Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (17)

16.

Маутхаузен, 20 април 1938 година

Денят започна облачен и студен, ботушите на Фон Хайсен хрущяха по тънкия слой пролетен сняг, докато се връщаше от обиколката на лагера. Той бе решен посещението на райхсфюрер Химлер и честването на рождения ден на Хитлер да минат безукорно. Когато стигна до сградата на своята канцелария, той слезе по стъпалата към просторното подземие. Само двама души можеха да влизат в този същински трезор — самият Фон Хайсен и неговият ординарец, на когото бе възложено да претопява златните накити на евреите и златните зъби, изтръгнати от устите на труповете, преди да бъдат изнесени от „душовете“ под лазарета. Фон Хайсен докосна предпазливо малката пещ, която бе заповядал да вградят в една от стените. Още беше топла от работата през нощта. Той доволно набра комбинацията на огромния сейф в дъното на подземието.

„Прекрасно!“ — рече си, щом взе десеткилограмовото кюлче, което ординарецът бе добавил към предишните шест. На златото имаше щамповани орел и пречупен кръст, все едно бе предназначено да обогати хазната на Райха, но Фон Хайсен кроеше съвсем други планове. Вече бе поканил Феличи да го навести. Контактите на влиятелния дипломат във Ватикана — суверенна държава извън юрисдикцията и на Германия, и на Италия, можеха да се окажат особено полезни. Полковникът от СС издърпа едно от чекмеджетата на сейфа и извади нагръдния кръст, намерен в апартамента на Вайцман. На ординареца бе заповядано да съхранява кръста и още няколко вещи особено грижливо. Фон Хайсен не виждаше в този кръст нищо, освен внушителна купчина пачки, но предполагаше, че за човек като Феличи може да бъде и скъпоценна реликва. Върна го в чекмеджето, заключи сейфа и се качи в кабинета си.

Настани се зад широкото махагоново бюро и пак се взря в късчето странна хартия, което взе от еврейчето. Дали беше детска драсканица? В жълтото петно не виждаше нищо особено, но защо десетгодишно момче би нарисувало тези линии и знаците до тях, които приличаха на координати? Струваше ли си да остави жив гнусния баща на чифутчето, докато научи истината? При нормални обстоятелства би постъпил точно така, за да се захване да го убеждава с всички възможни средства, само че Фон Хайсен съзнаваше твърде ясно колко е опасен за него професорът. С всеки ден нарастваше рискът Вайцман да разкаже на някого за статуетката. А полковникът се страхуваше безгранично само от един човек — Химлер. Ако райхсфюрерът научеше за провала му, с Фон Хайсен беше свършено.

Улисан в колебанията си, той отиде до прозореца и се зазяпа разсеяно в каменоломната, където еврейската сган се трудеше от ранни зори. Почти не се съмняваше, че ако Вайцман е отнесъл статуетката, накрая би я прибрал в своя сейф. Значи трябваше да се примири, че е останала някъде из дебрите на Гватемала, следователно…

Отсечено чукане по вратата прекъсна умуването му.

Неговият адютант хауптщурмфюрер Ханс Бранд беше висок само метър и седемдесет, едва се вместваше в изискванията за приемане в редиците на СС, но имаше предостатъчно връзки. А ниския си ръст компенсираше с амбиции и необуздана жестокост.

— Хер комендант, доведохме евреина. Освен това ми съобщиха, че колата на райхсфюрер Химлер доближава Маутхаузен. Той ще пристигне след по-малко от половин час.

— Караулът готов ли е?

— Тъй вярно, хер комендант. Инспектирах ги лично. Съобщиха ми също, че доктор Рихтоф придружава райхсфюрера.

— Подготвихте ли всичко за доктора?

Бранд кимна.

— Техниците монтираха оборудването, включително барокамерата. В сграда номер шест също са направени промените, които изискваше доктор Рихтоф.

— Добре — изсумтя Фон Хайсен. — Вкарай евреина тук.

