Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (37)

36.

Гара Вестбанхоф, Виена

Къртис се постара да огледа навсякъде първия етаж на огромната международна гара във Виена. Тук беше пълно с хора и шумно, съобщенията на немски и английски отекваха от облицованите с мрамор стени. Не забеляза нищо подозрително и застана с Алета на опашката пред една от касите.

— Два билета до Бад Аролсен, бизнес класа.

Къртис плати в брой и предложи на Алета:

— Горе можем да пием кафе.

— Влакът тръгва след двайсет минути. Имаме ли време?

Той се усмихна.

— Винаги предполагай, че те следят. Влакът тръгва от шести перон, но ние ще отидем там в последния момент. Така ще ги затрудним максимално да си купят билет… но австрийците са толкова услужливи, че вече можеш да си платиш пътуването и в самия влак — добави и усмивката му изчезна. Подаде нов мобилен телефон на Алета. — Сложи го в чантата си. Най-добре е вече да смяташ, че всичко казано от тебе по телефона се подслушва, а текстовите ти съобщения се преглеждат.

— Няма ли да проследят твоя телефон?

— То се знае. Но той вече е увит в целофан и си плува във виенската канализация. Дано това ги обърка, за да спечелим малко време.

Качиха се с ескалатора на етажа, откъдето потегляха влаковете. Високият слаб мъж с черното палто влезе на етажа под тях.

 

 

Влакът се носеше бързо, тихо и плавно на запад към Линц — областния център на Горна Австрия. Градът, където Хитлер бе учил в гимназия и от който концлагерът Маутхаузен беше отдалечен само на двайсет и пет километра. Полята край линията и горите в далечината отново бяха побелели от сняг, слънцето едва надничаше през облаците, нахлуващи откъм италианската граница.

— Пак не жалиш парите — подхвърли Алета и се облегна удобно на една от само четирите кожени седалки в луксозното купе.

При тях нямаше други пътници.

— Не и докато плаща ЦРУ. След около три часа ще минем границата с Германия при Пасау, после още три часа до Вюрцбург, където ще се прехвърлим на друг влак към Бад Аролсен.

Тя потръпна, щом помисли какви подробности би могла да научи там. Къртис побърза да я улиса в разговор.

— Колко добре познаваш монсиньор Дженингс?

— Достатъчно добре, макар че това не е повод за радост. Все пак никога не съм работила с него. Открай време за мен е загадка защо го ценят толкова в средите на археолозите.

— Значи го надценяват?

— Той е нагло нищожество с огромно самочувствие. Има връзки във Ватикана, което явно му влияе още по-зле.

Къртис се ухили.

— Чувствата ви са взаимни, доколкото можах да разбера.

Алета се смръщи гнусливо.

— Освен това се говори, че имал слабост към малките момчета.

И неговото лице застина.

— Това му е лошото на Ватикана — продължи Алета, — всички там са лицемери. Папа Пий XII не си е мръднал пръста да помогне на милионите евреи, сред тях и дядо ми, които били избити от нацистите. А оттогава май нищо не се е променило. Виж го Бенедикт — благослови епископ, който отрича, че изобщо е имало газови камери! Как му беше името…

— Уилямсън.

— Ричард Уилямсън! Как можах да забравя! А Бенедикт, който през годините си като главен инквизитор е събирал подробни досиета за кого ли не — от Ханс Кюнг^[1] до Теяр дьо Шарден^[2], сега твърди, че всичко се дължало на недоразумение? Как пък не! — Алета още не можеше да овладее гнева си, че трябва да бяга от могъщи врагове, и нямаше намерение да щади и О’Конър. — А вие — американците, сте най-силната страна в света и не пропускате да напомните това на всички. Обявявате се за защитници на свободата, но когато ви е изгодно, без никакви угризения натиквате хората в тайни затвори по света, където ги изтезават. Затвори под контрола на мръсниците от твоето ЦРУ! И повечето от тези хора накрая изчезват безследно. А онзи идиот, когото избрахте да седи толкова години в Белия дом, едва ли беше прочел и един ред от Женевските конвенции. Привлече за свой юридически съветник някакъв тип, според когото нямало нищо лошо да измъчваш хора. Как се беше изразил?… „Тероризмът прати в миналото строгите ограничения на Женевските конвенции при разпитите.“ Същото отношение, което проявили нацистите към моя дядо. Вие, гадове, с нищо не сте по-добри от тях! Вие обучихте „отрядите на смъртта“, които убиха моя баща!

— С други думи, изтезанията са удобно средство — спокойно вметна Къртис. — Права си, разбира се — и във Ватикана, и във Вашингтон се самозабравиха. Нямам намерение да оправдавам непростимото. Имаш всички основания да се отвращаваш от външната политика на Щатите. Половината свят вече ни мрази.

— Голям оптимист си, ако си въобразяваш, че само половината свят ви мрази. Там, където живея, доста трудно ще намериш някой да каже добра дума за американец. Не се залъгвай, че и в Европа са настроени много по-благосклонно към вас. Не ми се вярва, че имаш представа колко навреди на Щатите политиката на вашето правителство, господин О’Конър. — Алета неприязнено наблегна на фамилията му. — Или трябва да те наричам агент О’Конър?

— Така е само във филмите. Ако започнеш да ме понасяш, предпочитам да ме наричащ Къртис.

— Като те слушам какво ми наговори досега — продължи тя по-кротко, — не мога да проумея защо още работиш за ЦРУ.

