Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (45)

44.

Хамбург

Къртис заряза откраднатата тойота в пресечка до гарата. Слязоха от таксито на няколко минути път пеша от „Ханзехоф“, двузвезден хотел на „Симон-фон-Утрехт щрасе“. Плати за една стая — не искаше Алета да е сама през нощта, защото рискът нарастваше прекалено.

— Доста скромно в сравнение с „Империал“ — подкачи го тя.

— Да, но е по-лесно да останем незабелязани тук, пък и стаята има чудесно предимство за този етап от пътешествията ни.

— И какво е то?

— Голямото легло за двама.

— Ти си безнадежден случай…

— Трябва да уредя това-онова — каза Къртис, щом сложи куфарите на поставката за багаж. — Не отваряй вратата, не приемай обаждания по телефона. Ще се върна след час… най-много след два.

 

 

Алета включи телевизора и потърси новините на CNN. Млада журналистка стоеше насред останките от село Салебата на южния бряг на тихоокеанския остров Самоа.

— „Цели села са заличени, броят на жертвите ще бъде значителен.“ — Камерата се завърташе бавно в панорама на лодки, опрели в стволовете на палми, окаляни бетонни отломки, смачкани коли, килнати покриви. — „Трусът в 3 часа и 48 минути местно време е бил изключително силен — с магнитуд 8,3 по скалата на Рихтер. Току-що научихме и за трус с магнитуд 7,6 в индонезийската провинция Западна Суматра, който е опустошил градовете Паданг и Париаман. Очаква се да има стотици жертви.“

От студиото се прехвърлиха на интервю със сеизмолог в Сидни.

— „Осемдесет процента от земетресенията в света се случват по така наречената Огнена дъга в Тихия океан — поредица от дълбоки падини и тектонски плочи с обща дължина 40 000 километра. В нея има и над 450 вулкана. Подводните трусове могат да предизвикат вълни, чиято скорост надхвърля 800 километра в час. С доближаването до брега стават високи колкото триетажна сграда. Това се случи и през 2004 година, когато загинаха четвърт милион души.“

През следващия час Алета гледаше репортажите за бедствията в Самоа и Индонезия. После започна репортаж от Филипините, където много опасен тайфун се движеше към североизточния край на Лусон. Потисната от бедствията, Алета започна да превключва каналите. Изведнъж на екрана изникна проповедник с бял костюм в баптистка мегацърква някъде из южните щати.

Движещата се лента по екрана сякаш крещеше: „Часът на Джери Бъфет — часът, който ще промени вашия живот! — всяка седмица се излъчва от 300 телевизии по света“.

Евангелисткият център „Бъфет“ побираше петнайсет хиляди богомолци, но беше претъпкан. Хората ловяха жадно всяка дума на проповедника. Умелият оператор показваше от най-добрия ъгъл ръбестото, загоряло лице и пронизващите сини очи на Бъфет.

— „Знаците от Бог — все по-честите трусове и цунами — продължават да вземат своята мрачна жътва от смърт и разруха. Краят на дните е по-близо, отколкото си мислите, приятели мои!“ — гърмеше гласът му в огромната зала. — „Мнозина не вярват в скорошния Армагедон, но ако американският народ не промени живота си, ако не обърне взора си към Бог, ще види как се сбъдва пророчеството на Исая: «Земята ще полети като някой пиян и ще се люлее насам-натам като колиба». Това, приятели мои, е ясно предупреждение от един от най-великите пророци на всички времена — географските полюси ще се разместят. Предреченото от Исая или вече се е сбъднало, или тепърва се сбъдва. С разместването на полюсите Бог ще накаже грешния свят, както наказал израилтяните, когато пренебрегнали заповедите му и започнали да почитат златния телец. Казано е в тринайсета глава на Исая: «Затова ще разклатя небето, и земята разтърсена ще се премести». Онези, които мислят само за пари, само за греховете на плътта, които обръщат гръб на Всемогъщия… Той ще ги помете в миг с разместването на полюсите!“

Бъфет помълча внушително, за да подействат думите му, а слушателите възклицаваха уплашено.

— „Но онези сред вас, които имат страх от Бога — не Аллах, не Яхве или друго фалшиво божество, а единственият истински Бог, разкрил се пред нас като Господ наш Исус Христос — настъпи ли часът на Армагедон, те ще се възнесат и ще бъдат спасени!“ — Бъфет излезе иззад амвона и закрачи по широката сцена. — „Господ ни предупреждава не само чрез Исая, а също чрез Откровението на Йоан и Евангелието от Лука. Великият лечител и довереник на апостол Павел ни предупреждава недвусмислено за идната катастрофа и за морето, което ще бушува по сушата.“ — Проповедникът се върна зад амвона и продължи по-спокойно: — „Медиите ни втълпяват много глупости. Понякога ще прочетете писания за 2012 година, за диваци от древността и за някакъв изчезнал кодекс. Но има само една книга, към която да насочите вниманието си“ — извиси глас и вдигна Библията над главата си. — „Това е словото Божие. Подгответе се, приятели мои! Не знаем точния ден и час, но знаменията са пред очите ни — цунами, трусове, пожари и вулкани…“

Погнусата надделя у Алета и тя изключи телевизора. Отдавна не вярваше в свирепи божества, които отмъщават на собствените си творения, а и не можеше да приеме твърденията на християните, че само един от всички възможни пътища е правилният.

