Харуки Мураками
Страна на чудесата за непукисти и Краят на света (11)

11.
Обличане, диня, хаос

Часовникът показваше девет и половина, когато жената стана от леглото, събра си дрехите от пода и ги облече бавно и лениво. Аз останах в леглото, изтегнат, със свит и вдигнат лакът, и загледах с крайчеца на окото всяко нейно движение. Тя обличаше дрехите една по една, с плавна грациозност, без излишно суетене, мъчително бавно. Вдигна ципа на полата, закопча от горе на долу копчетата на блузата, накрая седна на леглото, за да си обуе чорапите. После ме целуна по бузата. Много са жените, които се събличат прелъстително, но жени, които знаят как да ти завъртят главата, докато се обличат? Вече напълно облечена, тя прокара ръка през дългата си черна коса. Изведнъж стаята вдъхна нов въздух.

— Благодаря за вечерята — каза жената.

— За мен беше удоволствие.

— Винаги ли готвиш така?

— Когато не съм много зает с работа — отвърнах аз. — Започне ли въртележката, се задоволявам с огризките. Или се храня навън.

Тя грабна от кухнята един стол и запали цигара.

— Аз пък не готвя често. Ужасно потискащо е само като си помисля, че ще се прибера след работа и ще приготвя нещо, което ще излапам за десет минути.

Докато се обличах, жената извади от дамската си чанта бележник и драсна нещо, после скъса листа и ми го подаде.

— Телефонът ми — каза тя. — Ако ти се намира излишна храна или търсиш компания, звънни ми. Ще дойда веднага.

 

 

След като тя си тръгна, отнасяйки няколкото книги за млекопитаещи, които да върне в библиотеката, аз отидох при телевизора и махнах тениската.

Започнах да разсъждавам върху черепа на еднорога. Нямах и грамче доказателства, но не можех да се преборя с усещането, че този тайнствен череп е същият, получил такава известност във Волтафил и Ленинград. Кой знае защо сякаш долавях как от него ме лъха на история. Е, да, разказът още беше свеж в паметта ми и внушението беше силно. Почуках леко по черепа с машата от неръждаема стомана и отидох в кухнята.

Измих съдовете, после избърсах кухненската маса. Беше време да започвам. Пуснах телефонния секретар, за да не ме безпокоят. Изключих звънеца на вратата и угасих всички лампи освен кухненската. През следващите няколко часа трябваше да насоча усилията си към разбъркването.

 

 

Паролата ми за разбъркване на данни беше „Краят на света“. Това беше заглавието на дълбоко лична драма, чрез която вече изпраните цифрови данни щяха да бъдат пренаредени за компютърна обработка. Когато казвам „драма“, нямам, разбира се, предвид драмите, които показват по телевизията. Тази драма беше много по-сложна, без различим сюжет. Думата е само етикет, използван за удобство. Въпреки това не бях наясно със съдържанието й. Единственото, което знаех, беше заглавието: „Краят на света“.

Драмата беше разработена от учените в Системата. В продължение на цяла година бях обучаван за калкутех. След като взех изпита в края, те ме държаха две седмици в анабиоза, за да изследват цялостно мозъчните ми вълни, от които беше извлечен нервният център на енцефалографската дейност, „ядрото“ на съзнанието ми. Моделите бяха вкарани в моята парола за разбъркване, после присадени отново в мозъка ми — този път на обратно. Съобщиха ми, че заглавието е „Краят на света“ и че то ще ми служи за парола при разбъркването. Така съзнанието ми беше програмирано наново. То се състоеше от външно, хаотично съзнание, в което като костилка на кайсия беше вместено друго съзнание с ядро концентрирания хаос.

Не пожелаха да ми кажат нищо повече от това.

— Не ти трябва да знаеш повече. Подсъзнанието работи по-добре, отколкото ти ще бъдеш някога в състояние. След определена възраст — по наши изчисления след двайсет и осем години — хората рядко изживяват промени в цялостния строеж на съзнанието си. Онова, което обикновено наричаме самоусъвършенстване или съзнателна промяна, оставя само повърхностни следи. Ядрото на съзнанието ти с парола „Краят на света“ ще продължи да действа до последния ти дъх, без да се влияе от нищо. Разбра ли дотук?

— Разбрах — казах аз.

