Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (32)

31.

Ватикана, Рим

Кардинал Салваторе Феличи се славеше с една от най-добрите колекции на вино в Рим. Нямаха чет желаещите да получат покана за вечеря в личната му трапезария в „Палацо дела Сакра инквизиционе“, но малцина бяха избраниците — само онези, които имаха важна информация или можеха да насочат събитията в желаната от Феличи посока. Естествено Хауърд Уайли отговаряше и на двете условия. Двамата се настаниха край дъбовата маса и кардиналът кимна на сестра Бриджит, която чакаше до отрупания със съдове бюфет в стил Луи XIV. Появата й сред пряко подчинените му служители предизвика недоумение у мнозина.

Впрочем Уайли също ценеше житейските удоволствия и по примера на първия си наставник Дж. Едгар Хувър умееше да използва държавни пари, за да си ги набави. Избата в дома му не можеше да се мери по изисканост с колекцията на Феличи, но беше внушителна.

— Хауърд, прочетох досието на онази Вайцман — започна кардиналът. — Тя е нещо по-лошо от дребна досадна пречка. Ако продължи да рови в смъртта на хората от семейството й…

Той млъкна, докато сестра Бриджит поднасяше първото блюдо.

— Положението може да стане твърде неудобно и за двама ни — довърши Феличи, щом монахинята излезе.

— Съгласен съм, Салваторе. Погрижил съм се да реша проблема. Хората като Вайцман не би трябвало да се чудят защо накрая ги сполетяват злощастия. Но е добре да се предвидят всички възможни обрати… Човекът, с когото ме свърза, вече получи указания.

Уайли се стараеше да не разкрива действията си и да не въвлича излишни свидетели, затова възложи лично задачата на Содано. Нито резидентът на ЦРУ в Рим, нито Феличи знаеха, че той поръча на убиеца да го отърве и от вироглавия О’Конър, чиято смърт във Виена щеше да бъде представена като трагична случайност.

— Радвам се да ти бъда полезен — кимна Феличи и отново напълни чашите.

Кардиналът също споделяше само необходимия минимум. Не би казал на Уайли от какво се бои най-много в разследването на Вайцман. Извършеното от Ватикана, ЦРУ и „отрядите на смъртта“ в Гватемала можеше да бъде отречено невъзмутимо. Но ако Вайцман стигнеше до цялата истина за случилото се в Маутхаузен и до връзките на неговото семейство с нацистите… Не би допуснал това да се случи.

— Какво мислиш за твърденията й, че има Кодекс на маите? — попита Уайли.

— Хауърд, защо ЦРУ проявява интерес към някакъв си древен текст? — отвърна с въпрос Феличи и тънките му устни се извиха в бездушна усмивка.

Двамата приличаха на майстори на шпагата, готови във всеки миг да нападнат или да отбият острието на противника.

— Причината не е само една. Първо, ако Вайцман наистина намери такъв кодекс, тутакси ще се прочуе подобно на Хауърд Картър, който открил гробницата на Тутанкамон. А това не е в наш интерес, Салваторе. Много по-добре е кодексът да бъде намерен от човек, който е на наша страна.

— Ето защо не бива да допускаме никакви грешки в решаването на проблема, който тя представлява.

— Това е ясно — каза Уайли, без да прояви външно досадата си. — Но ако слуховете за съдържанието на кодекса се потвърдят, няма да е лесно да овладеем паниката по света. Вече има достатъчно научни данни за движението на магнитните полюси и промените в магнитното поле на Земята, но медиите още ги пренебрегват. Във Вашингтон се придържат към мнението, че кодексът е мистична измишльотина. Но я си представи, че някой като Вайцман го открие и съпостави научните данни с предсказанията на маите за катастрофално обръщане на полюсите. Журналистите ще нададат такъв вой… Стига само да раздухат историите как основните финансови центрове ще се окажат под един километър вода, за да уплашат до смърт инвеститорите, които пък ще се втурнат да търсят сигурност в покупките на злато. Вложителите ще обсадят банките с искания да изтеглят парите си и ще последва крах на борсите, пред който са нищо и сегашната криза, и дори онази през 1929 година.

Феличи кимаше, но размишляваше колко е опасен кодексът за църквата.

— Президентът смята — продължи Уайли, — че всякакви съвпадения между установеното от науката и написаното в кодекса са чиста случайност, но е съгласен, че трябва да предпазим хората от подобни сензации.

— Вашият президент е прав — отвърна кардиналът. — Маите са били некултурни диваци, кланящи се на какви ли не езически божества. Жалко, че не всички техни сборници са били унищожени. Страхът само поражда още по-силен страх. А на финансовите пазари паниката на инвеститорите не се поддава на никакви логически доводи. Ако Кодексът на маите съществува, не бива да се разчува за него, поне до 2012 година… може би и по-нататък — добави Феличи, защото заплахата за католическата доктрина беше по-важна за него от финансовите кризи.

Не забравяше и за по-скорошното предупреждение, отправено към вярващите от Дева Мария при явяването й във Фатима. Дали и то се сбъдваше? Дали третото предупреждение беше свързано някак с Кодекса на маите? Папа Йоан Павел II бе разгласил „версия“ на третото предупреждение през юни 2000 година, но Феличи знаеше, че истинският текст си остава погребан в архивите на Ватикана.

— Хауърд, трябва да си помагаме взаимно по този проблем — натърти кардиналът.

— Искам да обсъдим още нещо — предпазливо подхвана Уайли. — Срещал си нашия човек в Сан Педро, когато двамата бяхме в Гватемала, нали?

— А, да — отец Ернандес.

— Водил си е подробен дневник…

Ледена тръпка плъзна по гърба на Феличи, но по стар навик и той не се издаде.

— Нима? Мислех, че Ернандес отдавна се е оттеглил от оперативната работа. Би трябвало да е на почти деветдесет години.

— Навърши деветдесет преди няколко години, но е учудващо жизнен за възрастта си… или поне беше последния път, когато се видяхме при езерото Атитлан. Той изчезна заедно с дневниците си преди три години. Има сведения, че е заминал за Перу. Явно е бил предупреден, че някои негови врагове имат намерение да се заемат с него.

— Известно ли ви е какво има в тези негови дневници?

— Не знаем подробности. Но ми подсказаха, че е писал много за кодекса.

— Тоест ако се сдобием с дневниците, те биха могли да ни улеснят в намирането на кодекса?

— Може би. По-важно е, че в дневниците вероятно са описани и операциите ни в Гватемала, както и бягството на Ернандес след разгрома на нацистка Германия. Не само ЦРУ търси Ернандес — в Мосад са много амбицирани да го докопат.

Феличи пребледня.

— Ще бъде крайно неприятно, ако дневниците попаднат при израелците… или в други неподходящи ръце. Ще поискам от папския нунций в Гватемала да следи за всякаква информация. Имам доверие и на папския нунций в Лима, ще проверя има ли нещо вярно в сведенията за преместването на Ернандес в Перу.