше да се опомни.

Той се усмихна загадъчно.

— Наричай ме Хосе, моля те. Моят баща Роберто, който беше шаман на Сан Маркос преди мен, ми предаде мъдростта на старейшините. Той ми каза името ти и че някой ден ще потърсиш помощ от мен.

— Не разбирам…

— Бъди търпелива, мила. Всичко ще ти се изясни постепенно. Засега стига да знаеш, че имаш много важна задача в живота си. Известно ти е, че древните маи са оставили предупреждение за днешните хора.

Алета кимна.

— Намерих някои бележки в книжата на моя дядо, говори се и за кодекс, но не бях сигурна дали не е само измислица… дали кодексът съществува.

— Има го — спокойно потвърди Арана, — но времето ни изтича. Скоро ще ни споходи зимното слънцестоене.

Пулсът на Алета се ускори отново. Трудно би се усъмнила в честността на шаман от Гватемала.

— И ти знаеш къде е, така ли?

— Да. Дядо ти беше близо до намирането му преди трагичната си гибел…

— Не разбирам, Хосе. Ако знаеш къде е, защо не го вземеш и не разгласиш съдържанието му пред целия свят?

— Де да беше толкова лесно… За нещастие повечето хора отхвърлят мъдростта на маите като безсмислици. В епоха, когато щастието се търси в материалния свят, ние пренебрегваме за своя вреда знанията на цивилизация, която е можела да изчислява и предвижда движението на планетите с точност до секунда, и то без да си служи с телескопи. Предзнаменованията на разрухата вече се виждат.

Алета долавяше каква дълбока печал го е обзела.

— През последната година — продължи Арана — огромни айсберги се откъснаха и стопиха в ледените полета на Арктика и Антарктика. Планетата ни предупреждава — все повече силни трусове, все по-често изригват вулкани, бушуват пожари, връхлитат цунами и циклони, урагани и наводнения. Но мнозина от световните управници отричат промените в климата като измислица. Освен това някои държави провеждат експерименти, които остават тайна за обществеността, но излагат на риск цялата планета.

— И въпреки всичко ти си убеден, че хората няма да ти повярват?

— Алета, хората се подчиняват на стадното чувство. Ако политиците и журналистите проявяват недоверие, обикновените хора също се настройват скептично. Ако аз обявя съдържанието на кодекса, медиите ще го принизят до поредната любопитна случка, а мнозина ще го обявят за измама или мошеничество.

— Не мога да проумея своето място в това…

— Също като мен ти си родена под древния слънчев знак Балам-Икс — ягуар. Този дух е пропит с неизчерпаема обич към Майката Земя. Енергията на ягуара, чийто дух е господар на джунглата, е женска. Древните са познавали добре този дух и са скрили кодекса така, че да го намери само човек, съзнаващ колко е нарушено равновесието в света и какви са истинските последствия от подреждането на планетите през декември 2012 година. Не е случайно, че вървиш по стъпките на своя дядо. Една археоложка има несравнимо по-голям авторитет от старейшина на маите. Журналистите, а и мнозинството от хората ще се отнесат по-сериозно към предупреждението в кодекса. Ще бъда обаче откровен, както моят баща към твоя дядо — кодексът е под защитата на безмилостни сили. Не един търсач на съкровища е платил с живота си досега, защото древните са искали кодексът да бъде намерен от човек, чието духовно равновесие го прави способен да разбере правилно посланието.

Арана се взираше изпитателно в Алета, която пък се ококори.

— За мен ли говориш?!

— Ти бе насочена към тази среща, но само от тебе зависи дали ще приемеш изпитанието или ще се откажеш.

— Ако приема такова предизвикателство — бавно изрече Алета, която още се опитваше да вникне в казаното от него, — ти ще ми помогнеш ли, Хосе?

— Мога да бъда твой наставник, но повтарям — всичко зависи от тебе. Ако ще те напътствам, трябва да се пречистиш и да съградиш наново вътрешния си дух.

— Това май не го проумявам…

— Алета, ти не спиш добре — уверено каза Арана и тя пак почувства каква духовна мощ се таи в него.

— Вярно — призна Алета. — Доста отдавна…

— И погледът ти издава, че си нещастна.

— Толкова ли е очевидно?

— Не за всеки срещнат. Външно поддържаш деен и енергичен живот, но очите ти казват друго. Има наситенокафяви кръгове около ирисите ти, а това показва нервно напрежение и тежка депресия.

Застанал до стъклена витрина в коридор пред барчето, Къртис наблюдаваше тихия разговор между Алета Вайцман и мъжа с посребрената коса. За него не беше изненада, че мургавият младеж с вид на изпечен бандит, влязъл на лекцията на Дженингс, също е седнал да пие кафе в барчето и се преструва, че чете списание. Къртис пак извади микрокамерата от джоба си.

— Тези кафяви кръгове… — промълви Алета. — Да не са проява на връзката между очите и мозъка?

— Точно така — отговори Арана. — След зачеването очите в началото са част от мозъка, но дори след оформянето и отделянето им нервите на ириса остават свързани с хипоталамуса в мозъка. Всъщност очите отразяват състоянието на всички органи и по тях можем да установим проблем със здравето като злокачествен тумор, дълго преди появата на други симптоми. По очите може да бъде открита и депресията. Ако искаш да успееш в намирането и разгадаването на Кодекса на маите, духът ти ще се нуждае от изцеление.

— Ти каза и че ме застрашава голяма опасност…

— Защото си решила да откриеш кой е убил близките ти, особено твоя дядо и твоя баща. Дядо ти наистина е бил съвсем близо до намирането на кодекса, когато нацистите са го погубили.

Алета преглътна тежко, мъката й се пробуди отново.

— Какво означава „съвсем близо“?

— Моят баща е говорил много пъти с него, когато е идвал при езерото Атитлан или в Тикал. Дядо ти открил две от трите статуетки, които са необходими, за да бъде намерен и кодексът. Започнал да разгадава йероглифите, които биха го отвели при третата статуетка и Кодекса на маите. Уви, бил е убит, преди да довърши начинанието си.

— Дядо ми е оставил бележки — сподели Алета, — в които споменава статуетките… но аз никога не съм виждала двете намерени.

— Убеден съм, че твоят дядо се е погрижил да ги опази. Алета, виждам божествена намеса в подреждането на събитията. Както вече можем да различим твърде тревожните предзнаменования в природния свят, така двете статуетки, до които е стигнал дядо ти, също и третата и самият кодекс ще останат скрити, докато не настъпи уреченият момент… и този момент наближава. С усилията си да откриеш убийците на твоите близки ти привлече към себе си вниманието и на ЦРУ, и на Ватикана. Двама мъже с прекалено голяма власт ще сторят всичко по силите си да ти попречат. И двете организации — всяка по свои подбуди — се стреми неотклонно да се сдобие с кодекса и да го скрие от обществеността. — Арана помълча, да даде време на Алета да обмисли думите му. — Има още двама мъже, единият от тях ще се разправи с другия. Ще повериш живота си в ръцете на първия. Ако решиш да продължиш, трябва да дойдеш при езерото Атитлан, за да се подготвиш за свещената си мисия.