Досущ като влечуго — от онези с невероятно дългите езици и очи, които виждат във всички посоки — Маркус Вандерлейден III се помещаваше в стъклена клетка, която напомняше за терариум без клон и лампа. Един от охранителите ме съпроводи от рецепцията на посолството до стъклената бърлога на Маркус в отворения офис. Стиснахме си ръце.

— Получих превода — съобщи той и придърпа един стол и за мен.

— Какво пише?

— Всъщност, в този ред думите са безсмислени. Според преводача не образуват изречение. Нямат никаква граматическа взаимовръзка. Преводачът твърди, че трябва да са написани съвсем независимо едни от други. И все пак… Ако ги подредим в хронологическа и логическа последователност, пренебрегнем граматиката и добавим солидна доза добра воля, получаваме послание от сорта на… — Той взе от бюрото си някакъв лист: „Свещена кръв! Господарят Сатана спи като мъртвец в пирамидата и ще се събуди в деня на Страшния съд. Бьорн Белтьо! Ръкописът! Сега! Слава на Сатаната!“.

Трябваха ми няколко секунди да асимилирам думите. Макар и преведено, посланието звучеше безсмислено. Сатаната спял като мъртвец? В коя пирамида?

— Защо ме споменават?

— Императив. Ти притежаваш ръкописа. Искат го! Сега! С помощта на Сатаната!

— Какво ще им помогне, ако ми напишат името? С кръв? На стената?

— Като изписват дадено свещено послание с кръв, те викат Сатаната. Опитват се да те предизвикат да предадеш ръкописа. Кървава магия, Бьорн. Молитва към Сатаната.

Звучеше абсурдно. Също така и особено плашещо. Всеки, чието име е било изписано с кръв от умиращ сатанист, ще разбере за какво говоря.

— Действа ли? — попита той с половинчата усмивчица. — Ако действа… поне малко… можеш да дадеш ръкописа на КК.

— За него ли работиш?

— Yes, sir! Строго погледнато съм назначен в ЦРУ. През последните години обаче съм включен в Проекта Луцифер. — Марк изви пръстите си като нокти на граблива птица и направи дяволита гримаса. — Официално ръководя Отдела за географски анализи в посолството. Сега обаче работя на пълен работен ден за КК. Първоначално бях в Лангли, грижех се ЦРУ да следи съобщенията на Ал Кайда по интернет.

— Значи си таен агент?

Марк прихна.

— Както виждаш — той се потупа по корема, — не съм агент. Не работя на бойното поле. Бюрократ съм. Анализатор на бюро. Чета документи и доклади, за да пиша нови доклади. Бьорн, нека разиграем топката. Какво мислиш за посланието, което са написали на стената?

— Навярно примипилът е знаел за предстоящата кървава баня. Намекна за посланието, когато с КК го посетихме в килията му вчера. Както масовото убийство, така и посланието, са били планирани предварително.

— Интересно. Ти нали каза, че си разбрал как са извършени убийствата?

— Разбира се. Това си подозрение обаче ще споделя най-напред с КК. Нека той да реши дали да го предаде на ЦРУ.

Маркус се понамести на стола си, който изскърца под изменящото се тегло.

— Ще ти разкажа малко за дейността ни тук. В замяна ти трябва да допълниш с информацията, която нямам. Знам, че Алдо и КК са ти разказали за пророчеството за сина на Сатаната и Антихриста. Вълнуващи работи. И изсмукани от пръстите. Чисто и просто „Бебето на Розмари“. „Екзорсистът“. „Поличбата“.^[1]

— Какво общо има анализатор от ЦРУ, специалист по Ал Кайда, с теологическа теория за сина на Сатаната?

— Най-напред се налага да разширим перспективата. Вярата в Сатаната, демоните и злите духове е разпространена в някои религиозни, най-вече фундаменталистки среди. Нали все пак се споменават в Библията, Корана и други религиозни текстове. Ако един вярващ реши да изтълкува свещените писания буквално, както правят много хора, то дяволът и демоните му няма как да не съществуват. В отделни секти и религиозни общества е дълбоко залегнал копнежът по края на света, Армагедон. Есхатология. Науката за края на света.

