Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (27)

26.

Ватикана, Рим

Префектът на Конгрегацията за доктрината на вярата^[1] — кардинал Салваторе Феличи, седеше зад огромното си бюро в пищно обзаведения кабинет, разположен в „Палацо дела Сакра инквизиционе“. Този мрачен дворец все още носеше името на Светата инквизиция. Бащата на Салваторе — Алберто, някога беше доверен съветник на папа Пий XII, а кардиналът продължаваше семейната традиция, като се бе посветил на католическата църква.

Висок и мускулест, Феличи се гордееше с чудесната си черна коса, само тук-там прошарена и прилежно вчесана назад под алената кардиналска шапка. Имаше издължено ъгловато лице и голям орлов нос. И погледът на сивите очи му придаваше сходство с хищна птица.

В момента четеше статия от гватемалската археоложка доктор Вайцман и се ядосваше все повече. Статията му бе изпратена от папския нунций в столицата на Гватемала. Червената химикалка в ръката му беше готова да подчертае поредното възмутително твърдение, докато той се опитваше да проумее диаграмата за календара на маите в статията:

„За разлика от нашите линейни календари, календарите на маите, както показва диаграмата, са мерили времето на кратки и дълги цикли и така давали възможността да предсказват по-важните повтарящи се явления. Краткият и дългият календар са били свързани подобно на зъбни колела. По-големият кръг — Хааб, се е основавал на земните цикли и в него са използвани 18 месеца по 20 дни, тоест общо 360 дни. Кратък допълнителен месец от 5 дни е допълвал годината до 365 дни. По-малкият кръг — свещеният Цолк’ин, се е основавал на циклите в звездния куп Плеяди в съзвездието Телец. Двайсет и първият ден от декември 2012 година бележи рядко, случващо се веднъж на 26 000 години съвпадение в календарните кръгове, които могат да дават предсказания за 4, 4000 или 40 000 дни в бъдещето.

Живеем в «края на дните» по календара на маите — края на период, определен съвсем точно от движението на планетите. Големият цикъл, състоящ се от 26 хилядолетия (по-точно от 25625 години), се състои от пет по-малки цикъла по 5125 години. Маите открили, че нашето слънце, наричано от тях Кинич-Ахау, застава на една линия с центъра на галактиката веднъж през всеки малък цикъл.

Има предостатъчно данни, които потвърждават точността на предвижданията, направени от маите. Преди повече от хилядолетие те са определили момента на слънчевото затъмнение на 11 август 1999 година до последната секунда — 11:03:07 по Гринуич. Това беше затъмнението, наблюдавано от най-много хора в цялата история.

Живеем в петия слънчев цикъл. Открити в Гватемала каменни стели на маите отбелязват, че четири предишни цивилизации са били напълно унищожени от ужасяващи бедствия, предизвикани от изравняването на слънцето с центъра на галактиката. Мощната енергия от галактическия център поражда слънчеви изригвания с невъобразима сила, съчетани с обръщането на полюсите в собственото магнитно поле на слънцето. Можем ли да направим нещо? Древен кодекс на маите крие ключа за оцеляването ни, но старейшините на потомците на маите не разкриват къде се намира този кодекс.“

Феличи написа в полето на страницата с острия си четлив почерк:

„Езическите ритуали на маите открай време са заплаха за единствената праведна вяра. Имало е защо да бъдат изгорени библиотеките им. Ако Кодексът на маите съществува, задължително е да бъде взет и съхраняван в нашия таен архив. Вайцман също го търси и трябва да бъде наблюдавана.“

Кардиналът върна списанието в купчинката документи за четене и се взря за малко в портрета на Томазо де Торквемада, изпъкващ по средата на библиотеката. Някогашният Велик инквизитор на Испания и несломим защитник на вярата беше неговият неизчерпаем източник на вдъхновение.

Феличи се надигна иззад бюрото и прекоси стаята безшумно по мекия червен килим към отсрещната стена. Безценната картина „Свети Жером“, рисувана от Леонардо да Винчи, привличаше погледа, взета временно от ватиканската Пинакотека. Свети Жером пък беше любимият светец на Салваторе Феличи. През 393 година Жером бе заклеймил половите сношения като поквара, а Феличи също беше убеден, че съпружеските двойки трябва да си ги позволяват единствено с цел зачеване на деца. Бутна настрана подвижната рамка с картината, набра шифъра на скрития сейф и извади яркочервена папка, на която бе отпечатан в златно личният му герб. Тя съдържаше копие от досието на ЦРУ за доктор Алета Вайцман, които Уайли му бе изпратил миналата седмица с дипломатическа поща. В папката бяха и редовните доклади на папския нунций в Гватемала — много от тях се отнасяха за идването на власт на левичарски правителства в Латинска Америка и тяхната враждебност към Ватикана.

