Л. Рон Хабърд
Бойно поле Европа (10)

ГЛАВА 7

Малко преди зори Уийзъл и Бълджър прехвърлиха мокрите си тела през перилата на адмиралската баржа и съобщиха на Лейтенанта за пристигането си. Той седеше в каютата на кърмата, разтворил върху коленете си карта на Темза, и с един английски рибар разучаваше препятствията по реката.

Лейтенанта вдигна глава, отпрати рибаря и ги погледна развеселен.

— Никога не съм мислил — каза Лейтенанта, — че ще доживея да видя Бълджър изкъпан, но сега мога да умра спокоен.

Бълджър, по чийто тумбак се стичаха мътни вади, се усмихна щастливо на ироничната забележка и повдигна една направена от гумирана пелерина торба.

— Мислехме, че може би ще искате да научите как изглежда брегът, сър — каза Уийзъл, — но този търбух държеше да отмъкне поне половината им дажби.

— Знаех си, че няма да устоите на изкушението — каза Лейтенанта. — Преди два часа изпратих Ханли на брега на разузнаване, но още не се е върнал.

— Значи ние първи носим новини — зарадва се Уийзъл. — Сър, в момента те имат около четири хиляди души и шест малки полеви оръдия. По време на отлива нощес са заели позиция на един от ескадрените миноносци. Подготвят парти, на което ние ще сме почетни гости.

— Някаква оценка за мунициите им?

— Разбира се — каза Бълджър. — Никакви ограничения.

— Как така?

— Ами така — отвърна Уийзъл. — Виждате ли, те очевидно са свършили снарядите и затова са заварили затворите на оръдията. Зареждат ги откъм дулото с шомпол, като слагат черен барут и някакъв мъхнат плат за подплънка. После слагат парчета от това-онова. Според мен може би нагоре по реката имат много оръдия и ги използват по същия начин. Нали знаете онези оръдия, които служат като паркова украса? Онези, които нямат затвор? Е, аз смятам, че те използват оръдията си по същия начин — най-лошия, за който съм чувал.

— Зареждани през дулото — каза замислен Лейтенанта. — Уийзъл, страхувам се, че трябва да ти обясня какво имаме насреща. Погледни. — Той взе молив и нарисува един старинен топ — помнеше го от учебника по военна история. — Това се казва топ. Пали се с фитил. Пъха се през дупката фитил и се запалва. По фитила огънят стига до барута. После, когато барутът се запали, затварят дупката. Вероятно са пробили дупки в модерните оръдия, за да могат да ги използват по този начин.

— Но защо? — попита Бълджър.

— Защото нарезите в дулата на оръдията им сигурно са се износили и защото за изработване на снаряди се изисква много работа. И използват черен барут, какъвто всеки кадет може да направи от подръчни материали. Това е много сериозно. С тези топове могат да ни прогонят оттук.

— Сигурно им е трябвало ужасно много време да пренесат всичко това през тресавищата — каза Уийзъл. — На много места дигата е скъсана и там си е истинско море.

— Вижте, топът се поврежда — започна да обяснява Лейтенанта, — като се набие клин в отвора за фитила.

— Така ли? — възкликна възбудено Уийзъл. — По дяволите, сър, можем да го направим още преди да съмне. Хайде, Бълджър…

— По-полека — спря го Лейтенанта. — Засега няма нужда. Нека си се радват на топовете. Какви са войниците им?

— Сбирщина — отвърна Бълджър. — Но се обзалагам осем към едно, че могат да си го позволят. Очевидно са довлекли всички селяни от околността и са им натикали пушки в ръцете.

— В такъв случай това не е редовната армия на Хогарти от Лондон — заключи Лейтенанта.

— Нямат вид на редовни войници — съгласи се Уийзъл.

— Значи трябва да почакаме — каза Лейтенанта.

— Какво? — изненада се Бълджър. — Искате да кажете, че е под достойнството ви да се биете с тази паплач? Ако ги нападнем през нощта, можем да ги разбием. Но ако изчакаме редовната армия, ако тя съществува…

— Благодаря за съвета, Бълджър.

— Не исках да кажа нищо, сър. Вие си знаете работата и ако ни заповядате да отлетим на луната, ще го направим, сър. Познавате ни.

— Колкото по-голяма е силата — каза Лейтенанта, — толкова по-големи са залозите и толкова по-сладка е победата. — Той се усмихна. — Връщайте се по корабите си.

Бълджър отвори торбата и сложи на масата на Лейтенанта няколко кифлички и парчета шунка. После двамата бързо излязоха.

 

Лейтенанта излезе на палубата и погледна подир тях. После погледна към флота, но можа да види само корабите на Суинбърн и Карстеър — първия доста ясно, втория само като силует. Каква мъгла беше докарала тази есен!

— Полард — извика той.

Полард се измъкна от каютата на кърмата.

