Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (50)

49.

Военновъздушна база Ванденберг

Санта Барбара, Калифорния

Ниски вълни се плискаха по тъмния нос Сал северно от Санта Барбара. На брега не се мяркаха хора. Охраната бе обезопасила района още по здрач предишния ден. По̀ на юг огромна осемнайсетметрова ракета „Минитмън“ беше готова в силоза за експериментални изстрелвания в северния край на базата Ванденберг. Тежкият бетонен капак все още покриваше силоза.

Обсегът на ракетата, предназначена да носи ядрени бойни глави, беше 13 000 километра. Тя можеше да порази всяка цел в Русия, Китай, Корея или Близкия изток. Ако пък целта беше недосегаема за ракети с наземно базиране, подводниците ракетоносци от клас „Охайо“ неспирно патрулираха в определените им райони, готови във всеки миг да изстрелят своите ракети „Трайдънт“. Съединените щати можеха да се прицелят във всяко място по света и макар че тази сутрин ракетата нямаше да носи бойна глава, ръководеният от Гакона експеримент трябваше да засили още повече американското надмощие. Недалеч от силоза в строго охраняван хангар техници вече работеха по друга ракета „Минитмън“, чийто корпус щеше да послужи като леща, насочваща мощния лъч с ниска честота към Иран.

Подполковникът от ВВС Дан Уилямс пак се вторачи в дигиталния часовник на центъра за управление. Знаеше, че това не е обикновено изстрелване. Командирът на 576-та ескадрила за ракетни тестове долавяше напрежението в залата. Експериментът, който трябваше да започне в 5:15 часа сутринта, беше обгърнат от плътното було на секретността. Отчасти и защото траекторията на ракетата минаваше над населени райони на САЩ и Канада, после над Аляска и продължаваше към северните части на Сибир. Уилямс вдигна глава към големия екран за проследяване на полета, разположен над редиците от пултове и компютри, на които специалистите щяха да наблюдават всяка подробност от експеримента. Ако всичко беше наред, мощният електромагнитен импулс от Гакона щеше да върне ракетата над Северния ледовит океан към Морето на Бофорт. Уилямс се обърна към капитан Чавес, младия експерт по електроника, който щеше да ръководи изстрелването.

— Предайте на Гакона, че сме готови.

Чавес кимна и Уилямс протегна ръка към слушалките, за да се свърже по секретна линия с „Далекоглед“ — модифициран „Боинг 707 Е6-Мъркюри“. Самолетът всъщност беше подвижен команден и контролен център, който кръжеше на височина девет километра над силоза. Тази нощ към екипажа от двайсет и двама души се бе присъединил и контраадмирал в ролята на старши офицер за извънредни ситуации. При нападение срещу САЩ, унищожило наземните центрове за управление на ядрените сили в Пентагона, базата „Офът“ в Небраска и Обект Р в планината Рейвън Рок в Пенсилвания, старшият офицер за извънредни ситуации в „самолета на Съдния ден“ поемаше контрола.

— „Далекоглед“, тук център за управление на изстрелването, край.

— Център за управление, тук „Далекоглед“, чувам ви ясно, край.

Пред командния пулт в самолета седяха полковник и капитан. Освен този пулт имаше още много, на които екипажът следеше комуникациите на честоти от свръхвисоките до свръхниските, толкова важни за поддържане на връзка с атомните подводници. Всеки от двамата офицери имаше свой ключ, трябваше да ги използват едновременно, за да разрешат удар с ядрено оръжие.

— „Далекоглед“, дайте команда за изстрелване по моя заповед. Пет, четири, три, две, едно, пуск.

Полковникът и капитанът си кимнаха и завъртяха ключовете. Кратък сигнал активира компютрите в центъра за управление.

— Тук „Далекоглед“, сигналът предаден, край.

Тежащият сто и десет тона бетонен капак на силоза се плъзна по релсите и откри ракетата.

— Прието, „Далекоглед“, имаме запалване, край.

Двигателят с твърдо гориво на първата степен блъвна гръмовно пламъците си и трийсеттонната ракета се издигна величаво в утринното небе.

 

 

Четири хиляди километра на север от центъра за управление Тайлър Джаксън, бившият колега на Къртис, гледаше екраните пред себе си в центъра за управление в Гакона. Лошото му предчувствие се засилваше.

— Миля и половина височина, скорост деветстотин мили в час… всички системи в границите на нормата…

Гласът на капитан Чавес звучеше развълнувано. Огромният двигател „Тиокол TU-122“ даваше почти сто тона тяга, тласкайки ракетата към йоносферата с дългата огнена струя.

— Мах едно… имаме свръхзвукова… първата степен работи нормално… отделяне на първата степен… имаме запалване в двигателя на втората степен… височина петдесет мили… всички системи в нормата.

Под големите снежинки, сипещи се върху Гакона, големите дизелови генератори работеха с пълна мощност, за да захранват с енергия трийсетте бункера с предаватели. Имаше по дванайсет предавателя в бункер, всеки от тях с мощност десет киловата в радиочестотите. Предавателите бяха свързани с високочестотните диполни антени, настроени на десет мегахерца. Тайлър Джаксън наблюдаваше как ръководителят на експеримента в Гакона насочи смайващите три милиарда вата електромагнитна мощност към йоносферата в точка от траекторията на ракетата, която вече летеше с 16 000 километра в час. Шейсет мили над Гакона слой от йоносферата се нагря до 40 000 градуса и породи бушуващ поток от плазма. Мощният излъчвател издигна на пътя на ракетата трийсет квадратни километра от земния щит срещу радиация.

— Тук център за управление Ванденберг, до всички контролни пунктове. Загубихме връзка с ракетата… нямаме сигнал… ракетата се отклони на шейсет градуса от курса… движи се по нов курс сто и двайсет градуса.

Тайлър Джаксън не си позволи да ахне. Еднотонната глава на ракетата се бе насочила към Северна Корея.