Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (3)

2.

Оберзалцберг

Шофьорът на райхсфюрер Химлер караше бавно и внимателно големия черен мерцедес по паважа, докато подминаваха двете островърхи кули на църквата в баварския град Берхтесгаден. Малко преди обяд тесните улици бяха изпълнени с хора, излезли на покупки: мъжете с техните традиционни кожени якета и алпийски шапки със забодено в тях перо, а жените — с пъстроцветни рокли.

Завиха по „Банхофщрасе“, после се насочиха на изток по моста над бързата река Ахе. По бреговете още имаше високи преспи. Тук-там водата обливаше странни, естествено образували се ледени изваяния. Пътят вече криволичеше в подножията на Оберзалцберг — планината, която се извисяваше над града. Понякога слънцето надничаше иззад тежките облаци, пълзящи по небето, и осветяваше гъстата борова гора.

Химлер не поглеждаше навън, наместил се удобно на тапицираната с червена кожа задна седалка. Ако не беше в зловещата черна униформа на СС-преторианската гвардия на Хитлер, а в цивилни дрехи, мнозина биха го помислили за банков чиновник или счетоводител — кръгли очила в златна рамка на острия нос, главата наглед твърде едра за ниското слабо тяло, гъстата черна коса подстригана късо.

Той продължаваше да допълва старателно бележките си в секретното досие, докато четеше шифрограмата от германския посланик в Гватемала.

За райхсфюрер Химлер — лично

„Доклада за възможните връзки между арийската раса и маите ще получите с дипломатическа поща възможно най-скоро. Професор Леви Вайцман е бил тук за последен път през ноември, посетил е езерото Атитлан, както и Тикал. Макар че е евреин, той има най-голям шанс да разчете йероглифите на маите. Според католическия свещеник в Тикал — отец Волфганг Ерлихман, може би ще намерим черепи на арийци в развалините. Има непотвърдени предания за древен кодекс на маите, който предупреждавал за «наближаващия край на света». Възможно е кодексът да докаже и връзката между арийците и древните маи.“

Химлер подчерта думите „кодекс на маите“ и „наближаващия край на света“. Спомни си за конференцията на Нордическото дружество през 1933 година. Там се срещна със стар бивш полковник от австрийската армия — Карл-Мария Вилигут. Полковникът му показа пожълтял ръкопис в кожена подвързия, съдържащ откъс от предупреждение:

„Когато всички дървета са отсечени, ще настъпи ден на жестока жега. Пожари ще опустошават все повече земи, трусове ще носят погибел и наводнения. Хората ще се захласнат по удоволствията, вяра ще се сражава срещу вяра, а католическата църква ще бъде унищожена. От неизвестността ще се въздигне принц, свързан с арийците и с древна цивилизация. Той ще носи на гърдите си железен кръст. Именно той ще донесе избавление на своя народ.“

Вилигут твърдеше, че цялото предупреждение се съдържало в прастар кодекс на маите, който тъй и не бил намерен, но би обяснил връзката с миналото и с краха на маите, както и какво трябва да бъде направено, за да не настъпи подобно бедствие в бъдеще. Химлер плъзна пръсти по брадичката си. „От неизвестността ще се въздигне принц… ще носи на гърдите си железен кръст.“ Фюрерът бе награден с Железен кръст за участието си в световната война… Пак се зачете в шифрограмата.

„Не е известно къде е сега кодексът. Папският нунций настоява Ерлихман да подпомага експедицията, като участва официално в нея. Не е ясно засега какви са подбудите на Ватикана, но най-вероятно ги интересува кодексът. Моля за указания, преди да одобря участието му. Подготвяме план за снабдяването и поддръжката на експедицията. Ще бъде необходимо изграждането на летище в Тикал. Ще съобщя подробности възможно най-скоро.“

Фридрих Валтхайм, посланик

Колата стигна до първия строго охраняван контролен пункт. Тежката порта се вдигна едновременно с изпружените в приветствие десни ръце на войниците. Тук вече очакваха Химлер.

Още с издигането си на власт нацистите прогониха безцеремонно предишните обитатели на прекрасните баварски планини — сега Оберзалцберг беше същинска крепост на нацисткия режим. Тук беше Бергхоф, любимата планинска вила на Хитлер, а и други висши нацисти като Херман Гьоринг и председателят на партията Мартин Борман също се бяха сдобили с обширни имения наблизо. Още войници вдигнаха ръце отсечено, когато черният мерцедес мина през поредния портал, украсен с орела на Третия райх. Сивкавите каменни здания, които принадлежаха на гестапо, омразната тайна полиция на Химлер, изглеждаха студено заплашителни. Под тях бяха прокопани много километри тунели и построени огромни подземни бункери.

