Л. Рон Хабърд
Бойно поле Европа (1)

ВЪВЕДЕНИЕ

„Бойно поле Европа“ е един изключителен роман, в който се описва един изключителен герой — Лейтенанта. Този герой е незабравим.

В литературата непрекъснато се описват герои. Те извършват безстрашни дела, спасяват света и обикновено биват замествани от следващия появил се на книжния пазар герой.

Световната история показва, че не военните победи правят един лидер незабравим. Джордж Вашингтон се тачи не заради спечелени битки — той е загубил повече битки, отколкото е спечелил — а заради създадената от него силна свободна република в свят, дотогава управляван почти само от жестоки аристократи. Уинстън Чърчил се е бил за Британия като млад, но не това е причина той да стане основна фигура, решила изхода на Втората световна война… нито, както смятат повечето хора, самият той е резултат от нея. Махатма Ганди не е хващал никога пушка в ръце, но победи непобедимата Британска империя на Чърчил и с това промени хода на историята.

В „Бойно поле Европа“ повече от всичко се изтъква решаващата роля на човешката личност. В сцените на битки, страсти, предателство и издръжливост в една никога не спирала война е грижливо обрисуван напълно автентичен портрет на Лейтенанта не като войник, а като стратег. И не просто като военен стратег — макар че до края той не изпуска пушката от ръцете си, — а като държавник. В тази книга има много приключения. Но забележителната кариера на Лейтенанта съдържа в себе си задълбочено описание на причините, поради които светът трябва да бъде променен, обяснение защо промените са рядко към по-добро и какво може да означава това за всички нас. В книгата са описани много персонажи, които биха могли да бъдат исторически фигури в наричания от нас реален свят. Но както е показано в „Бойно поле Европа“, последиците от борбите за власт понасят винаги обикновените хора.

Тъкмо поради това тази книга и героят й от първото й публикуване в едно списание никога не са преставали да представляват интерес, тъкмо затова години наред много хиляди хора я четат в различни малки издания, тъкмо затова това тя е популярна сред читателите. В отговор на желанието на онези хиляди, които са чували за нея и искат да я имат, се публикува това ново издание за широката публика. Подобно на Лейтенанта, тази книга е безсмъртна.

Нейният автор е изключителна личност. Л. Р. Хабърд (1911–1986) написа романа през онзи странен кратък период, когато тогавашният премиер-министър на Англия все още говореше за гаранции за мир, а Хитлер и Сталин, двамата най-масови убийци в историята на човечеството, си поделяха Европа. За първи път „Бойно поле Европа“ се появи в три серии в „Астаундинг Сайънс Фикшън“. Само шест месеца по-късно неговият автор замина да се бие в така наречената Втора световна война, която някои виждат като неизбежно продължение на Първата световна война и за която други с основание могат да твърдят, че още не е завършила.

През онези дни „Астаундинг“ беше водещо списание в научната фантастика, събрало около себе си обещаващи нови талантливи автори. Л. Р. Хабърд беше един от първите и най-забележителни творци. За разлика от своите съвременници — между които впоследствие се нареждат Робърт А. Хайнлайн, Айзък Азимов, А. Е. ван Фогт и много други сега легендарни имена — Хабърд вече имаше репутация на известен в много популярни жанрове писател.

Години преди появата си в научната фантастика Хабърд беше известен не само в приключенския жанр, а и в целия спектър на фантастиката от онова време. Той беше специално привлечен към списанието, за да помогне с името си за оцеляването му. Нарасналите продажби увериха издателите, че името му на корицата привлича хиляди нови читатели.

Заради своята бързина и производителност и, което е по-важно, заради своята способност да доставя разказ подир разказ, които привличат многобройни читатели, почти за една нощ Хабърд се превърна в легенда. Някои от неговите колеги писатели дори написаха разкази, в които главен герой беше той под съвсем прозрачна дегизировка. Всички заговориха за него като за водеща фигура, магнетична и изпълнена с ентусиазъм, заемаща централно място сред писателите от така наречената „Златна ера“ на научната фантастика. Едва прехвърлил двадесетте, той беше утвърден ветеран на така нареченото „фантазиране“, докато повечето от останалите бяха още новаци.