— Е, щом разгадаят какво се случи в твоя апартамент, ще изхвърча на секундата от Управлението. Но каквото и да си мислиш, мнозинството мъже и жени в ЦРУ са, общо взето, почтени хора, които се опитват да служат на своята страна. Има и отвратителни изключения. — Къртис помълча, опитваше се да осъзнае собствените си чувства. — Постъпих в ЦРУ, защото се надявах, че мога да направя нещо смислено. Жалко, че тези надежди се оказаха заблуда. Знам ли… Ако намерим кодекса, може и променим мъничко положението към по-добро. В бележника на твоя дядо има ли някакви насоки?

— Не успях да прочета всичко внимателно, но когато правил разкопки в Тикал през 30-те години, Леви намерил каменна плоча. — Тя отвори бележника на страниците, към които беше прикачена снимка на стелата, наречена от нея „Стела D“. — Алигаторът е символ на Млечния път — посочи Алета бележките на Леви, — а йероглифите обясняват, че устата на алигатора е „тъмната бездна“ на галактиката — Ксибалба бе. Всички йероглифи около изображението на алигатора са посветени на зимното слънцестоене през декември 2012 година.

— А Дженингс го омаловажава упорито. Не знае ли за тази стела?

— Би трябвало да знае, защото тя и досега е в Тикал. Подобна е на стелите от Исапа, намерени при разкопки близо до границата между Мексико и Гватемала през 60-те години. Смисълът им е разгадан от видния познавач на културата на маите Джон Мейджър Дженкинс. — Тя обърна на друга пожълтяла страница и започна да чете написаното от нейния дядо: — „Убеден съм, че йероглифите на Стела D показват как това рядко случващо се противостояние на нашата Слънчева и центъра на Млечния път ще бъде съпроводено с рязко отслабване на земното магнитно поле, както и рязко повишаване на слънчевата активност.“

Къртис и Алета бяха толкова погълнати от бележките на Леви Вайцман, че не забелязаха как кльощавият дългуч мина в коридора пред купето. Той се огледа само за миг към тях.

А Алета четеше на глас:

— „Обсъдих това с Алберт и той смята, че трябва да се отнесем сериозно към тази опасност.“

— Изглежда дядо ти е бил приятел на Айнщайн…

Алета кимна.

— И двамата са ненавиждали нацизма. Вероятно знаеш, че по времето, когато дядо ми намерил Стела D в Тикал, Айнщайн вече е публикувал труда си за теорията на относителността.

— Спомням си колко мъчна за разбиране е математическата й основа. Всички тези нелинейни частни диференциални уравнения…

— И тъкмо те позволяват да бъде предсказано съществуването на черни дупки. Дядо ми е бил не само археолог, физиката винаги го е увличала. Както виждаш, тези хора още тогава са се занимавали с днешните ни проблеми.

Къртис погледна през прозореца. Линията минаваше близо до Дунав, клоните на дърветата по брега бяха отрупани със сняг.

— Може и да е съвпадение — каза накрая той, — но сега магнитното поле на Земята е най-слабо, откакто са започнали измерванията му. Наскоро бях за малко в една от изследователските ни бази в Аляска. Силата на полето вече е под 0,5 гауса, а магнитните полюси се местят все по-бързо, с повече от трийсет километра годишно. Северният магнитен полюс вече не е на канадска територия, където е бил през последните четири века, а е северно от островната група Кралица Елизабет и се измества през Северния ледовит океан към Сибир.

— Не се случва за пръв път — напомни Алета. — Ако магнитното поле изчезне напълно, ще стане страшно за всички ни…

— Така си е. Не само ще настане пълен хаос в комуникациите и в навигацията на кораби и самолети, но и ще загубим защитата си срещу смъртоносната космическа радиация.

— Ще оцелеят само онези в подземни бункери — добави тя. — Неотдавна прочетох статия на група учени, които са сондирали древни вулкани и пробите показват, че магнитните полюси невинаги са били в Арктика и Антарктика…

— Не бяха ли открили и останки от тропически коралови рифове при сондиране в Нюфаундленд?

— О, има още много доказателства. Под леда в Антарктида са намерени вкаменелости от тропически дървета и папрати, а възрастта им съвпада с твърденията на маите за събитията в древността. Близо до Северния полюс пък в пробите има останки от блатни кипариси, в северните райони на Гренландия — от смокинови дървета. Тоест в миналото е имало размествания на само на магнитните, но и на географските полюси, които са опустошавали живота на планетата.

— Покачването на слънчевата активност също показва, че ни предстоят тежки времена — промърмори Къртис, — но монсиньор Дженингс като че не иска да повярва в знанията на маите за магнитното поле на слънцето?

— Струва ми се странно след всичко, което би трябвало да е научил за маите — съгласи се Алета и обърна на друга страница. — Леви е написал: „Стела F ни дава неоспорими доказателства, че маите са познавали добре 22 годишния цикъл на слънчевото магнитно поле и свързаното с него засилване и отслабване на слънчевата активност“.

— Твоят дядо има ли предположения как една древна цивилизация може да е проучвала слънчевите петна без дори подобие на телескоп?

Тя завъртя глава.

— Само споменава, че не е сигурен дали маите са знаели нещо за по-бързото движение по екватора на слънцето в сравнение с полюсите и дали това е причината за бъркотията в слънчевата плазма. Той се съмнява и че са били наясно със силната електромагнитна радиация и „слънчевия вятър“. Предполага обаче, че са знаели за въздействието на слънчевите петна върху нашата планета. Поне няма спор, че са можели да предсказват циклите им.

— Сегашният цикъл ще достигне върховата си активност през 2012 година. Като си представя изместване и на географските полюси — Северният в Ню Йорк или Южният в Сидни…

Къртис предпочете да не се впуска в подробности какво би могло да се случи. Ако Кодексът на маите наистина предсказваше и изместване на географските полюси, човечеството трябваше да вложи огромни усилия, за да се предпази поне отчасти, но въпреки това животът на Земята не би могъл да оцелее в сегашния си вид.