— В скандинавската митология се нарича Рагнарьок — вметнах аз. — Там има богове и йотуни — зли великани — които се сбиват.

— Рагнарьок е сроден с християнския Армагедон — представата за последната битка между Бог и Сатаната. Това не са дреболии. Чети Откровението на Йоан! Ад от градушка, огън и кръв, гръм и мълнии, смърт и разруха. Звезди падат от небето! Страшни работи! Религиозните фанатици го четат абсолютно буквално — не като алегория. В много религии — не на последно място и в християнството и исляма — Страшният съд е доста централна опорна точка за вярата. Без него съществуванието ще си протича без никаква цел, без смисъл. Парадоксално звучи, но Страшният съд е крайната цел на религията.

— Това какво общо има с „Евангелието на Луцифер“?

— Дракулсънджейците вярват, че то не само съобщава годината на Страшния съд, но също така и самия процес. Какво ще се случи. Есхатологично ръководство за употреба. Проблемът е, че най-съществените детайли се съобщават в третата част, която притежаваш ти, но не и в първите две. Една формулировка в първа част гласи: След 1 647 000 денонощия Земята ще възкръсне след harga-mё-giddo-dom. Как да разбираме подобно предсказание? 1 647 000 денонощия си е доста прецизно указание. „Евангелието на Луцифер“ е написано преди 4500 години. Това означава, че 1 647 000 денонощия са наше време. Всъщност, всеки момент. Manana? През 2012-а? Най-късно през 2014-а? Но какво точно е harga-mё-giddo-dom? Дали Армагедон ще настъпи в резултат на ядрена война в Близкия Изток? Кои страни са замесени? Иран? Ирак? Пакистан? Израел? Дали терористична атака ще постави началото на Трета световна война? Ето за такива въпроси и бегли тълкувания дава поводи текста. Това е и една от причините ЦРУ да се меси в търсенето на мистериозен древен ръкопис.

Той продължи, преди да успея да вметна въпрос.

— Дракулсънджейците са чели текста от името на Сатаната и са повече от склонни да спомогнат за края на света. В манастира си в Карпатите не само са приготвили зала, където Сатаната да направи дете на проститутка, но също и родилна зала, смайваща детска стая, където да израсне дяволчето. Само да бяха спрели дотук. За дракулсънджейците поне имаме известна обща представа.

— И други ли са замесени?

— Една от екстремистките групировки, които си съперничат с Ал Кайда, нарича себе си Jawm al-Qija mah — означава „Страшния съд“. Предвождана е от фанатичен ислямистки джихадист със солидни икономически ресурси. Подобно на дракулсънджейците, неговите привърженици учени са открили многобройни откъси от текстове и според тълкуванията им те съобщават, че Аллах се нуждае от помощта на правоверните, за да може Страшният съд да започне.

— Никак не е изненадващо. Ислямът има толкова много тълкувания, колкото и имами.

— Има дори повече връзки. През V век дракулсънджейците разработват понятието sanctus bellum, свещена война, която съответства на ислямисткия джихад. Сега тези две екстремистки групи, дракулсънджейците и Jawm al-Qija mah, са се намерили. Направо сътрудници от ада! Те смятат, че Страшният съд няма да си се случи просто ей така, като последица от капризите на боговете. Те искат да изпълнят пророчеството. От името на боговете.

— Как? С помощта на тероризма?

— Вероятно. Но какво би могло да се превърне в цел на терористична атака, която да предизвика цяла световна война? Бомба в Скалния купол? Сградата на ООН? Нефтена платформа? Церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир в Осло? Спортно събитие като олимпийските игри, световно първенство по футбол или Супербол? Химическа или ядрена атака на голям западен град? „Мръсна бомба“ в Ню Йорк?