Хабърд написа „Бойно поле Европа“ на 28 години. Той вече беше навлязъл в този жанр с десетки впечатляващи по-къси произведения и често беше доказвал способността си да внася нови подходи в тази литература, но дори за него и дори за „Астаундинг“ неговият първи роман в този жанр беше изумителен.

След това въведение е поместена препечатка на предговора, написан от Хабърд за едно следвоенно книгоиздателство. Той предава смисъла на читателските отзиви и реакциите на хората далеч отвъд границите на тези среди.

С типична за него ирония Хабърд се „извинява“ за своята наивност в световната политика и за „младежкото си невежество“ по отношение на високите идеали, от които се ръководят лидерите на обществото. Като сатиричен коментар този „Предговор“ сам по себе си прави книгата достойна за внимание. Почти уникална сред писанията от средата на това столетие, тя носи основния тон на неговия magnus opus в научната фантастика, десеттомната поредица „Мисия Земя“ от 1980-те години.

По свой начин тя е наситена с неудобни пророчески изводи, както и „Бойно поле Европа“. „Младият, наивен“ Л. Р. Хабърд се придържа към смущаващия метод да изобличава претенциите на онези, които твърдят, че разбират от политика. Романът на човека, който се подготвя да участва в една кръвопролитна война, беше провокационно четиво, което някои не можеха да понасят. Същото се отнася и за „Предговор“, написан по-късно от човек, току-що завърнал се от война… свидетел на важна случка в нея… и не по-малко наясно за непосредственото бъдеще на човечеството.

Може лесно да се възрази, че „Бойно поле Европа“ не спада към тематиката на едно списание за „чисто“ научна фантастика. Част от началното въздействие върху читателите на „Астаундинг“ сигурно се дължеше на опита от военната тактика, убедителното представяне на военната стратегия и на задкулисните интриги в предизвикването на война с цел придобиване на политическа власт.

Други писатели в тази област могат да пишат убедително за „бъдеща война“; романът на Хабърд обаче има предимството с истинското представяне на безбройните детайли, които никой от неговите съвременници не можа да изобрази. Нещо повече, той беше написан с такова политическо прозрение, за каквото нямаше дори и намек в умозрителната литература до романа на Джордж Оруел „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта“ — един труд, разбира се, твърде „сериозен“, за да се появи най-напред като „чист“ сериал в списание. (Честно казано, предложението на Хабърд за оптимистично решение изглежда за предпочитане пред Оруеловия кумулативен безнадежден списък на причини, поради които не е възможно да се намери никакво решение.)

Отговорът на въпроса „Как «младият» Хабърд е могъл да направи това?“ е, че той беше необичайно интелигентен и високо образован в пълния смисъл на тези понятия. Още най-ранните му приключенски разкази са основани не на кабинетни проучвания, а на личен опит, натрупан в най-затънтените кътчета на света. Този опит на свой ред произтича от неговото несекващо желание за изучаване на нови неща, срещи с нови хора, запознаване с техния опит.

Лафайет Роналд Хабърд е роден в Небраска, но е прекарал първите си години в щата Монтана, който дори през 1980-те години е все още място, щастливо изолирано от много аспекти на градската култура. През 1911 г. този щат е неразвит. Тъй като баща му е действащ офицер от флота на САЩ, Хабърд е отгледан от баба си и дядо си. Казват, че малкият Лафайет е можел да язди преди да проходи. Още в началото на второто десетилетие от своя живот той е едновременно игъл скаут^[1] и кръвен брат на индианското племе чернокраки. Неговата първа книга, „Бъкскин бригейдис“^[2], 1937, нагледно изобразява унищожителното влияние на търговията с кожи върху племето. (В публикациите й след смъртта на автора племенният съвет помества благодарствено писмо към духа му.) Като най-млад игъл скаут в страната Хабърд е представен в Белия дом и се сприятелява със сина на президента Калвин Кулидж.)

Малко след това под ръководството на своя баща и чрез неговите връзки, още като тийнейджър Хабърд предприема пътешествия извън границите на САЩ и с различни специалисти изучава формално и неформално човешката психология, техниката и естествените науки и в същото време получава богата възможност да наблюдава живота в такива разнообразни места като Китай и Карибите.