Вайцман застана пред бюрото.

— Увериха ме — започна Фон Хайсен, — че са претърсили щателно твоя апартамент и няма дори следа от статуетката. Къде е тя?

Той зададе въпроса много бавно, гласът му беше зловещо спокоен.

— Вече ви казах…

— Лъжеш! — Есесовецът замахна с камшика, Вайцман трепна от удара, но не извика. — Мръсен лъжлив чифутин! — Вторият удар счупи очилата на Вайцман. — Къде е статуетката?! — крещеше Фон Хайсен и го биеше, без да се сдържа.

Полковникът се питаше дали все пак еврейският археолог не казва истината, но това вече нямаше значение.

— А какво означава тази карта? — попита и взе парчето хартия от дървесна кора.

— Нищо повече от рисунка на малко момче — отвърна Вайцман упорито, макар че коленете му се подгъваха.

— Пак лъжеш! — Фон Хайсен погледна адютанта си. — Кажи на войниците да го отведат и щом райхсфюрерът си тръгне, обершарфюрер Шмит може да го качи за парашутен скок.

Каквато и власт да имаше вече Фон Хайсен, не би могъл да се отърве от този чифутин без одобрението на Химлер, докато райхсфюрерът е в лагера.

 

 

— Achtung!

Почетният караул взе пушките за почест, щом бронетранспортьорът и новата щабна кола влязоха през портата на Маутхаузен. Лъскавият черен автомобил имаше номер СС1. Фон Хайсен изпъчи гърди, изопнал дясната си ръка в нацисткото приветствие.

— Хайл Хитлер, хер райхсфюрер. Добре дошли в Маутхаузен.

В каменоломната Рамона, Ариел и Ребека се мъчеха да вдигнат голям камък, за да го пуснат във вагонетка. Леви понечи да отиде при тях, за да им помогне, и трепна от болка — войник го отблъсна с приклада на пушката си.

— Милички, опитвайте се да вземате по-малки камъни, ако ви позволят — прошепна Леви.

Озърна се и ледена тръпка плъзна по гърба му — Химлер, придружен от Фон Хайсен, се появи до парапета на една от стражевите кули. Изведнъж цял допълнителен взвод есесовци дотичаха в каменоломната. В отсрещния й край колона затворници в грубите си дрехи на черни и сиви ивици бяха спрени неочаквано и по заповед се обърнаха с лица към каменната стена.

Отекна изстрел и жената в левия край на редицата се свлече с пръсната от куршума глава. Рамона припадна, Ариел и Ребека се разплакаха, свити зад вагонетката. Още час и половина в каменоломната трещяха изстрели на всеки две минути и поредният евреин умираше с куршум в тила в чест на рождения ден на фюрера.

 

 

Фон Хайсен изпроводи с поглед щабната кола на Химлер, изчака часовите да затворят портата на Маутхаузен и чак тогава закрачи към каменоломната. Смяташе, че в този ден се представи много добре. Химлер хареса честването на рождения ден на Хитлер и похвали Фон Хайсен за строгия ред в лагера, а после сподели, че тъкмо затова Маутхаузен бил избран за провеждането на най-секретните медицински експерименти на доктор Рихтоф. Райхсфюрерът на СС дори сподели, че ако всичко върви гладко и занапред, не е изключено протежето му да получи поредното повишение. Щандартенфюрер Фон Хайсен вече си представяше дъбовите клонки, извезани на яката на мундира му. Обзет от гордост, той пляскаше по ботушите си с камшика, докато вървеше нагоре по пътеката към канарата над каменоломната. Озърна се към портала — бяха изпълнили заповедта му. Жената на Вайцман и децата им бяха оковани с вериги до стената на едната стражева кула. Това подобри настроението му още малко. Оттам и те можеха да виждат какво става в каменоломната.

Шмит буташе Леви към грубо изсечената стълба.

— Това са 186 стъпала, евреино, и ще ги изкатериш всичките.