В продължение на няколко безкрайни секунди всичките тези ужасии се изреждаха пред очите ми. Марк не каза и дума.

— Умълча се — отбеляза той.

— Питам се нещо.

— Какво?

— Всичко, което ми разкри току-що, трябва да е секретно. Строго секретно.

— Разбира се.

— И все пак ми разказваш подобни тайни. Просто така. Защо?

Марк ме погледна смаяно.

— Защото КК ме помоли.

2.

— Ти ли помоли Марк да се срещне с мен?

КК ми хвърли уморен поглед и въздъхна тежко. Беше спуснал щорите в кабинета си. Силното утринно слънце бе заменено от меката светлина на настолната му лампа.

— Да — отвърна той. — Станало ли е нещо?

— Защо не ми каза, че ти си инициаторът на срещата?

Той се закиска.

— Да не си мислеше, че се срещаш с Марк зад гърба ми? Че ти е поверил тайни, които нямаше да ми е известно, че знаеш?

През стената чувах мобилен телефон, който звънеше ли, звънеше. КК изглеждаше сив и изтощен. Твърде дълго го бях възприемал като противник, потенциален враг, който искаше да ме подмами да предам ръкописа. Ами ако всичките ми подозрения се дължаха на патологичните ми неврози? Дали се бях замислял над възможността КК да се окаже честен и прям човек?

— Изглеждаш уморен — отбелязах аз.

— Благодаря за загрижеността. Добре съм.

— Знам как са умрели монасите.

— Така ли?

— Сигурно и ти си разбрал?

— Резултатите от аутопсията ще бъдат готови всеки момент. Каква е твоята теория?

— Самоубийство.

— И аз така си мисля. Въпросът е как са се справили.

Някой почука силно на вратата, направо ми се стори, че възнамеряваше да я разбие. С юмрук.

— Влез, Дик! — викна КК.

Началникът по сигурността от Проекта Луцифер се наричаше Дик Стоун^[2] и изглеждаше точно така. Беше толкова широкоплещест и мускулест, че се притесних да не би вратата да се окаже твърде тясна и на влизане господин Стоун да изкърти рамката заедно с малко от стената.

— Какво знаем? — попита КК.

— Самоубийство.

— По какъв начин?

— Зъби.

— Зъби?

— Прехапали са главната артерия на китката си.

— Един на друг?

— Всеки своята.

Мълчание.

— О, небеса… — въздъхна КК.

— Възможно ли е да се нахапеш до смърт? — попитах.

Дик Стоун стоеше неподвижен, сякаш въпросът не го засягаше.

— Жертвали са се — обясни КК. — Като мъченици. Sanctus bellum. Жертвали са се, за да получат блаженство.

— Сър? — обади се Дик Стоун нетърпеливо, сякаш нямаше търпение да се върне в залата за аутопсии и да разгледа пораженията отблизо.

Когато ни остави, аз се вгледах внимателно в КК. Най-сетне изплюх предположението, което бушуваше в мен още откакто двамата стояхме в килията на примипила:

— Посланието на монасите ти говори нещо, нали? Нещо повече от това, което спомена?

Той сви рамене с престорено равнодушие. Вече го опознавах.

— За мен посланието е непонятно. Сатаната спял като мъртвец в пирамида и щял да се събуди в деня на Страшния съд. Ти обаче прозираш значението. Знаеш нещо, КК, личи ти. Проумяваш какво целят.

— Мога само да гадая, също както и ти.

— Разказа ми, че имате три хипотези за съдържанието на евангелието. Три хипотези. Три части. Трима монаси. Три се повтаря през цялото време. Поръчал си на Марк да ме посвети в едната теория. А другите две?

— Трябва да проявиш търпение, Бьорн.

— КК, ти искаш ръкописа, а не ми разказваш нищо. Аз съм точно толкова упорит, колкото и ти.

— Вярно е, да.

— Аз имам ръкописа. Ти имаш тайни. Ако искаш това, което притежавам, трябва да споделяш. Трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш!