Химлер отвори досието на Леви Вайцман. Дали австрийският професор не криеше нещо, което бе научил за маите? Докато Австрия оставаше извън пределите на райха, не беше лесно да претърсят безнаказано апартамента на Вайцман във Виена. Погледна снимките на жената и децата на професора. Любящ съпруг и баща? Много добре. Това можеше да се използва.

Пътят се катереше на зигзаг между дърветата към „Орловото гнездо“ — поредното инженерно чудо на Третия райх. Това планинско убежище беше подарък за рождения ден на Хитлер и го построиха под личния надзор на Мартин Борман.

Най-сетне Химлер слезе от колата пред входа на дълъг тунел, чиито стени бяха облицовани с мрамор от Унтерсберг. Осветяваха го големи квадратни лампи в готически стил. Двамата часови в униформа на СС, се изопнаха вдървено, а началникът на караула — висок рус унтерщурмфюрер, изпъна рязко дясната си ръка в приветствие.

— Хайл Хитлер, хер райхсфюрер!

— Хайл Хитлер — отвърна Химлер с небрежно подобие на същия жест.

Младшият офицер го придружи в тунела, навлизащ в планинските недра, токовете на ботушите им отекваха по полирания камък. Още двама часови застанаха мирно в края на тунела, където в кръгла зала беше основата на асансьорната шахта. Този асансьор беше украсен с лъскав месинг и тъмнозелена кожа по вкуса на Хитлер, имаше венециански огледала, телефон и голям часовник от подводница. Унтерщурмфюрерът натисна бутона за изкачване и кабината забръмча тихо във високата сто и петдесет метра шахта към „Орловото гнездо“.

Хитлер стоеше на терасата, опрял ръце в каменния парапет и загледан в Австрия отвъд близката граница. Заснежените гранитни върхове на околните планини пронизваха облаците. Химлер различаваше водите на Кьонигсзее далече долу. Обрамчено от планини от три страни, езерото блещукаше под хладните лъчи на зимното слънце.

Химлер се поколеба и събра смелост да прекъсне размишленията на своя водач. Всъщност Адолф Хитлер беше единственият човек, на когото той искрено се възхищаваше. Единственият, който според Химлер можеше да издигне техния фатерланд до полагащото му се място в света. Налагаше се обаче да бъде предпазлив заради всеизвестните променливи настроения на фюрера.

— Гутен таг, майн фюрер! — тракна с токове Химлер.

— А, ти ли си… — Хитлер пак се загледа в Алпите. — Виждаш ли това? — махна с ръка към родната си Австрия. — Скоро ще принадлежи на Великия райх!

Химлер кимна, също вперил поглед в австрийската част от Алпите. В ясния студен ден далеч под тях долината Берхтесгаден се простираше към Австрия, сякаш бяха стъпили на самия връх на света. Оттук мощта на райха изглеждаше безпределна.

— Имам предложение, майн фюрер — подхвана той, насърчен от радостното вълнение на Хитлер. — Надяваме се, че е възможно да открием нови археологически доказателства за ролята на арийската раса във възхода на някои от най-великите цивилизации в цялата човешка история.

— Превъзходно! — тупна се по бедрото Хитлер. — Ще поговорим за това по време на обяда. И аз искам да обсъдя с тебе някои идеи за „еврейския въпрос“ и за католическата църква.

 

 

Обядът включваше две от любимите ястия на Хитлер: картофи на фурна и прясно сирене с нерафинирано ленено олио.

Двамата седяха в облицованата с дърво трапезария, където скъп гоблен покриваше цялата стена срещу прозорците. И оттук можеха да се любуват на заснежените борови гори, простиращи се чак до Австрия.

— Тази сутрин се срещнах с финансовия съветник на папата, синьор Феличи — каза Хитлер. — Той твърди, че във Ватикана са все по-загрижени за здравето на Пий XI.

— Значи състоянието му е безнадеждно? — попита Химлер.

— Така изглежда. Слабо сърце и усложнения от диабета.

— Майн фюрер, ще се наложи да внимаваме с новия папа, а на Феличи не можем да се доверим. Твърде близък е с онзи надменен държавен секретар на Ватикана — кардинал Пачели. Получих сведения, че Пачели проявява прекомерен интерес към нашите археологически експедиции.

Химлер не забравяше, че Ватиканът твърде отдавна бе започнал да заличава историята на маите. През 1562 година, по време на завоюването на полуостров Юкатан от испанците, католическата църква заповядала да бъдат изгорени безценните библиотеки на маите. Така била унищожена писаната история на цяла цивилизация. Съхранили се само четири сборника. А сега Химлер подозираше, че Фридрих Валтхайм е прав — интересът на Ватикана към гватемалските джунгли е свързан с Кодекса на маите.