Ключ щракна в бравата и влезе Къртис, понесъл две големи раници и пластмасова торба.

— Тръгваме утре вечер с малък контейнеровоз. Първо спира в Кингстън, Ямайка. После прекосява Карибско море, минава през Панамския канал и поема на север към Пуерто Кецал на тихоокеанския бряг на Гватемала.

— Е, няма да е като на туристически кораб — подсмихна се Алета.

— Вярно. Другият проблем е, че можеха да отделят само една каюта за нас и ще се представяме за съпрузи.

— Какво?!

— Капитанът е набожен католик, но не се притеснявай — все пак в каютата има две койки. — Къртис се ухили до ушите. — Ето малко местна валута… — извади от торбата дебела пачка гватемалски кецали. — И чудесна боя за коса, която превръща всяка жена в пепеляворуса скандинавка.

— Това май е за мен.

— Заедно с остра фризьорска ножица.

Алета се намръщи.

— Слушай, сигурно си харесваш косата — зае се да я увещава Къртис, — и има защо. Прекрасна е…

— О’Конър, спести ми ласкателствата.

— … но ти сама се убеди, че тези типове пипат грубо. За тях чуждият живот няма никаква ценност. Ти си поредният обект, за който ще получат пари. Знам, че номерът с косата е прастар, но може и да ти помогне, ако ще и само веднъж.

— Извинявай, не исках да се държа неблагодарно, но имам нужда от малко време, за да свикна с твоя свят. Кога тръгваме?

— Корабът ще отплава малко преди полунощ. Ето ти и новия паспорт. — Къртис й даде еквадорски паспорт с вишнева корица и златист герб, на който имаше огромен кондор върху връх Чимборасо. — Преправихме и снимката ти — на нея си блондинка, тъй че нямаш избор… — пак се усмихна той.

— Еквадорски паспорт?

— Ами те търсят гватемалка. В Еквадор също говорят испански.

 

 

В другия край на града патрулна кола минаваше бавно по улица близо до централната гара и спря при стара тойота.

— Номерът не е същият — усъмни се по-младият полицай.

— Така е — съгласи се другият, — но моделът и вдлъбнатината в задната броня съвпадат. Въведи номера в системата и да видим какво ще излезе.

 

 

От другата страна на Атлантическия океан в Лангли още не беше шест часът сутринта, но Хауърд Уайли влезе в оперативната зала, преливащ от безсилна ярост.

— Докъде стигнахме? — попита веднага помощника си.

— Австрийската полиция намерила нашия човек в изгоряла кола. От Виена ни съобщиха преди малко, че кола под наем, каквато са използвали Тутанкамон и Нефертити, е открита в гора близо до Фрайщад.

— Какво са правили там, дяволите да ги вземат?

— Още проверяваме…

— Вероятно ще се опитат да ни заблудят за пореден път, като минат през Чехия — обади се Елън Родригес.

Имаше тъмни сенки под очите. Дейвис бе дошъл малко преди прекия си началник, но останалите не излязоха цяла нощ от оперативната зала.

— И защо? — присмехулно попита Уайли.

— Да речем, че усетът ми подсказва. О’Конър очаква, че ще наблюдаваме големите летища и гари. Оскъдните сведения от наши информатори в полицията не стигат. Нуждаем се от цялата помощ на германската, австрийската и чешката полиция, за да узнаем къде пресичат границите.

— И преди да се опомним, ще ни сдъвчат и изплюят, докато обясняваме на Конгреса и на Белия дом как тъй сме взривили боклукчийски камион в Съюзническа държава! — Уайли й обърна гръб и попита Дейвис: — Имаме ли някаква представа накъде са тръгнали?

Помощникът му се смути и помоли с поглед Родригес за помощ.

— Аз предполагам, че ще се опитат да отидат в Гватемала по-скоро, защото според мълвата там се съхранява Кодексът на маите — каза тя. — Съгласно вашите нареждания уведомих нашите хора в Гватемала. Ще наблюдават летищата и основните гранични пунктове, ще търсят информация и къде би могъл да се съхранява този кодекс.

— А влаковете? — сви вежди Уайли.

Родригес въздъхна.

— Гватемалските железници прекратиха дейността си през 2007 година.

Той се вторачи още по-свирепо в нея.

— Както и да е… Искам тези двамата да бъдат намерени и ликвидирани, преди да ни създадат още главоболия в Германия, Чехия или където са в момента. Искам да знаем какво става по цялата граница на Гватемала — с Мексико, Белиз, Хондурас и Салвадор. На пристанищата също! Искам и кодекса!

Уайли подкани с жест Дейвис да влязат в звукоизолираната стаичка до оперативната зала.

— Родригес става прекалено досадна, не ми харесва, че в Белия дом има кой да се вслуша в приказките й. Вдругиден ще проведат съвещание за HAARP в Аляска. Изритай я натам като наш представител, докато не измисля как да я разкарам окончателно оттук.