През бурканестите стъкла на очилата червеникавите ми очи могат да изглеждат невероятно настоятелни.

— Бьорн…

Както баща въздиша тежко пред непокорния си син.

— Мога да си замина, нали знаеш!

— Не бъди толкова инатлив.

— Искам да знам в какво се състоят другите две теории!

КК ме погледна уморено.

— Разследват ги в Англия, не тук, в Рим.

— Ами да тръгваме!

— За Англия?

— Естествено.

— Бьорн, не може…

Разбира се, че можеше.

Бричката си остана в задния двор, а аз и КК прелетяхме от летище „Леонардо да Винчи“ до „Хийтроу“ с гълфстрийма.

Рим, май 1970

Той си мислеше: „Всеки човек, подложен на натиск достатъчно дълго време, стига до мига, когато вече не издържа“.

Джовани влезе в банята, коленичи пред тоалетната чиния и повърна. Така. Добре му се отрази. Изправи се тромаво и забеляза, че от ъгълчето на устата му се стичаше лига. Кранчето изскърца, когато пусна студената вода, която пък се оказа само хладка. Напълни шепите си. Изми си лицето. Няколко пъти. Погледна се в огледалото. „Изглеждаш като призрак, Джовани.“ Лицето му беше подпухнало, белезникаво. „Трябва да се избръсна.“ Срещна собствения си поглед. Изпи глътка вода с вкус на хлор, направи гаргара и я изплю. Изми си зъбите с огромно количество паста за зъби. След това намаза лицето си с пяна и се избръсна с бръснача.

Когато Силвана беше на седмица и половина, само няколко дни след като с Лучана ги бяха изписали от болницата, тя се разболя. Кожата й стана влажна и жълтеникава. Не искаше да суче. Джовани си спомняше бездънния страх да не би да си отиде. Загърнаха я в одеяла и отидоха право в клиниката, където я прегледаха. Лекарите й дадоха захарна вода и я приеха за наблюдение. Тя възвърна апетита и свежата си кожа, но така и не разбраха какво я бе сполетяло.

„Възможно ли е да загубиш дете, питаше се той, и да си останеш човек?“

Ковчег…

Отново напълни шепи с вода и изплакна лицето си. Замъкна се в кабинета си, залитайки, и затвори вратата. Облегна гръб на нея. Затвори очи. Нуждаеше се от капка нормалност. Ежедневие. Работа. От мисли без боязън, без да се страхува какво можеха да причинят на Силвана.

Седна на бюрото си и намери списъка с демони, който в горчивината си бе смачкал и запратил в стената. Изглади коравите гънки и чупки, доколкото му бе възможно и сложи листа на машината. Извади най-долното чекмедже на бюрото и изрови купчина изписани на машина листи, които бе подготвил за изследването си. Обичаше да съставя списъци до степента на фикс идея. Списъците систематизираха нещата, внасяха ред в хаоса. Колко много дни му трябваха да събере информацията за демоните и да състави тези безумни списъци? Всяка религия си имаше собствен каталог с демони. Можеше с часове да разглежда изследванията на ордата дяволи. Всеки един демон си имаше функция, характерни черти, собствена, частна стая за мъчения. Някои демони дори успяваха да се промъкнат в митологиите на няколко религии. Ето какво бе написал на старата машина „Ремингтън“, наследена от дядо му:

Каталог на демоните

От Джовани Нобиле

Рим, март 1969

„Списъкът не е пълен, различните начини на изписване на едно и също име не са проверени (например Самиаза може да се среща и като Семиазза/Шемиазаз). Кокабиел е вариант на името Кокб’аел и т.н.). Лилит представлява група женски духове, наречени лилу/лилиту. Пазузу и Ламащу представят демоните богове.