— Съгласен съм — кимна Хитлер. — Не можем да се доверим на Ватикана, обаче имаме двайсет и три милиона католици в тази страна. А щом си върнем Австрия и Судетската област като неразделна част от Райха, броят им ще нарасне с още поне десетина милиона. Трябва да държим изкъсо немските и австрийските епископи, а шансът ни за това нараства, ако Пачели бъде избран за папа.

— Знаете ли какви позиции ще отстоява, ако бъде избран?

— Наредих на Фон Берген да проучи. — Диего фон Берген беше посланик на Германия във Ватикана още от 1920 година. — Но ако Пачели иска да подпиша конкордат с Ватикана, за да запазят контрола си над програмата в скъпоценните им католически училища в Германия, ще му се наложи да ни подкрепи, дори против волята си. Казах на Фон Берген да му предаде, че ако Католическата центристка партия продължава да ни се противопоставя в Райхстага, да забрави за конкордата.

Химлер се замисли.

— Как смятате, дали Пачели… ако бъде избран, разбира се… би могъл да заеме страната на евреите?

— Според мен и той е убеден, че евреите сами са си навлекли справедливо възмездие, затова ще ни бъде от полза, ако заеме мястото на Пий XI. Но дори да ги изтребим тук — Хитлер се вторачи в австрийските върхове на Алпите, — отвъд границата има още много от тях.

— Да, майн фюрер. По последни данни са около 185 000.

— Значи са 185 000 в повече. Проблемът е какво да ги правим? — делово натърти Хитлер. — Дахау вече е препълнен с евреи, без да споменавам и всички педерасти, цигани и други получовеци.

— Ще се нуждаем от много нови лагери — съгласи се Химлер, — но ние подготвихме планове за периода след присъединяването на Австрия. Осведомиха ме, че около Гузен е удобно да построим няколко лагера, получих и проект за голям лагер в Маутхаузен. Там има стара каменоломна, която можем да използваме отново — нека еврейската сган добива строителен материал.

— По възможност с голи ръце.

— Достатъчно е да утвърдите проектите, майн фюрер, и след като подготвим лагерите в Гузен и Маутхаузен, ще можете да се разходите във всеки квартал на Виена, без да се натъкнете на нито един евреин.

Хитлер кимна.

— Добре, добре… Но австрийският канцлер упорства излишно. Заповядах на военните да проведат малка демонстрация на сила по границата, за да омекне. Подготвяме и проекта за договор, който австрийците да подпишат. Забраната върху местната националсоциалистическа партия, която Фон Шушниг наложи, ще бъде отменена, а нашите хора ще бъдат освободени от затвора! — Хитлер удари с юмрук по масата. — Скоро ще започнете строителството там.

Бледите устни на Химлер се изопнаха в студена усмивка.

— А за какви археологически доказателства говореше? — сети се Хитлер.

— Получих шифрограма от нашия посланик. Има вероятност арийците да са играли твърде важна роля във възхода на великата цивилизация на маите.

— Това изобщо не би ме изненадало. Прочетох „Митът на двайсети век“ — книгата е великолепна! — Хитлер се плесна по крака въодушевено. — Алфред Розенберг е обяснил всичко съвсем точно. Низшата раса на евреите е покварила арийската култура и ние трябва да вложим цялата си душа в усилията да пречистим наново расата на господарите. Полагаме основите на Райх, който ще властва хилядолетия!

Очите на Хитлер заблестяха. Той стана и опря юмруци в перваза на прозореца.

— Именно за тази цел, майн фюрер, обмислям създаването на изследователска организация, която ще проучва и разгласява чистотата на нашето историческо наследство. Ще бъде финансирана предимно с дарения от промишлени концерни като „Байерише Моторен Верке“, които ще отпуснат средства и за археологически експедиции в Близкия изток, Тибет и Гватемала. Ще се възползваме в Гватемала от помощта на австрийския професор Вайцман.

— Вайцман? Фамилията му не е ли еврейска?

— Проучваме произхода му, майн фюрер — уклончиво каза Химлер. — Йероглифите на маите са прекалено неподатлива загадка, а Вайцман е сред най-изтъкнатите специалисти в тази област.

— Не бих му се доверил — завъртя глава Хитлер, — също както не бих се доверил на Феличи или Пачели.

— Не е трудно да го направим послушен. Събрахме сведения за него — има млада съпруга и деца. А щом изпълни задачата си, ще се отървем от цялото семейство.

Хитлер изсумтя одобрително.

— Експедицията ще бъде ръководена от перспективен млад офицер — хауптщурмфюрер Фон Хайсен — продължи Химлер.

— А, да, срещал съм го в Райхстага — кимна Хитлер. — Чудесен младеж. За да възстановим родината от цялото зло, причинено ни от юдейството и християнството, ще се нуждаем от мнозина като него.