Ейдриън д'Аже
Кодексът на маите (11)

10.

Тикал, Гватемала

Леви Вайцман преодоля и последните изронени стъпала пред малката каменна стая върху Пирамида V. Спря задъхан и се обърна да огледа джунглата, ширнала се под него. Вятърът се засилваше и лунната светлина играеше призрачно по гъстите листа. Леви бръкна в чантата и извади рулетката. Бързо определи размерите на малкото помещение и побърза да раздели наум височината на ширината.

Едно към 1,618. Леви подсвирна тихичко. Значи и това помещение бе изградено на основата на свещеното за маите „златно сечение“. Той взе компаса. Тъмните очертания на върховете на Пирамида I и IV се открояваха като късове обсидиан, устремили се към центъра на Млечния път. „Търси средата“ — напомни си той. Измери ъгъла към средата на Пирамида I, после и към средата на Пирамида V. Обърна се. Доколкото можеше да прецени, двете линии би трябвало да се пресекат върху далечната стена зад отвора. Пак взе рулетката и намери средата. След това разгледа зида в светлината на фенерчето и пулсът му се ускори изведнъж.

Колкото и да бяха избледнели с вековете, все пак различи очертанията на буквата „фи“ върху големия камък в центъра. Извади от чантата шило и се зае да изчегъртва хоросана, който изобретателните маи бяха забърквали от смлян варовик. Отначало хоросанът се ронеше доста лесно, но когато Леви стигна до слоеве, които не са били изложени на влажния въздух, работата потръгна по-мудно. Избра друго шило и след няколко минути острието проникна в кухина зад камъка. „Търси средата.“ В Пирамида IV бе намерил подобна кухина, само че тя се оказа празна. Сега знаеше причината — вътре е имало друга статуетка, но шаманът и старейшините са я извадили, за да я опазят. Камъкът се клатеше. Леви пъхна внимателно и острието на длето. Накрая измъкна камъка.

Ниската ъгловата статуетка бе чакала столетия, точно според замисъла на древните маи. Млечнозелено дърво сейба, изваяно от прекрасен нефрит и почти еднакво с другото, което Леви съхраняваше във Виена. Само че между въздушните му корени се промъкваха и мъжки, и женски ягуар. Леви си каза, че това придава равновесие — несъмнено бе намерил неутралната статуетка. Ако можеше да открие и онази, която въплъщаваше женското начало… последният елемент от равновесието, изгубено в света, където господстваха мъжете.

И макар че до 2012 година оставаха повече от седем десетилетия, може би светът имаше нужда от това време, за да се подготви. Или да опита да предотврати незнайната катастрофа, за която маите предупреждаваха в кодекса. Характерният за Централна Америка нефрит блещукаше меко и Леви вдигна статуетката, за да види как се променя кристалът в лунните лъчи. Древните майстори бяха оформили в корените и на това дърво пролука с формата на „фи“.

— Хер професор, какво открихте посред нощ? — Фон Хайсен застана в тясната рамка на входа. Пистолетът му беше насочен към Леви. — А-а, статуетката… Колко интересно. Може ли да я взема?

Леви с голямо нежелание му подаде скъпоценната находка.

Фон Хайсен се прицели в сърцето му. Леви надушваше неизменния дъх на уиски от устата му. Застави се да запази спокойствие.

— Професоре — ухили се есесовецът, — ако не се завърнете от експедицията, това просто ще бъде поредната злополука.

— Може и така да е, но изстрелите се чуват надалече в джунглата. По-важното е, че райхсфюрер Химлер няма да е особено доволен, ако отидете при него със статуетката, без да знаете значението й за съдбините на висшата раса.

— И какво е значението й? — озъби му се Фон Хайсен.

— Предлагам да приберете пистолета. Ще ви съобщя какво съм открил, щом проуча статуетката утре.