Примери за мултимитологични демони

Абраксас Баал Белиал Левиатан

Асмодей Еафомет Инкубус Ликс Тетракс

Азазел Велзебуб Лилит Сукубус

Примери за демони в християнската митология

Аамон Цимей Рофокал Салос

Абадон Кроцел Малфас Скокс

Абалам Кроне Маракс Шанда

Агарес Елигос Марбас Шакс

Аграмон Елекша Молох Столас

Аластор Фокалор Мурмур Тамуз

Алоцес Форас Нафула Валефар

Амаймон Фуркас Обизот Вапула

Балам Фурфур Орай Вине

Барбас Гремори Ориакс Волак

Батин Гусион Оробас Вуал

Белет Халпас Паймон Ксафан

Берит Хаурес Фенекс Заган

Ботис Итеа Процел

Буне Кулак Раум

Кайм Лерай Сабнок

Примери за демони в еврейската демонология

ААф Дума Наама Самаел

Агиел Кокб’аел Орниас Семиазза

Асб’ел Лилиум Оулотеп Танин

Бенемот Лилу Пенемуе Йекон

Данял Мастема Румял Зиз

Примери за демони в исляма

ААд-Дайял Иблис Шейтан Цабар

Ал-А’уар Масуат Тубар Залнабур

Примери за демони в регионалните религии

ААллу Апеп Лабасу Шезму

Аммут Асаг Мот Телал

Анат Дагон Нергал Утукку

Анзу Хумбаба Пазузу

Примери от Книгата на пазачите

(водачи на двеста паднали ангели)

Самиаза Рамиел Армарос Сатарел

Аракиба Данел Еатарел Турел

Рамеел Езекеел Ананел Джомджаел

Кокабиел Баракиджал Закиел Сариел

Тамиел Асаел Самсапеел“

Погледът му се плъзна по списъка. Пазузу. Нергал. Божичко. Колко безсмислен му се виждаше! Толкова адски безсмислен! Това ли беше нормалното? Абраксас. Самиаза. Бафомет. Ежедневието му? Кроцел. Езекеел. Работата? Баракиджал. Ад-Дайял. Този безумен списък наистина ли бе представителен за специалността му? Ал-А’уар. Ксафан. Как бе възможно тази банда дяволи да го грабне толкова? Не само го бяха грабнали, а и положили основите на кариерата му, изследванията, научната работа. Как бе възможно?

Самсапеел. Джомджаел. Кокабиел.

Велзебуб. Луцифер. Сатаната.

Ел. Елохим. JHVH. Яхве. Йехова. Господ. Господ Бог. Бог.

Бог…

Сега, в отсъствието на Силвана, той осъзна колко безпредметна бе цялата му специалност. Силвана е истинска, помисли си той. Тя означава нещо. А Бог? Той по-истински ли беше от всичките тези демони? Тези смехотворни изчадия, тези уродливи чудовища, тези пародии на човешката злоба. Имена. Просто имена. Можеше да си състави и други списъци. С други имена. Зевс. Озирис. Один. Аполон. Белона. Амон Ра. Птах. Бакхус. Тор. Пан. Посейдон. Купидон. Ищар. Изида. Юпитер. Анубис. Балдер. Набу. Локи. Афродита. Ахия. Фрея. Хадес. Ньорд. Муул-лил. Фриг. Венера. Списъкът на мъртвите богове бе безкраен. А Бог? Той си живее в добро здраве. Всемогъщ и самодоволен. Онзи, който помете всичките си конкуренти преди три хиляди години. Да нямаш други богове, освен Мене. Не, как иначе. Разбрано. „Теологията, мислеше си той горчиво, е науката за нищото.“ Нищо! Изучаване на чужди писания, мисли, тълкувания, разсъждения. Систематизиране на религиозни представи. Химери. Систематизиране на суеверия. Вечен кръговрат. Наука, основана на предположението, че боговете и ангелите всъщност съществуват. Сили, които няма как да се проверят или изследват. Наука? Наука ли беше това да изучаваш текстове и мисли за богове и дяволи, ангели и демони, пророци и евангелисти, видения и откровения? Мислеше си: „Ами ако Бог не съществува? Какво остава от теологията тогава? Ако Бог е просто измислица, копнеж, то теологията изучава просто суеверната глупост на човека“. От тази мисъл му призля. Столът му се залюля. „Мисли за нещо друго, Джовани… Но за какво? Нещо друго. Помисли си: Боже мой, защо си толкова далеч от мен? Защо не помагаш, когато изплаквам мъката си? Денем те викам, Боже — не отговаряш, викам те през нощта, но не намирам покой.“ Зарея поглед в пространството. Трябваше да направи нещо. Да се намеси. Осъзна, че Бог никога нямаше да спаси Силвана. „Дали Силвана, бедничката, невинна Силвана, ще умре заради някакъв си ръкопис? Какво, по дяволите, да правя?“ Забеляза, че страхът и безсилието бяха на път да отстъпят място на разума. Нямаше значение колко ценно се оказваше „Евангелието на Луцифер“, колко значимо бе за някаква си там религиозна секта, каква информация съдържаше — нищо не беше по-важно от Силвана. Е, какво можеше да направи? Нищо. Дали? Да си седи на бюрото, безпомощен и непохватен, и да чака неизбежното? Щеше ли, можеше ли, да принуди декана да отвори сейфа? Как? Охраната щеше да го спре, далеч преди да стигне до изхода.