Леви се оглеждаше към Рамона и децата. Очите на Рамона зееха от страх.

— Вдигни този камък! — извика Шмит, щом стигнаха до тясната стълба, по която се стигаше до високата гранитна канара. — Ще го носиш на рамене, евреино!

Провисващите бузи на немеца червенееха, устата му бълваше тежък дъх на чесън. Леви опря големия камък на дясното си рамо.

— Сега тичай! — заповяда есесовецът.

Рамона, чиито ръце бяха приковани към желязна халка зад главата й, гледаше смразена как Леви се мъчи да изкачи стълбата и се олюлява под тежестта на парчето скала.

Шмит се обърна към двама млади надзиратели.

— Знаете какво да правите. След него!

По-високият от двамата изтича с широки крачки по стъпалата и ревна до ухото на Леви:

— По-пъргаво, чифутче, още не си преполовил стълбата!

Краката на Леви трепереха от усилието да носи гранитния къс. Той залитна и падна. Другият надзирател заби приклада на пушката си в ребрата му.

— Я ставай, чифутска свиньо! Няма да мръзна тук цялата шибана нощ заради тебе!

Леви се изправи някак и пак нарами камъка, като се мъчеше да забрави за изгарящата болка в ребрата.

— Мамо, какво правят на татко? — хълцаше Ребека, чиито китки бяха стегнати от веригата високо над главата й.

Въздухът свиреше в гърдите на Леви, той гледаше право напред и не смееше да спре. Още десет стъпала. С изцедени сили затътри крака на последното стъпало и пусна камъка.

— Кой ти разреши да го хвърляш?

Този път по-високият немец го удари с приклад в кръста. Леви се пльосна по лице върху камъните, счупи си носа и два зъба.

— Стани!

Леви успя да се опре на коляно, изплю кръв и парченца от зъби. Единият надзирател погледна часовника си.

— Гюнтер, губим си тук времето, вместо да пием с другите!

— Така си е. Стани, чифутски боклук! — изръмжа Гюнтер и ритна Леви в корема.

Леви се запрепъва към ръба на плоската скала, надвиснала над каменоломната. Стотина метра под него неравен гранитен ръб се проточваше напред от подножието. Измършавели затворници трошаха камъни с кирки. Леви погледна наляво и се вцепени — познатата фигура на Фон Хайсен чернееше в гаснещата светлина.

Опита да отстъпи назад, но го ритнаха в гърба с все сила.

Рамона видя в безмълвен ужас как Леви се преметна от ръба, размахал диво ръце. Викът му прониза душата й, после тялото му отскочи от издатина в канарата, преди да се размаже върху назъбения гранит в подножието.

— Ей това чака всеки, който се опълчва на Райха! — кресна Шмит към затворниците долу. — Работете по-усърдно, иначе вие сте следващите!

 

 

Ординарецът на Фон Хайсен и началникът на офицерската столова, който държеше голяма кристална чаша с „Гленфидих“ на сребърен поднос, чакаха зад тежката кедрова врата. Каменните стени бяха украсени с флаговете на Третия райх и СС и голям позлатен орел срещу входа.

— Господа — комендантът! — обяви хауптщурмфюрер Бранд и всички офицери станаха.

Фон Хайсен подаде фуражката си и камшика на ординареца и взе чашата.

— Ханс, ела при нас — заповяда на адютанта и посочи свободното кожено креело до доктор Рихтоф. — Искаш ли бира?

— Благодаря, хер комендант.

Фон Хайсен щракна с пръсти към началника на столовата.

— Едуард, всичко ли е както трябва? — обърна се към Рихтоф, който кимна.

Кожата на лекаря есесовец беше млечнобяла под щръкналата къса коса, която посивяваше. Широкото чело с дебели вежди надвисваше над бледозелените очи.

— Така изглежда, Карл. В момента моите хора проверяват оборудването. Очаквам да започнем провеждането на експериментите още утре.

— Какво ще изследвате, хер доктор? — почтително попита Ханс.

