Отне ни няколко часа да издирим фирма, която да достави необходимите ни специални магнити. С КК имахме среща с главния инженер и главния археолог, а после и с началника на охраната, Дик Стоун, и ключовите му сътрудници. На връщане към бараките го провокирах да отговори на всичките ми въпроси. Както обикновено (и като мен) той беше непреклонен, кисел и мълчалив. Категорично отказа да обсъдим теорията ми за машината на времето. „Интересна хипотеза“ бе най-близкият му до потвърждение или отрицание отговор.

Заспах след няколко минути. Трябва да съм спал два-три часа, сънувайки безлики монаси на мъглива поляна, когато пантите на вратата изскърцаха.

Събудих се внезапно.

Отворих очи в мрака. Мога да проспя пожарна аларма. И да се събудя от комар.

Лунната светлина се провираше през пролуките между щорите и рамката на прозореца. Лежах по гръб с обърнато нагоре лице.

Нещо лъскаво хвърляше отражение по тавана, вероятно часовникът ми.

Намирах се в състоянието между сънливо объркване и страх на току-що събуден човек.

Дали някой бе отворил вратата?

Естествено, трябваше да я заключа. Само дето беше невъзможно. Никоя от вътрешните врати в бараките не бе снабдена с ключ и ключалка.

В природата съществуват две тактики за оцеляване. Ответна атака. Или да се преструваш на мъртъв.

Аз съм от втория вид.

Ако бях по-силен, по-смел и по-корав, ако очилата ми не бяха на масата на половин метър от мен, то може би — може би — щях да се хвърля от леглото, да се претърколя по пода, да скоча на крака и да забия пета в ченето на монаха, който по всяка вероятност стоеше на прага и изгаряше от желание да ми източи кръвта.

Аз обаче не съм силен. Нито смел. Нито пък имам особено развити умения по кикбокс и неутрализация на врагове.

Затова останах легнал. Скован и уплашен. С надеждата, че каквото и да ме бе събудило, бе просто недоразумение. Грешна стая. Нещо такова.

Чух изщракване.

Свистене…

Съскане…

А после нищо.

2.

— Бьорн, синко!

Гласът на татко. На дванадесет години съм. Зървам го високо горе на скалата. Изглежда все едно е залепен за нея. За тялото му са закрепени зелени и сини въжета, подобни на жици с ток.

— Бьорн, синко!

Гласът му е настоятелен.

Мама ме плясва през лицето. Сякаш съм направил нещо лошо.

— Бьорн, синко!

Със светкавично движение, което никога не свършва, татко се извърта и се освобождава от въжетата. Подобно на птица, или може би на ангел, той разтваря криле и се понася във въздуха.

Мама пак ме шляпва.

— Бьорн, синко!

Крилете му плясват.

Той пада.

Надолу в сипея.

— Бьорн, синко! — вика татко.

Макар да е мъртъв.

3.

— Бьорн!

Стряскам се и отварям очи. Нищо не виждах. Просто силует в мъглата.

Монасите? Напрегнах очи. КК. Седеше на леглото ми.

— Бьорн! Буден ли си, Бьорн!

Докопах очилата.

Зад него стоеше Дик Стоун заедно с четири камари мускули от щаба по сигурността. Всичките бяха закрили носа и устата си със снежнобели кърпички.

— Бьорн! — извика отново КК.

— Какво се е случило? — попитах аз. Поне това исках да кажа. Думите, които се изтърколиха от устата ми, звучаха приблизително така: ао… е е… ууо? Усещах езика си скован и безжизнен. Сякаш някой зъболекар се бе олял с упойката.

— И мен посетиха — обясни КК. Не изглеждаше особено бодър.

— Кой? Какво е станало? — Ой?… аао… е… аао?

— Упойващ газ. Събудиха ме преди десет минути. Преровили са стаята ми. Вероятно и твоята също. Само че не са открили това, което търсят.

— Ръкописът! — Излезе нещо като ъкопиа.

4.

С КК имахме нужда от цял ден, за да се съвземем. Невероятно е какви медицински чудеса можеш да извършиш с душ, малко аспирин, десет литра леденостудена вода и маса сън.

Същевременно щабът по сигурността не щадеше сили в разследването. Доста от лично подбраните от Дик Стоун сътрудници имаха опит от ФБР или тайните служби. Убийството и газовите атаки се разследваха тактически и технично. Събираха пръстови отпечатъци и ДНК проби. Проверяваха алибита. Разпитваха потенциални свидетели.

Никой не бе видял нищо. Никой не беше чул каквото и да било.

Поръчаните от КК магнити пристигнаха със самолет рано на същата вечер. Нито той, нито пък аз бяхме в състояние да ги изпробваме.

Към следващата част или към съдържанието

Том Егеланд Евангелието на Луцифер (43)

Метаданни

Данни

Евангелието на Луцифер

Информация

История

Сваляне / Връзки

VI. Газ

1.

2.

3.

4.

Том Егеланд
Евангелието на Луцифер (43)