 

 

Есесовецът, застанал на пост пред палатката, запали поредната цигара, но Леви не му обръщаше внимание. Изучаваше статуетката през целия ден, но още не можеше да повярва. Пак погледна през лупата йероглифа под фигурите на ягуарите. Не би могъл да сбърка в превода — датата беше 21 декември 2012 година. Ясно беше и значението на следващите два йероглифа — „зимно слънцестоене“ и „унищожение“. Дъхът му спираше всеки път, когато се взираше в йероглифа до тях. Леви знаеше, че поредицата от назъбени линии означава неизмеримо могъща енергия. Те сочеха към друг йероглиф — знака на маите за звездния портал в центъра на галактиката.

Въпреки безсънната нощ вълната от адреналин в кръвта му го поддържаше бодър. Сложи внимателно статуетката в средата на сгъваемата масичка. Пакал бе потвърдил, че липсващата трета статуетка — женската, е необходима за намирането на кодекса. А Леви вече не се съмняваше, че този кодекс съдържа ключа за оцеляването през 2012 година. Но дори ако успееше да намери статуетката, нацистите щяха да я отнемат.

Колкото и шумна да беше джунглата по здрач, вече я заглушаваха песните откъм голямата палатка на столовата в края на пистата. Някой бе пуснал плоча с оркестрови изпълнения на любими кръчмарски песни и есесовците пригласяха въодушевено. Леви въздъхна. Чувстваше се уморен и потиснат, а знаеше, че след вечеря трябва да се яви при Фон Хайсен и да му обясни какво е открил. Липсваха му прозорливите, спокойни съвети на Рамона, а още по-силно му липсваха ласките й. Колкото и важен да беше скритият Кодекс на маите за съдбата на човечеството, Леви копнееше само да се прибере във Виена. Толкова беше умърлушен, че с удоволствие би прехвърлил на друг археолог задачата да намери кодекса.

 

 

— Е, хер професор, какво можем да научим от тази находка?

Фон Хайсен издуха въображаемо облаче дим от цевта на пистолета си и го остави на масата до полупразната бутилка „Гленфидих“.

Леви се помъчи да не издаде презрението си. Нацистът пред него беше още по-пиян от обичайното.

— Както сам виждате, статуетката изобразява дървото сейба. Древните маи са го почитали като дървото на живота. Ако искате да направим аналогия, древните арийци, които преди 3500 години нахлули от северните области на днешен Афганистан и превзели долината на река Инд, са почитали по същия начин брезата. Имаме основа за сравнения.

— Райхсфюрер Химлер ще се радва да чуе това — изфъфли Фон Хайсен. — Може и да се окажете полезен в края на краищата, хер професор.

Леви си мълчеше. Сравнението, което подхвърли на есесовеца, беше съвсем безпочвено.

— Любопитен съм обаче — не мирясваше Фон Хайсен, — как знаехте точно къде да търсите.

— Щурмбанфюрер, аз търся древни предмети от много години. Случва се, макар и рядко, на археолога да му провърви — да напипа хлабав камък в зид. Случва се, макар и още по-рядко, някой да намери затрупана стълба, водеща към скрита гробница.

Фон Хайсен напълни чашата си.

— Хер професор, съветвам ви да правите редките си открития на дневна светлина, за да можем всички да споделим радостното вълнение.

Внезапно той се вторачи над рамото на Леви, който се озърна. Хубавата Ицел стоеше смутено пред палатката.

— Я гледай! — възкликна немецът. — Ти пък какво търсиш тук?

Ицел сведе глава свенливо. Дрехите й бяха обичайните за нейния народ — пъстра блуза и дълга до глезените пола с широк пояс. Леви беше уверен, че са я изпратили шаманът и старейшините, но защо им бе хрумнало да го правят?

— Госпожичке — изсумтя Фон Хайсен, — не съм свикнал да ме разиграват. Очаквах да дойдеш още преди три дни.

Момичето пак се вторачи в пода, преди да бръкне във вълнената торба, която носеше на рамо. Извади керамична кана и чаша, оформена като маймунка. Сложи чашата на масата и я напълни от каната. Старейшините бяха смесили тази пулке със сок от манго и ананас.