Феличи се настани отново на мекото кожено кресло. Дворецът на Светата Инквизиция бе построен през 1571 година от папа Пий V. През онова столетие Светият престол се отнасял с благоволение към масовите изтезания, прилагани от инквизиторите. А онези, които отказвали да се подчинят и да склонят глави пред католическата догма, завършвали живота си в пламъците на кладите. Инквизицията се превърнала в едно от страшилищата на Европа. Ватикана бе дал по-благовидно име на наследилата я институция — Съвет по вероучение, но той се помещаваше във все същата сграда и все още разследваше всеки случай на ерес. Както и Алета бе подчертала другаде в статията си, кардинал Йозеф Ратцингер бе оглавявал съвременната Инквизиция двайсет и четири години и си бе заслужил прякора Божия ротвайлер, преди да бъде избран за папа Бенедикт XVI през 2005 година. Път нагоре, по който се бе устремил неотклонно и кардинал Салваторе Феличи. На шейсет и две години той беше сред най-безспорните кандидати да стане следващият, комуто ще поверят папския престол и ключовете на Свети Петър. Феличи обаче не забравяше, че ако миналото му се разчуе някога, неговата кариера във Ватикана ще завърши безславно.

Той опипваше неспокойно тежкия нагръден кръст, увиснал над аления му пояс на дебела златна верижка, която пък висеше от едно от трийсет и трите копринени копчета на расото му — символ на годините, прекарани в служба на Исус. Необикновеният кръст, инкрустиран с огромен рубин сред дванайсет големи диаманта, беше трофей на баща му от Втората световна война.

Феличи се съсредоточи отново върху заплахите за светата църква, надигащи се в Латинска Америка — не само нарастващото влияние на новите партии, но и твърде гръмогласните учени, сред които Алета Вайцман беше начело в неговия списък. Отвори досието от ЦРУ, но го прекъсна тихо почукване по звукоизолираната врата на кабинета. Влезе отец Кордона, личният му секретар.

— Ваше Преосвещенство, идват представителите на ЦРУ. Камерхерът на Негово Светейшество ги посрещна и ще пристигнат при Арката на камбаните след двайсет минути. Оттам ще бъдат въведени в личната библиотека на Негово Светейшество.

Феличи знаеше всяка подробност от церемонията.

— А материалите за срещата?

— Личният секретар на Негово Светейшество вече ги прегледа.

— Кой друг ще присъства?

— Държавният секретар. Негово Светейшество пожела да дойдат също префектите на Конгрегацията за епископите, на конгрегацията за духовниците и на Конгрегацията за католическо образование.

Феличи цъкна с език раздразнено. Той се стараеше да се среща достатъчно често с равните му по ранг кардинали, но не изпитваше никакво уважение към тях. Освен това не искаше да споделя ценни сведения с никого, особено с могъщия и амбициозен държавен секретар на Ватикана.

— Негово Светейшество смята — добави отец Кордона, който долови настроението му, — че щом префектите трябва да изразят мнението си относно назначенията на епископи в Америка, редно е да присъстват и на тази среща.

— А моята уговорка с Уайли за тази вечер?

— Синьор Уайли ще вечеря с вас в осем часа в личната ви трапезария. Менюто и избраните вина са при входящите документи на бюрото ви. Имате ли други поръчения за мен, Ваше Преосвещенство?

— Не — троснато отвърна Феличи.

Свикнал с неговата сприхавост, отец Кордона се изсули тихомълком от кабинета.

Феличи излезе за кратката разходка до папския дворец през площад „Свети Петър“. Папският нунций в Гватемала вече бе изпратил сведения, че доктор Вайцман не само търси Кодекса на маите, но и разследва връзките между ЦРУ и престъпленията на „отрядите на смъртта“ в Централна Америка. Феличи знаеше и най-лошото — тя ровеше във връзките между ЦРУ и Ватикана. Тази Вайцман беше много по-опасна, отколкото изглеждаше.