Л. Рон Хабърд
Бойно поле Европа (2)

ПРЕДГОВОР

Когато написах „Бойно поле Европа“, все още съществуваше линията Мажино^[1], Дюнкерк^[2] беше обикновен крайбрежен френски град, битката за Великобритания, Бълдж^[3], Сайпан^[4], Иво^[5], ракетите Фау и Нагасаки бяха неизвестни и далеч в бъдещето. Макар че засяга тези неща, действието в романа няма да се превърне в действителност още много години и следователно е все още история от бъдещето, въпреки че част от това „бъдеще“ (около една пета) вече е настъпило.

След публикуването на романа — преди войната — ми казаха, че той предизвикал малък спор, който с времето се доразвил и в резултат на който, ако не друго, то интересът към „Бойно поле Европа“ нараснал. „Бойно поле Европа“ предизвика силни протести от страна на комунистите, които казваха, че романът е профашистки (докато най-малко един фашист твърдеше, че е прокомунистически). От една страна, основната сюжетна линия беше наричана идиотска и неоснователна, а от друга, бяха написани поеми (някои от тях много добри) за или посветени на Лейтенанта. Провеждаха се митинги в чест на Лейтенанта и други, свиквани за символично обесване на автора (последното беше извършено успешно).

Има хора, които твърдят, че романът е много лош, и други, според които е уникален. И макар вероятно това да не е най-лошата военна фантастика, не мога да повярвам, че „Бойно поле Европа“, както се твърди в много неофициални проучвания, е една от най-добрите.

През онези спокойни дни, когато през отпуската си всеки можеше да посети Пърл Харбър и във всеки дом имаше по един бизнесмен, чудещ се дали е възможно да прави бизнес с Хитлер, настроените срещу „Бойно поле Европа“ (много от които, страхувам се, бяха комунисти) бяха особено раздразнени от някои постановки в романа.

Русия беше миролюбива нация и подобно на Америка нямаше никакво намерение да участва във войната. Англия декларираше загриженост без задълбочено вникване в развитието на събитията, освен презрително пренебрежение към социалистите, които, разбира се, не могат да дойдат никога на власт. Човек трябва да разбере това време, за да си обясни защо „Бойно поле Европа“ остро критикува и обижда много хора.

Съвсем вярно е, че някои от постановките в романа са далеч от реалното развитие на света. В него например се предполага, че политиците от великите страни, в частност от Съединените щати, ще тласкат, вместо да спират въвличането на света във войната. Всъщност в него се предполага — защото авторът беше много млад, — че политиците са съвсем некомпетентни и изобщо няма да могат да предотвратят най-кръвопролитния конфликт, преживяван някога от страната.

Освен това, тъй като авторът не е военен критик, в романа се предполага, че генералните щабове на повечето велики страни са съставени от глупави некадърници, които се мъчат да запазят постовете си чрез външния си вид, и че тяхната генерална стратегия за световна война няма да доведе до нищо освен до милиони невинни жертви. Романът предполага, че ако генералните щабове не успеят да се справят със задачата си, нациите ще престанат да съществуват. В него освен това — което е по-важно — се лансира мисълта, че изходът от войната ще решат младшите офицери и сержантите. Те, се казва в романа, поради глупост на генералния щаб, накрая ще бъдат сведени до шепа неубиваеми бойци, които ще действат самостоятелно.

„Бойно поле Европа“ твърде сбито — и много остро, защото авторът няма опит в международните работи — защитава тезата, че анархията е един нездравословен строй, бранен поради алчност от малцина и осигуряващ привилегии на малцина, и че „обикновените хора“ (което ще рече онези необикновени хора, които искат само да бъдат оставени да си вършат работата и да припечелят достатъчно средства за преживяване и за отглеждане на следващото поколение) ще бъдат избити, оглупели и напълно негодни за съществуване от тези съвсем нови „отбранителни“ оръжия, които, разбира се, ще бъдат насочени срещу войниците. Бомби, атомни и бактериологически оръжия, накратко науката — се твърди в романа — ще се използват против човека и съвсем скоро дори онези, които не са били на фронта, ще бъдат ранявани и избивани; говори се също, че по принципа на бумеранга населението ще дава жертви от оръжия, създадени от собствените му правителства.

Разбира се, в спокойния свят на 1939 г. всичко това звучеше много еретично, но сега е справедливо да се каже, че авторът е понатрупал достатъчно опит, за да види грешката в тази своя преценка. Всичко, можем да кажем като доктор Панглос^[6], досега е било за добро в този най-добър от всички възможни светове.

По „Бойно поле Европа“ са създадени два или три разказа. Това ме ласкае. Този роман е просто белетристика. И както показаха последните няколко години, описаното в него вероятно може да се случи.

Л. Рон Хабърд

Холивуд, 1948 г.