— Накратко всички усилия за осмисляне и анализ са като да режеш диня с игли за шиене. Те може и да оставят следи по външната кора, но сладката мека част вътре ще си остане извън обсега им. Затова ние отделяме кората от вътрешността. Срещат се, разбира се, и бездейни души, на които им е приятно да гризат кората. С оглед на това, че могат да се появят непредвидени обстоятелства — продължиха те, — трябва да охраняваме твоята парола-драма, да я защитим от превратностите, от импулсите на повърхностното ти съзнание. Представи си, че ти кажем — твоят Край на света се състои от това и това. Все едно да изрежем кората на динята. Няма да устоиш на изкушението: ще бръкнеш в меката сърцевина и ще я извадиш. И за нищо време херметично затворената извлекаемост на нашата парола-драма ще бъде унищожена. Хоп! И ти вече няма да можеш да разбъркваш данни.

— Точно затова сега вече сме защитили динята ти с много дебела кора — вметна един от учените. — Изпод кората можеш да извличаш винаги своята драма, защото в крайна сметка това си самият ти. Но никога няма да узнаеш съдържанието й. Тя е потопена в море от хаос, в който влизаш с празни ръце и от който излизаш пак с празни ръце. Схващаш ли?

— Мисля, че да — отвърнах аз.

— И още нещо — изрекоха те в напевен хор. — Строго погледнато, може ли човек да има точна, ясна представа за ядрото на съзнанието си?

— Не знам — признах си.

— Ние също не знаем — казаха учените. — Сами по себе си такива въпроси са извън рамките на науката.

— Осланяйки се на опита си, не можем да направим друг извод — заяви един от учените. — Ето защо в този смисъл експериментът е изключително рискован.

— Експериментът ли? — ужасих се аз.

— Да, експериментът — повтори като ехо хорът. — Не можем да ти кажем нищо повече.

После ми дадоха указания как да разбърквам данни: прави го сам, за предпочитане нощем, без да си преял, но и без да си гладен. Прослушай трикратно повторения звуков сигнал, който създава връзката с „Краят на света“ и потапя съзнанието в море от хаос. След това разбъркай цифровите данни.

Щом ги разбъркам, сигналът за „Краят на света“ се изключва автоматично и съзнанието ми излиза от хаоса. Самият аз няма да помня нищо.

Обратното разбъркване ставало по същия начин, но в обратен ред. За него да съм прослушал звуковия сигнал за обратно разбъркване.

Ето каква програма вкараха в мен. Тунел на подсъзнанието ми, вграден точно в средата на мозъка ми. Ни повече, ни по-малко.

Както би могло да се очаква, при всяко разбъркване ставам напълно беззащитен и подвластен на променливи настроения.

При прането е друго. Прането гълта усилия, но самият аз мога да се гордея с него. В него участват най-различни способности. Докато при разбъркването няма с какво да се гордея. Не съм нищо повече от съд, който се използва. Някой вкарва в съзнанието ми неизвестно какво и го обработва, а аз нямам и представа какво е то. При разбъркването почти нямам чувството, че мога да се нарека калкутех. Нито пък имам, разбира се, правото да избирам как да преобразувам данните.

Имам разрешително и за разбъркване, и за пране, но съм длъжен да се придържам само към установения ред. А ако не ми харесва, е, мога да напусна.

Нямам намерение да се отказвам от работата на калкутех. Въпреки че в Системата ти се бъркат и ти задават въпроси, не знам друго място, където да разполагаш с такава свобода да се изявяваш като калкутех. Пък и заплащането е добро. Ако поработя петнайсет години, ще съм спечелил достатъчно, за да живея до края на дните си като волна птица.

 

 

Пиенето не пречи на разбъркването. Всъщност експертите смятат, че в умерени количества дори помага да се освободиш от нервното напрежение. При мен обаче е част от ритуала да разбърквам данни трезв. През цялото време внимавам. Особено от два месеца, откакто замразиха всякакво разбъркване.

Взех си студен душ, петнайсет минути играх бърза калистеника и изпих две чаши силно кафе. Отворих личния си сейф, извадих мъничкия касетофон и листа с написаните на машина преобразувани данни и ги сложих на кухненската маса. След това приготвих бележник и цели пет подострени молива.

Вкарах касетата, сложих си слушалките, после пуснах касетата. Оставих брояча на дигиталната лента да достигне 16, сетне я превъртях на 9, след това напред на 26. Изчаках десет секунди, докато цифрите изчезнат и започне звуковият сигнал. При всяка друга последователност звуците върху лентата се изтриваха сами.

Лентата — нагласена, чисто новият бележник — отдясно, преобразуваните данни — отляво. Всичко е готово. Включих червената лампичка на охранителната система на вратата на жилището и по всички прозорци, до които можеше да се стигне. Никакви издънки. Пресегнах се да пусна касетофона и щом започна звуковият сигнал, постепенно ме всмука топъл хаос.

<ме>
        всмука———постепенно   хаос————>
етсоп ,лангис тяивокувз анчо