Михаил Булгаков
Човекът с термометъра

1

Докторът беше капнал. Пристигна на гарата, прегледа пет души с гастрит. На единия предписа хлебна сода — три пъти на ден по чаена лъжичка сода, и на другия сода три пъти на ден по половин чаена лъжичка, на третия — веднъж дневно по четвърт чаена лъжичка, на четвъртия и петия за разнообразие през ден по лъжичка, шестият си беше счупил крака, двама страдаха от ревматизъм, един — от запад жената на стрелочника се оплакваше, че й се присънвали покойници, на двама не им бяха дали помощ по болест, пътна работничка неочаквано беше родила…

С една дума, като дойде време да се качи на дрезина в главата на доктора се въртеше само едно: „Време е за зелевата чорба, направо съм капнал…“

Хубаво, ама дотичаха да кажат, че човек се е разболял. Докторът само тихо изпъшка и хукна при болния.

— Та–ака. Покажи си езика, гълъбе. Лош ти е езикът! Кога се разболя? На 13–ти? 15–и?… А, на 16–и… Добре, тоест лошо… На колко си? Тоест исках да попитам: коремът боли ли те? А, не те боли?… Боли те?… Тук боли ли?

— О–ох…

— Чакай, чакай, не викай. А тук?…

— Ох–ох–ох…

— Чакайте, не викайте.

— Дрезината е готова — чу се иззад вратата.

— Ей сега, минутка… Глава боли ли те?… Кога те заболя? Тоест исках да попитам: кърши ли те в кръста?… Аха! Ами колената?… Да ти видя коляното. Смъкни ботуша де!

— Аз миналата година…

— А тази?… Така… А следващата?… Уф, по дяволите, исках да попитам: а по–миналата?… Сельодка няма да ядеш! Разкопчай ризата. Вземи термометъра. И гледай да не го счупиш. Служебен е.

— Дрезината чака!

— Сега, сега, сега!… Само да напиша рецептата. Инфлуенца имаш, чичо. Ще ти дам три дена отпуска. Как ти е презимето? Тоест исках да попитам: женен ли си? Ерген? Пол?… Уф, по дяволите, тоест исках да попитам: застрахован ли си?

— Дрезината чака!

— Ей сега! Вземи рецептата. Ще пиеш прахчетата. По едно прахче. Сельодка няма да ядеш! Е, довиждане.

— Покорно ви благодаря!

— Дрезината…

— Да, да, да… Ида, ида, ида…

2

След три дена в дома на доктора.

— Маня, да си видяла къде съм дянал термометъра?

— На бюрото е.

— Това е моят. Служебният къде е, с черното калъфче? Дявол знае, загубил съм го, изглежда! Загубил съм го, ама кой знае къде. Ще трябва да купя.

3

След пет дена на гарата седеше човек в куртка с подутина под лявата мишница и разказваше:

— Отличен доктор. Направо — забележителен доктор. Пък бърз — като мълния! Хврък, хврък… А сега — вика — си изплези езика, че като ме бутна с пръст в корема — премалях. За всичко ме разпита, кога, как… за касата бележка ми написа — за четири рубли и педесе.

— Добре де, излекува ли те? Сигурно капки ти е дал. Той едни чудодейни капки има…

— Не бе, там е работата я, без капки. С термометър. Земи, тоя термометър — ми вика — носи го колкото си щеш, вика, само да не го строшиш, че е служебен.

— Без пари?

— И копейка не ми взе за термометъра. От застрахкасата е термометърът.

— И ние сме добре. На Петюков му сложиха порцеланов зъб, пак безплатно.

— Та помага ли термометърът?

— Нали ти казвам, веднага ми мина. Не можех да си изправя гърба. А с термометъра още на другия ден ми поолекна. Главата и тя цели две седмици ме боля: стане ли вечер, и в темето сякаш свредел ми забиват… А сега, с термометъра, вече нищо ми няма!

— Докъде стигна науката!

— Само дето е много неудобно за работа. Ама аз вече го измислих. Вързах го с бинт за подмишницата и той си трае там, кучият му син.

— Дай ми го да го понося.

— Брей, много си бил хитър!