— Хач мал-об — промълви тя притеснено.

Фон Хайсен я зяпаше стръвно. Хубавата мургава кожа над яката на блузата направо сияеше в трепкащата светлина на фенера.

— Щурмбанфюрер — намеси се Леви, — тя не говори друг език, освен родния си. Предлага ви малък дружески дар.

Фон Хайсен взе чашата и опита течността.

— Прекалили са с този сок! — Опразни чашата на един дъх и сипа вътре уиски. — Госпожичке, пийни си нещо истинско.

Накара момичето да седне на сгъваем стол, ръката му небрежно се плъзна по бедрото й. Леви знаеше, че не може да му повлияе, но беше длъжен да опита.

— Съветвам ви да се въздържате от постъпки, които биха могли да влошат сериозно отношенията между експедицията и селяните.

— Я се разкарай! С тебе ще си поприказваме утре.

Фон Хайсен се изправи тромаво, взе статуетката, заключи я в сандъка и прибра ключовете в джоб на панталона си.

Вбесен и разтревожен за Ицел, Леви се върна в своята палатка и засили пламъчето на фенера.

Роберто Арана седеше на сгъваемия стол в сенките.

— Професоре, не се безпокой за Ицел. Принцесите на маите често са правили жертви, а Ицел знае, че това е за доброто на нейния народ.

— Тя принцеса ли е?

Роберто се усмихна вместо отговор.

— Събери си вещите по-бързо. Само най-необходимото. Тук вече не е безопасно за тебе, тръгваме си още тази нощ.

— Но статуетката…

— Немецът пи ли от каната?

— Само една чаша.

Леви чак сега се сети какъв „подарък“ е донесла Ицел.

— И една чаша стига. Тази пулке е приготвена грижливо.

 

 

— Госпожичке, я седни на леглото, там можем да се опознаем по-добре.

Фон Хайсен се хвана за подпорния прът на палатката, за да не падне, докато затваряше платнището. Обърна се, помъчи се да съсредоточи погледа си, но вътрешността на палатката се завъртя пред очите му. Залитна към Ицел и се просна по лице върху червената пръст. Момичето направи каквото й бе заръчано. Взе ключовете от джоба му, отвори сандъка и прибра статуетката в торбата си. Върна ключовете в джоба на Фон Хайсен и прекоси пистата към мястото, където чакаха шаманът и Леви заедно с шестима от младите воини на селото. Леви бе успял да грабне само кожената чанта с инструментите, в която напъха малко лични вещи, бельо, двете карти и скъпоценните писма от Рамона.

— Сложи и това в чантата. — Роберто му подаде статуетката. — Трябва да намериш още една, но картите ще те упътят. Пази двете статуетки и с цената на живота си, ако се наложи, защото заедно с третата сочат къде е кодексът.

— Но как…

— Ще се случи, когато космосът е готов за това — отвърна шаманът.

Водачът на воините запали факлата си и всички тръгнаха по пътеката.

— Ами немците? — попита Леви.

— Остави тази грижа на нас. Жените и децата от селото вече вървят към сигурно убежище в джунглата. Воините ще те отведат с лодка надолу по течението на реката до Пуерто Бариос и Хондураския залив. Там ще те посрещне наш човек. Уредихме ти пътуване до Неапол с товарен кораб, а оттам можеш да се прибереш във Виена. Ще загубиш време и няма да ти бъде много удобно, но през Италия е по-безопасно. Фон Хайсен ще съобщи, че си изчезнал, и вероятно ще наблюдават летищата.

— Не знам как да ви се отблагодаря…

— Предостатъчно е да опазиш статуетките — натъртено каза Роберто, но усмивката му проблесна в светлината от факела.

Музиката на оркестъра и пиянските гласове откъм голямата палатка стихваха зад тях, вече ги заглушаваха цвърченето на насекоми и ревът на ягуар някъде наоколо.