Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (26)

25.

Виена

Конференцията за маите щеше да започне в осем и половина сутринта, но Къртис зае позиция още в седем — можеше да наблюдава през витрината на кафенето входа към дома на Алета в квартала Щефансдом.

Към осем без четвърт археоложката излезе от сградата, пременена в черен костюм с панталон и черни боти до глезените. Къртис я последва на достатъчно разстояние, докато се увери, че тя отива към станцията на метрото, после се върна към сградата, където беше нейният апартамент. В двора се влизаше откъм „Щернгасе“, близо до една от най-известните виенски книжарници за издания на английски език. Дървената врата беше дебела и здрава, но за човек с опита на Къртис не беше никакво препятствие. Огледа тясната улица, но имаше само трима минувачи, които се отдалечаваха от него. След секунди затвори вратата безшумно и се озова в безлюден двор с няколко входа, защитени със стоманени врати.

На домофона до най-близката врата апартамент номер четири беше отбелязан само с фамилията Вайцман. Той поклати глава — тези врати само залъгваха обитателите на жилищата, вместо да ги предпазват наистина. Бръкна в куфарчето си и половин минута по-късно преодоля и това препятствие. Изкачи стъпалата и застана пред вратата на апартамент номер четири. Същият тип брава… Къртис бе завършил с превъзходни резултати множество курсове на ЦРУ. Спомни си за миг стария майстор в отварянето на сейфове, когото Управлението бе привлякло да учи агентите на незаконния си занаят. На югоизток от Ричмънд в щата Вирджиния се намираше военноморската база „Кемп Пиъри“, която всъщност беше един от най-секретните центрове за обучение на ЦРУ. Къртис бе прекарал стотици часове там, за да овладее по-сенчестите страни на професията си.

Скоро затвори тихо отвътре и тази врата. По късия коридор се влизаше в дневната с изглед към „Щернгасе“ и „Юденгасе“. Друг коридор вляво водеше покрай просторната кухня към спалните и банята. Той огледа дневната. Мъхести бели килими и плюшени завеси в златно и черно допълваха мебелите в стил рококо. Взря се по-продължително в книгите по рафтовете на махагоновата библиотека. Както и очакваше, много от тях бяха посветени на археологията, особено на маите. Имаше трудове на легендарния Алфред Модсли, който в края на деветнайсети век поставил началото на съвременните проучвания за цивилизацията на маите. Видя и изследванията на Дж. Томпсън — „Аритметиката на маите“ и „Слънчевият календар на маите“. На други рафтове откри книги на Айнщайн, Ервин Шрьодингер и Макс Планк с посвещения на авторите за професор Леви Вайцман. Подсвирна тихичко и си спомни студентските си години в „Тринити колидж“ в Дъблин. Как напрягаше ума си да вникне в уравненията на Шрьодингер, описващи толкова трудните за разбиране явления в квантовата механика като движението на електрона около атома. Очевидно Леви Вайцман се бе сприятелил с някои от най-изтъкнатите учени в историята на човечеството.

В големия апартамент имаше три спални и в една от тях библиотечните шкафове също бяха от пода до тавана. Къртис провери големия вграден сейф, но се оказа заключен. Би загубил прекалено много време в отварянето му, затова отиде в съседната спалня. Претърси я внимателно, но не намери нищо, което би обяснило защо във Вашингтон се бяха захванали с Алета Вайцман. Взе от нощното шкафче папка, надписана „Архиви в Бад Аролсен“. През 2006 година германското правителство се бе съгласило най-после да направи достъпни нацистките архиви за седемнайсет милиона души, които били затворени, изтезавани или избити от Третия райх. На шкафчето имаше и две книги — „Попол Вух“, свещената книга на киче, едно от най-могъщите племена сред маите, и „Тайният код на маите“ от монсиньор Матиас Дженингс. Къртис предположи, че Алета Вайцман ще присъства на лекцията на Дженингс. Остави всичко, както го завари, и влезе в банята.

Отвори шкафчето. Между тоалетните принадлежности изпъкваше единственият флакон „Сарафем“, пълен до половината с лилаво-розови капсули. Той ги сравни с таблетите и капсулите във всевъзможни цветове, размери и форми, които имаше в куфарчето. Питаше се за какво ли са предписали на Алета флуоксетин, най-известен с търговската марка „Прозак“, а специално за жени — „Сарафем“. Дали пиеше лекарството заради остра форма на предменструален синдром? Или лекарите са установили, че страда от депресия? Предположи, че второто е по-вероятно, но беше най-малкият проблем на Вайцман, щом някой в сградата на „Пенсилвания авеню“ 1600 искаше главата й на тепсия.

В едно от пликчетата намери капсула, която не можеше да бъде различена от онези във флакона. Поредното „аспиринче“, както се шегуваха симпатягите от отдела за наука и технологии в Лангли. Тази капсула обаче съдържаше огромно количество морфин, равно на 200 милиграма хероин — над два пъти повече от смъртоносната доза дори за закоравял наркоман. Австрийската полиция би установила наличието на морфин в кръвта на жертвата, журналистите биха се впуснали в догадки. Но без явен мотив за престъпление и без други отровни капсули във флакона накрая биха стигнали до подозрението, че Вайцман се е пристрастила към морфина. Накрая медиите биха загубили интерес към остарялата новина, а съдебният лекар не би успял да стигне до категорично заключение.

Къртис обаче се колебаеше и си припомняше разговора с Уайли: „От тебе се иска само да научиш всичко за кучката, а после да й затвориш устата!“. И пак го тормозеше въпросът „Защо?“. „О’Конър, стъпваш по тънък лед!“

За пръв път в дългата си кариера Къртис О’Конър наруши заповед, и то заповед за отстраняването на „явна заплаха“, която можеше да бъде издадена само с одобрението на президента. Но Къртис подозираше, че президентът дори няма представа с какво са се захванали вицепрезидентът, Уайли и празноглавците в Пентагона. Прибра „аспиринчето“. ЦРУ вече не беше организацията, към която се присъедини преди почти две десетилетия. Нямаше да посегне на живота на тази жена, докато не разбере защо във Вашингтон я искат мъртва.