— СС ще изгради новите основи на Райха, хауптщурмфюрер. Експериментите в Маутхаузен ще подпомогнат създаването на новия германски елит — човешки ембрион, в който се съчетават заложбите на водач, учен, воин и управник. Моля да ми простите, господа, но вие и аз не сме съвършени.

— Поне сме добро начало, докторе — подсмихна се Фон Хайсен и посочи на чакащия сервитьор празната си чаша.

— Ще има и експерименти — продължи Рихтоф, — чиито данни ще помогнат да подготвим по-добре войските си за възможни бойни действия на Източния фронт.

— Как ще постигнете това? — попита Бранд, нетърпелив да научи как може да бъде усъвършенствана германската раса.

— Вашият комендант беше така добър да ми осигури здрави обекти и от мъжки, и от женски пол. В първия експеримент ще бъдат съблечени голи и поставени във вани с лед, за да установим колко време ще измине до смъртта им. Разбира се, през зимата ще бъде по-лесно — добави Рихтоф, — защото можем да ги оставяме навън в клетки, за да проверим колко ще издържат. При втория експеримент ще понижаваме температурата до стойността, при която повечето умират, и ще установим колко от останалите могат да бъдат възстановени напълно. В Аушвиц вече направихме някои опити, в които вкарвахме ледена вода в червата им… но всички умряха. За съжаление се оказва, че този метод не е особено перспективен.

Рихтоф протегна ръка към своята халба бира.

— А барокамерата за какво е? — сети се Бранд.

— Ще симулираме въздушна среда с ниско налягане и ниско съдържание на кислород — обясни докторът. — Вашият комендант е майстор на парашутните скокове от голяма височина и познава тази среда.

— Отдавна не съм скачал — поклати глава Фон Хайсен.

— Проведохме и такива опити в Аушвиц — продължи Рихтоф, — но в Маутхаузен ще използваме и жени, а не само мъже. Човешкото тяло функционира най-добре на морското равнище, където кръвта е наситена с кислород. Но на височина над 4500 метра съдържанието на кислород във въздуха е двойно по-малко и възниква нуждата организмът да се приспособява. В Аушвиц установихме, че повечето обекти умряха, щом достигнахме симулирана височина 7000 метра. На такава височина сънят е затруднен, в храносмилателната система има сериозни смущения. Но един оцеля до почти 8000 метра и запазихме органите му за по-нататъшен анализ.

— Колко обекти са ви нужни, хер доктор? — попита Бранд.

— Четиридесет стигат за начало. По двайсет мъже и жени, но непременно здрави.

— Ханс, включи онази Вайцман в първата група — заповяда Фон Хайсен. — Погрижи се нейните изчадия да гледат. Ще отуча онова момченце да крие сведения, важни за Райха. Едуард, в чест на твоето пристигане наредих да ни поднесат много хубаво вино за вечеря.

 

 

Нощта се бе спуснала и в каменоломната, войниците приключиха с ваденето на златните зъби от устите на труповете под канарата. Ауспухът на големия булдозер блъвна пушек, машината запълзя тежко и започна да избутва телата в дълбока яма.

А зад внушителните стени на лагера затворниците чакаха вечерната проверка на студа. Рамона се опитваше да утешава Ариел и Ребека, както можеше. Волята й оставаше несломима, но душата й се късаше от скръб по мъжа, когото бе обичала всеотдайно.

— Скъпи мои, утре ще ви изпратят на работа в пералнята — говореше съвсем тихо на децата. — Ако някой предложи да ви помогне, правете точно каквото ви казва, разбрахме ли се?

— Ами ти, мамо? — промълви Ариел.

Лицето му белееше в мрака. Целият му свят бе рухнал в този ден. Ребека гледаше майка си и още не проумяваше докрай какво се е случило.

— Аз ще се оправя… ти се грижи за сестра си. Обещай ми.

— Обещавам — прошепна Ариел и стисна ръката й още по-силно.