В допълнение на морските експедиции до смятани тогава за екзотични места от двете полукълба — някои и сега се смятат за такива, — Хабърд става член на „Изследователски клуб“. На няколко пъти под флага на този клуб той извършва експедиции, става експерт по крайбрежните води на Аляска и ги картографира. Има сведения, че в своите експедиции Хабърд е стигнал чак до Алеутските острови и още по на югозапад, както и че се е готвел да постъпи на военноморска служба. Следователно напълно основателно може да се вярва, че Хабърд е имал практически знания за човешката природа, за политическата история и военни знания. Има също така сериозни основания да се вярва, че изразената в „Бойно поле Европа“ геополитическа загриженост далеч надхвърля практическите съображения от необходимостта за осигуряване на препитанието му като писател. Несъмнено, когато през средата на 1941 г. постъпва във военноморския флот на САЩ, той извършва това под влияние на прочувственото писмо на конгресмена Уорън Д.Магнъсън, председател на Комитета по морските работи в Камарата на представителите, написано на 8 април 1941 г. до президента Франклин Д.Рузвелт.

Когато японците започват без предупреждение очакваната от много военни и цивилни експерти в САЩ война, Хабърд пътува по море в изпълнение на своя дълг. Неговата действителна военна кариера едва сега се изяснява по документи, получени след приемане на Закона за свобода на информацията и от разкази на бивши членове на екипажи на командвани от него различни морски съдове. (Той, изглежда, е знаел много добре как да ръководи хора, да им вдъхва необикновена преданост и доживотна лоялност.)

Преди да бъде прехвърлен към Атлантическия флот като старши военноморски офицер на САЩ, в Австралия той организира и извършва снабдяването на Филипините, чиято отбрана се ръководи от генерал Макартър. Неговият приятел, курсантът от Военноморската академия Робърт А. Хайнлайн споделя, че Хабърд е бил на лечение в дома си от сериозни рани, за които не се говори в разкритото след войната от флота на САЩ досие.

И ако „Предговор“ е умишлено ироничен, това може напълно основателно да се дължи на факта, че непосредствено след войната Хабърд скъсва връзките си с флота и скоро след това започва нова кариера, ознаменувана с публикуването на „Дианетика — модерна наука за душевно здраве“, чиято декларирана цел е изграждане на една нормална планета. Тоест хапливото остроумие на предговора към „Бойно поле Европа“ може да не е самоцелно. В него може би има много по-дълбок умисъл, предизвикан от опита на Хабърд, който е открил, че онова, което е написал като умозрителна фикция, прилича твърде много на нещо съвсем истинско.

Завладяващата сила на „Бойно поле Европа“ не може да бъде отделена от тези предположения. Когато тази книга беше написана, в популярната фантастика нямаше и помен от използване на морски пехотинци за смазване на националноосвободителни движения. Морските пехотинци бяха символ на добронамерена сила, биеща се на страната на правото. Като опитен писател Хабърд добре разбираше стойността на „прекаляването“ и прекаляваше само дотолкова, доколкото да стимулира въображението на читателите. От друга страна, Хабърд може би вече е имал достатъчно основание да разбере — както повечето от нас днес, — че добрината и храбростта на личността може понякога да намерят съмнителни приложения в борбите за власт, провеждани на високо ниво от световните лидери.

В световната история е имало лидери, които не са обмисляли достатъчно добре водената от тях политика. Нито пък винаги са имали възможност да насочват достатъчно умело действията си за постигане на своите временни цели. Едно традиционно място, където се плаща цената за това, са окопите, в които обикновените войници трябва да пълзят, за да оцелеят. Същата цена много рядко се плаща в цитаделите на властта, пък и монетата обикновено е безкръвна — блестящи лимузини откарват виновните лица в арест с минимална защита срещу бягство или на заточение в лукс.

Романът „Бойно поле Европа“ може да бъде приет като алегория — умозрителна научна фантастика, която вълнува ума с представяне на един свят, който — о, би могъл да бъде, о, да, звучи правдоподобно, но… е, никога не се случва така, както е предсказано.

Но вече повече от половин век „Бойно поле Европа“ не престава да се чете с интерес, а бъдещето му се простира неопределено далече във времето.

 

Алгис Бъдрис