„По дяволите, нищичко не мога да направя!“

Дали…

„Как би постъпил татко?“

Би ли могъл…

Завъртя се на стола и погледна през прозореца. Остана така, заслушан в сърцето си. „Сега ти си един от безбожните, Джовани.“

Признание.

Повратен момент.

Безбожен.

Опита думата. Безбожен. Какво бе извикал Исус от кръста? Eli, EH, lema sabaktani? „Аз също изгубих Бог“, мислеше си Джовани. Той се е уповавал в Господ. Каква полза? На каква цена?

„Нека Бог спаси Силвана сега, ако я обича. Нека ме спре, ако обича мен.“

Джовани стана бавно и отиде до шкафа, където бе прибрал пистолета на баща си от войната: полуавтоматична деветмилиметрова Берета М 1934. Когато раздра опаковката на неотваряната кутийка патрони .380 АСР, той усети как над него се спусна мрак. Извади пълнителя и зареди оръжието. Та дори и Спасителят не бе издържал на кръста. Стигаше му толкова командорене. Тормоз. Присмех. Малтретиране. Стигаха му вече Божиите настроения. Исус бе извикал на висок глас: Eli, Eli, lema sabaktani?

„Сега, мислеше си Джовани, и аз стигнах до точката на пренасищане.“

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“

От: Примипила

Изпратено на: 15.06.2009 12:32

До: Легата

Копие до: Главата на ордена

Тема: Доклад: Лондон Код: S/MIME PKCS7

„Доминус!

В името на принца благодаря за доверието, указано ми при поемането на длъжността примипил. Готови сме за действие, за да довършим мисията на смелите ни братя от ордена, мъчениците на свещената война, мир с тях. Според брат Рац, Белтьо се намира в Лондон. Доминус, този път ще успеем. Държим главния щаб под постоянно наблюдение. Не са забелязани нито Колинс, нито Белтьо. Според брат Рац Проектът Луцифер има бази и в Хампстед, Уиндзор, Солсбъри, Оксфорд и Кеймбридж. Предлагам да държим под наблюдение всички тези места. Това означава да разделим групата. Ето защо моля за разрешение и очаквам инструкции от съвета.“

Примипил: брат Керестешиу

Бележки

[1] Класически филми на ужасите, първите два са създадени по книги (съответно на Айра Левин и на Уилям Питър Блати). — Б.р. ↑

[2] От англ. „камък“. — Б.пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Том Егеланд Евангелието на Луцифер (32)

Метаданни

Данни

Евангелието на Луцифер

Информация

История

Сваляне / Връзки

VIII. Страшният съд

1.

2.

Каталог на демоните

От Джовани Нобиле

Рим, март 1969

Том Егеланд
Евангелието на Луцифер (32)