— Сър?

— Предай заповед флотилията да се премести две мили нагоре по реката и да хвърли котва. И без шум. Просто да се оставят да ги носи приливът.

През барикадата на перилата като някакво морско чудовище, излязло от дълбините на реката, се появи Ханли. Беше много възбуден.

— Сър, те имат…

— Топове — каза Лейтенанта. — Шест. Отложи рапорта за по-късно, а сега слез долу и се преоблечи.

Ханли примигна, след това погледна недоверчиво към брега. Но не можа да види нищо освен мъгла. Озадачен, той слезе в каютата.

Флотилията тихо тръгна, носена от приливната вълна. Също така тихо пусна котва две мили нагоре по течението. И когато на сутринта се развидели и артилеристите на брега се приготвиха да направят флота на трески, него вече го нямаше. Офицерите пушеха и беснееха. Дойде куриер със съобщение, че флотилията е хвърлила котва на две мили нагоре по реката. Заповедта за стрелба моментално беше отменена. Войниците демонтираха топовете, натовариха багажа на гръб и тръгнаха нагоре по реката. Не срещнаха никакви пречки от флотилията. Предположиха, че тя има недостиг от муниции. Това, че не стреляше, беше почти сигурно доказателство, че Лейтенанта е избрал друго място за сражение.

Лагерът се беше преместил само частично, когато започна да ги безпокои друго. Четири съда се отделиха от флота и отплуваха очевидно да прекосят реката. Мъглата беше паднала преди полевите оръдия да влязат в действие. Но сега бяха готови и без предупреждение от флотилията полетяха снаряди и започнаха да падат върху батареите, макар че те не се виждаха.

Джани, който бе назад, опитваше да обстрелва невидими цели. После отплува подир другите кораби.

Около един часа нагоре по реката се чу стрелба. Лагерът моментално се раздвижи. Беше изпратена заповед групи войници да преминат реката и да прикриват отсрещния бряг.

Към два огънят престана. Четири съда, които бяха изпратени за вода, се върнаха и докладваха, че са акостирали успешно, без никаква съпротива, но че около три и тридесет разузнавачите чули кораби да прекосяват реката над тях и че на другия бряг сигурно е стоварена войска. Лейтенанта заповяда водата да се разпредели — и спокойно седна да изпие следобедния си чай.

До разсъмване на следващия ден не пристигна друг рапорт за ново разполагане на войски на брега. Уийзъл, получил строга заповед да не се доближава до бреговата артилерия, ако е останала такава след бомбардировката на Джани, съобщи, че била пристигнала още войска с още оръдия. На двата бряга имало около осем хиляди души. През този ден флотилията не се стараеше да бъде тиха. Рангоутите скърцаха, платната плющяха и стенеха. В мъглата и тъмнината те не можеха да бъдат обстрелвани, но още преди изгрев слънце войската на брега откри бясна стрелба и освети всичко. Те отново бяха преместили батареите си и сега се чуваше пронизителният вой на куршуми, камъни и парчета тръби, търсещи напосоки някаква цел. Беше ударена една торпедна лодка. Потъна без жертви с изключение на собствените си муниции и храна, защото екипажът успя да се прехвърли на съседния кораб. Само един нещастен войник бе улучен в гърдите от парче от котел, което го сряза на две половинки.

Огънят остана без ответ. Флотилията се изтегли със средна скорост четири възела и се отправи на запад към Улуич.

Лоцманът даваше указанията си високо и войниците ги предаваха от кораб на кораб. От време на време Лейтенанта заповядваше на различни екипажи да изстрелват по няколко снаряда към единия или другия бряг.

Когато се проясни, видяха, че са обстрелвали Улуич. Там нямаше нищо ценно, защото неотдавна вдигнатият във въздуха арсенал беше отнесъл половината град. Шутърс Хил бе вече зад тях, но на доковете имаше нови укрепления и Лейтенанта нареди на Джани да изстреля няколко снаряда по тях — просто за всеки случай.

Вятърът се засили, което беше добре, защото приливът почти беше спрял и флотилията, която се намираше в приличния на подкова завой, с труд преминаваше покрай Кучешкия остров поради плитчините, образували се от сринатата до основи болница на Гринич.

Бреговите батареи бяха разположени сред руините на „Уест Индия Докс“ от едната страна и „Съри Камършъл Докс“ от другата. Джани ги видя отдалеч и ги накара да замлъкнат още преди флотилията да достигне до обсега на оръдията им. Така че при преминаването им ги посрещна само пушечна стрелба.

Оттук до Гринич въпреки отлива се придвижиха бързо, защото вятърът духаше отзад и флотилията разви шест възела.

 

Когато завиха към Гринич и тръгнаха на север към Лондон, отново падна гъста мъгла. Вятърът стихна и придвижването нагоре беше толкова бавно, че в Лаймхаус стигнаха чак късно през нощта.

