Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (34)

33.

Ватикана, Рим

Кардинал Феличи разглеждаше последните сведения за Дженингс, които му бе изпратил папският нунций в Гватемала. На няколко снимки се виждаше как йезуитът излиза от западащ бар в Ла Линеа — пълно с бандити и проститутки гето в покрайнините на столицата. Двете момчета с Дженингс наглед не бяха на повече от дванайсет години. На друга снимка Дженингс влизаше заедно с момчетата в още по-жалък „мотел“, скалъпен някак от метални корабни контейнери.

Феличи затвори папката и се замисли. Досега отпусканите от Ватиканската банка пари за археологически експедиции в Централна Америка осигуряваха предаността на Дженингс, но това едва ли беше достатъчно. Знаеше и че няма смисъл да разчита на набожността на йезуита. Феличи бе научил отдавна за сексуалните му наклонности, но чак сега получаваше конкретни доказателства. Папският нунций си бе свършил работата добре.

Секретарят се появи на вратата.

— Ваше Преосвещенство, монсиньор Дженингс е тук.

— Покани го да влезе. — Феличи погледна златния си „Ролекс“. — И нареди колата да ме чака в единайсет часа.

— Веднага, Ваше Преосвещенство.

Отец Кордона се отдръпна, за да влезе Дженингс, и затвори вратата отвън.

Дори да се питаше защо кардиналът често излиза някъде със служебната си кола късно вечерта или защо има апартамент под наем в модния, но населен с какви ли не хора квартал „Виа дел говерно векио“ на северния бряг на река Тибър, отец Кордона никога не допускаше съмненията му да проличат.

— Добре дошъл в Рим.

Феличи протегна към Дженингс костеливата си ръка.

— Благодаря, Ваше Преосвещенство.

— Няма да те задържам дълго, но възникна един проблем. Познаваш ли доктор Алета Вайцман?

— Уви, да. Държа се много досадно на лекцията ми пред конференцията във Виена.

— Тя спомена ли изчезналия Кодекс на маите?

— Тя — не, но една журналистка подхвана темата. Някаква кукличка от женско списание. Не знам защо бе дошла на конференцията. Също като останалите си колеги не прояви интерес към същността на проучванията ми напоследък.

— А според тебе дали Вайцман подозира, че кодексът съществува?

— Ваше Преосвещенство, когато бях в столицата на Гватемала, казаха ми, че Вайцман била наскоро в Националния музей по археология и етнография. Това не е странно, разбира се, все пак и тя е археоложка. Но моят познат твърдеше, че била много развълнувана след оглед в едно от хранилищата на музея.

— Известна ли ти е причината за това вълнение?

Монсиньор Дженингс завъртя глава.

— Ще попитам при следващото си отиване там.

Феличи опипваше неспокойно нагръдния си кръст.

— Остава все по-малко време до 2012 година и вниманието към древните маи и Гватемала ще се изостря… и преди всичко към Кодекса на маите.

— Няма какво да сторим, за да предотвратим това. Аз обаче изпълнявам вашите указания и се старая да омаловажа при всеки повод значението на 2012 година…

— … от което зависи финансирането на твоите експедиции от Ватиканската банка — прекъсна го Феличи.

— Не го забравям — сви рамене Дженингс, — но журналистите направо обожават загадките.

— Още една причина да удвоим усилията си, за да намерим кодекса, преди някой да ни изпревари.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Сред малобройните потомци на маите знаещите къде е скрит кодексът сигурно се броят на пръстите на една ръка, а и всички те са старейшини.

— Тоест никак не са словоохотливи.

— Именно.

— Чувал съм от тебе, че в Гватемала парите могат да разприказват всекиго.

— Ваше Преосвещенство, на този свят все още има хора, които не могат да бъдат подкупени.

Феличи потисна яда си.

— Имаш ли поне догадки кои може да са тези старейшини?

Дженингс пак завъртя глава.

— Всъщност не. Но по високите плата най-почитаният старейшина е един шаман — доктор Хосе Арана. Впрочем и той присъстваше на конференцията във Виена…

Феличи се надигна от креслото и застана пред прозореца. Площад „Свети Петър“ беше опустял, но движението край Ватикана по „Виа ди Порта каваледжери“ беше оживено. Любимите на италианците клаксони прогонваха нощната тишина.

— За доброто на Светата църква — изрече накрая кардиналът — ние сме длъжни да приберем Кодекса на маите в нашия таен архив.

