Том Егеланд
Евангелието на Луцифер (47)

1.

Представям си го жаден и изтормозен, присвива очи на заслепяващата го светлина и си прави сянка с ръка. Вятърът е топъл и сух. Високо над него, едва видим на ясното небе, се рее сокол. Козарчето Мухамед ед Диб хвърля камък в пещерата, за да подплаши изгубила се в мрака коза.

Трясък от счупена делва…

Може би съвсем не се е казвал Мухамед ед Диб. Историите са многобройни.

В годините след като козарчето неочаквано счупва делвата в пещерата, са открити още много такива в забравените от Бога дупки и пещери около Кумран на Западния бряг. В делвите, запечатани за поколенията, се криели близо хиляда древни ръкописа. Някои написани на папирус, други на пергамент.

Текстовете от преди две хиляди години били съкровищници за изследователите. Писанията върху папирусите и животинските кожи, създавани в продължение на три хиляди години от юдейска секта, наречена есеи, едновременно потвърждават и хвърлят нова светлина върху произхода на Библията.

Много от ръкописите били от Стария завет. Някои свитъци съдържали коментари на Библията и религиозни възгледи. Археолозите, теолозите и останалите учени имали възможността да прочетат призиви и тълкувания, засягащи вярата, дисциплината и отношенията в обществото. Сборници с правила. Копие на Десетте Божи заповеди. Военният свитък Войната между синовете на Светлината и синовете на Мрака. Някои от писанията били апокрифни и не ги включили в библейския канон. Едно от тях била Книгата на Енох.

Сборникът от текстове, на който се натъква Мухамед ед Диб в онзи ден през 1947 г., е познат по целия свят с едно доста специално име.

 

 

— Свитъците от Мъртво море! — възкликна КК.

Опрял кокалчета върху заседателната маса, той се наведе към мен, сякаш му се искаше с поглед да натъпче цялата древна сбирка текстове в тялото ми.

— Можеш ли да си представиш нещо по-завладяващо, Бьорн? Хиляда древни текста! Откритието на Свитъците от Мъртво море само по себе си е главозамайващо. Световна сензация! И за вярващи, и за атеисти. За историците, археолозите, палеографите. Но на първо място за теолозите. Откритието събудило интереса към археологията и теологията, вдъхнало им нов живот. Освен това сбирката съдържа нещо навярно още по-впечатляващо от древни текстове върху папирус и кожа. Нещо необичайно. Чувал ли си някога за 3Q15?

— Звучи ми като робот от „Междузвездни войни“.

— Сред старите пергаменти и папируси, в третата пещера при Кумран, е било скрито нещо изключително специално.

КК извади някаква папка от едно чекмедже на бюрото си и с театрален жест постави на масата пред мен снимка.

— Странно как толкова малко хора са чували за 3Q15.

Мотивът приличаше на стара консерва, която някой е строшил с чук.

— Какво представлява това нещо? — попитах. — Старо желязо?

— 3Q15 показва, че това е петнадесетият ръкопис, намерен в трета пещера в Кумран. Откритието е било необикновено. Повечето текстове от Мъртво море са били написани върху папирус или пергамент. 3Q15 е метален. Бил е издялан в тънък слой листи от мед, примесена с един процент калай.

— Че за какво им е трябвало да пишат върху метал?

— Защото текстът е бил създаден, за да просъществува. Дълго. Папирусът и пергаментът могат да издържат стотици, може би хиляди години. Написаното върху метал обаче е предназначено за вечността.

— За вечността, ти… Какво е пишело в него?

— Тъй като металът е бил навит и корозирал, наложило се е да го разрежат, за да могат изобщо да го тълкуват. За разлика от много от останалите свитъци, текстът върху Медния свитък не е библейски, нито дори религиозен. Съдържа дълга редица описания къде могат да бъдат открити огромни съкровища. Двайсет и шест тона злато. Шейсет и пет тона сребро. Редки, скрити ръкописи. Скъпоценностите са описани в детайли. Чуй само… — Той се покашля и изрецитира по памет: „В руините на Хореба, в долината Ахор, под стълбите, които водят на изток, около четиридесет фута: има сребърен сандък, тежък седемнайсет таланта“^[1]. Следват три гръцки букви, КЕН, все още загадъчни за учените. Текстът продължава така: „В гробницата в третата каменна секция има сто златни кюлчета. Деветстотин таланта са скрити в слоевете при горния отвор, в основата на големия водоем на двора след коридора от колони“^[2].

— Открили ли са някое от тези съкровища?

— Някои смятат, че всички са измислени — че Медния свитък не е нищо повече от разбойническа история. Изследователите още не са постигнали съгласие по въпроса дали това е карта за съкровища или врели-некипели. Но защо, по дяволите, им е трябвало на древните шегаджии да пилеят толкова време, сили и ресурси за безсмислици и нелепости? Най-напред е трябвало да подготвят метала, да го валцоват на тънки листи, след което да издялат текст от 1500 думи милиметър по милиметър. Само за да подразнят бъдещите археолози?

— Бих им доставил това удоволствие.

— Една подробност в Медния свитък обърква специалистите, най-вече лингвистите и палеографите. Безобразният език и ортографията. Езиковедите са изброили над трийсет правописни грешки. Защо? Писарите по онова време са били най-грамотните в обществото. Някои смятат, че текстът е бил преписан от чужденец, който не е владеел езика. Или пък е станало в бързината, точно преди да избухне юдейско-римската война от 66 г. от н.е. Впоследствие се е спекулирало да не би Медния свитък всъщност да сочи пътя към уникалните религиозни съкровища от Първия и Втория храм в Йерусалим. И в такъв случай не говорим за злато и сребро, скъпоценни камъни и единствени по рода си ръкописи, а за предмети като Кивота и плочките с Десетте Божи заповеди. Това, което никой не е проумял, е какво всъщност е представлявал Медния свитък. Нито историците. Нито археолозите. Нито теолозите. Нито палеографите. Затова пък моите предшественици в Проекта Луцифер са успели.

— Какво е той… всъщност?

— Натъкнали са се на нещо съвсем различно, скрито в описанията на всичките съкровища. Шифър. Код.