Хвърлиха котва без никакъв шум и тихо започнаха да вечерят, като се чудеха какъв ще е следващият ход на Лейтенанта. Беше обаче съвсем ясно, че той смята да атакува Тауър или вечерта, или призори.

В девет вечерта Лейтенанта изпрати втора рота на първи полк под командването на Суинбърн с пет кораба да слязат на брега в Козуей. Те трябваше да построят барикада на подходящо място, да отидат на запад до Тауър, а след това с максимална скорост да се върнат на барикадата, където Карстън щеше да прикрива качването им на кораба, после пък те щяха да прикриват изтеглянето на Карстън.

Лейтенанта седеше в задната каюта и редеше пасианс. От време на време вдигаше глава и се ослушваше, но не чуваше стрелба. Знаеше, че Лаймхаус, изгорял преди осемнадесет години и по-късно, след всяко възстановяване, преди девет и преди седем години, представлява купчина развалини. След третото опожаряване беше изоставен. Задачата не беше лесна и Лейтенанта не очакваше полкът да се върне преди два през нощта, така че редеше картите и чакаше.

Неочаквано нагоре по реката се чу силна стрелба. Лейтенанта знаеше, че в тази мъгла и тъмнина не може да се види нищо, и продължи да реди картите. Стрелбата намаля, после премина в спокойна размяна на изстрели.

Мауки подаде глава в каютата и каза:

— Уийзъл иска да ви види, сър.

— Да влезе.

Уийзъл беше съвсем изтощен. На палубата двама или трима войници тихо псуваха, че са им излезли пришки на ръцете.

— Къде беше?

— Нали си спомняте какво казахте за топовете, сър?

— Е, и?

— Казахте, че ако искам, мога да отида на брега на разузнаване.

— Да?

— Надявам се, че няма да се разсърдите, сър, но отидохме при една от батареите и запушихме дупките с клинове.

— Къде?

— Точно където беше Биг Бен, сър.

— Изминал си целия път дотам?

— Да, сър, и гребането беше ужасно трудно.

— Как изглежда сега Лондон?

— Прибрал се е отвъд Старата римска стена, сър, точно какъвто го видях последния път. Новите постройки са съвсем малко. Да има най-много тридесет-четиридесет хиляди души, излезли от подземията.

— Свободен си, Уийзъл.

Лейтенанта започна отново да реди картите. След малко нахлу Ханли — и неговите ръце бяха червени от гребане.

— Сър, разрешете да доложа.

— Какво става надолу по реката?

— Изпратили са кораби да ни хванат. Преди три часа минах покрай тях. Пропуснали са ни в тъмното. Загубих ужасно много време, докато ви намеря.

— Какво друго?

— Около петстотин души се отправиха през Гринич на изток. Видях ги съвсем отблизо. Сбиротък. Видях също авангарда на главните сили. Мръсни и кални, но вървяха към Лондон. Предполагам, че главните сили са точно зад тях, по реката. Ще пристигнат тук утре сутринта, с оръдията и всичко.

— Добре, Ханли. Свободен.си.

Лейтенанта замислено разбърка колодата. Времето течеше бавно и той легна да подремне. Знаеше, че щом тонът на стрелбата се промени, ще се събуди.

Промени се. Около дванадесет и тридесет с кратки, пестеливи редове затракаха картечниците на Карстън и продължиха петнадесет минути. След това една по една спряха и остана само пушечна стрелба. Не след много престанаха и пушките и нощта отново утихна.

Лейтенанта излезе на палубата и нареди на Полард да извика командирите на връщащите се кораби да докладват за точното разположение на противника.

След малко на борда се качи Суинбърн. Празният му ръкав беше разпран, лицето му бе тъмно от барут и кал, единственото му око блестеше от възбуда.

— Преследвахме ги чак до Лаймхаус!

— Жертви?

— Трима мъртви и деветима ранени, двама тежко. Всички офицери се завърнаха. — Той взе подадената му от Мауки чаша и я пресуши. — Трябва да сме ги засегнали доста лошо, макар че там нямаше нищо, по което да стреляме, освен войници. Използвахме, доколкото беше възможно, пневматични оръжия. Каквато и да е била целта, акцията излезе много успешна.

— Добре, Суинбърн. Върни се на кораба си и се погрижи за него. Полард, провери преразпределението на групите. След петнадесет минути всички да са готови за вдигане на котва.

— Слушам, сър.

— Тръгваме нагоре по реката — каза Лейтенанта на Суинбърн.

— Няма ли да атакуваме Тауър? — попита Суинбърн. — Укрепили са го, но мисля, че ще се справим. Ако прехвърлим втори полк на запад…

— Чу ме, Суинбърн. Действай, Полард.

Лейтенанта слезе в кабината, легна и моментално заспа.