— Ами ако го намерим и се окаже, че наистина предсказва огромно бедствие? Трупат се научни данни, които може би потвърждават правотата на маите. Не сме ли длъжни да предупредим света? Поне някои хора биха могли да се преселят по високи места, където катастрофата няма да ги засегне…

— За мен е най-важно — ледено отвърна Феличи, — както би трябвало да е и за тебе, че съдържанието на кодекса може да застраши единствената истинна вяра. Наше основно задължение, монсиньор Дженингс, е да защитаваме Светата църква.

Йезуитът вдигна рамене. Изобщо не се тревожеше от какво е застрашена църквата. А и предупреждението не го стряскаше прекалено. Някои учени вече правеха изчисления, без да се разчува. Дженингс бе разгледал придирчиво картите с прогнозите за катастрофалните последствия от обръщане не само на магнитните, но и на географските полюси. Накрая реши да си купи имот в едно от съвсем малкото места в света, което би останало безопасно през декември 2012 година. Не можеше обаче да пренебрегне самия шанс за намиране на кодекса. За усилията му не подозираше дори Феличи.

— Ваше Преосвещенство — не се сдържа Дженингс, — Кодексът на маите би се превърнал в археологическа сензация също като ръкописите от Мъртво море, Розетския камък, теракотената армия в Китай… Онзи, който открие пророчеството, ще впише завинаги името си в историята.

— Е, и? — изсумтя кардиналът.

— Ако просто скътаме кодекса в нашия таен архив, не само ще лишим археологията от велико откритие, но и ще погазим дълга си да разгласим пред целия свят предупреждението на маите — упорито повтори йезуитът.

— Аз пък ти напомням отново, че финансирането на твоите експедиции не е безусловно, а зависи от готовността ти да изпълняваш заповеди.

— Ваше Преосвещенство, Ватиканската банка не е единственият възможен източник на средства… — процеди Дженингс.

Той вече бе говорил с богати хора, склонни да дават пари за наука, но щеше да е по-благоразумно, ако си мълчеше за това. Разбира се, благоразумието не беше сред достойнствата на йезуита.

— Надявах се да не стигнем до този момент — поклати глава Феличи, — но не ми оставяш избор.

Той натика папката със снимките в ръцете на Дженингс и зачака самодоволно реакцията му. Монсиньорът онемя и прежълтя.

— За твой късмет аз искам да опазя доброто име на Светата църква — тежко каза Феличи. — Ти си ни полезен и няма смисъл да те опозорявам. — Кардиналът си взе папката от притихналата жертва. — След като изяснихме въпроса как трябва да постъпим с Кодекса на маите, имам за тебе още една строго поверителна задача.

Йезуитът кимна унило.

— В края на Втората световна война — продължи Феличи — в името на победата над комунизма Съединените щати и Ватикана си сътрудничили, за да изведат от Германия учени и офицери, чиито знания и дарби са били ценни. Сред тези хора е бил и офицерът от СС Карл фон Хайсен. Той е получил нова самоличност като католически свещеник в енорията Сан Педро. Според нас има вероятност той да е жив и до ден-днешен. Ти си го познавал под името отец Ернандес.

— Да, спомних си. Имаше подчертано испанско произношение, но вие казахте, че е немец?…

— Школата по испански език на остров Антигуа е била много добра, а обучението на Фон Хайсен е било продължително. В ролята си на отец Ернандес той направи много за краха на комунизма и досега нямаше причини да разкриваме истинската му самоличност. За съжаление и той като тебе е проявявал нехайство. Неотдавна научихме за навика му да води подробен дневник.

— Който би поставил Ватикана и Щатите в неудобно положение? — опомни се Дженингс.

— Освен това в дневника може би има информация къде е Кодексът на маите — неприветливо добави Феличи. — Искаме този дневник да попадне при нас.

— Знаете ли къде е Фон Хайсен?

— След оттеглянето си от оперативна дейност той остана в Сан Педро, но явно е бил предупреден, че Мосад най-после го е открил, и е побързал да изчезне… вероятно е избягал в Перу.

— Значи следите му се губят.

— Дори да е така, от тебе се иска да разпиташ предпазливо. Прикритието ти е, че посещаваш по решение на Ватикана енорията в Сан Педро, където от известно време нямат свой свещеник. Основната ти задача си остава намирането на кодекса. Заминаваш за Гватемала утре. Отец Кордона ще подготви документите ти. Ако е необходимо да ми съобщиш нещо, папският нунций там ще ти осигури надеждна връзка, но и той не знае каква е истинската цел на връщането ти в Гватемала. А тези снимки, монсиньор Дженингс, ще останат на съхранение в моя сейф. — Феличи размаха папката пред лицето на йезуита. — Дано не ми дадеш повод да ги използвам срещу тебе.