Ерик-Еманюел Шмит
Оскар и розовата дама (6)

Мили Дядо Боже,

Днес бях от четирийсет до петдесет и върших само дивотии.

Разказвам набързо, защото не си струва труда. Пеги Блу е добре, но Китайката, изпратена от Попкорн, който вече не може да ме диша, дошла да й ковлади, че съм я бил целувал по устата.

Пеги заяви, че между мен и нея всичко е свършено. Протестирах, казах, че между мен и Китайката е било само младежка грешка, че е било преди нея и че тя не може да ме кара да плащам за миналото си цял живот.

Но тя се заинати. Даже стана приятелка с Китайката, за да ми прави скомина и чух как се кикотят заедно.

Тъй че когато Брижит, болната от тризомия, която непрекъснато се лепи на всички, то е нормално, тризомичните се привързват лесно, дойде да ме поздрави в стаята ми, я оставих да ме целува навсякъде. Тя полудя от радост, че й го разрешавам. Човек би рекъл, че е куче, което се радва на господаря си. Проблемът е, че Айнщайн беше в коридора. Може да има вода в мозъка, но няма ципи на очите. Той видя всичко и отиде да го разкаже на Пеги и на Китайката. Сега целият етаж ме гледа като коцкар, а пък аз дори не съм мърдал от стаята си.

— Не знам какво ме прихвана с Брижит, Маминке Роза…

— Втората младост, Оскаре. Мъжете са такива — между четирийсет и пет и петдесет се мъчат да се чувстват по-сигурни в себе си и си доказват, че могат да се харесат и на друга жена, освен на онази, която обичат.

— Добре де, явно съм нормален, но съм и пълен глупак, нали?

— Да. Напълно си нормален.

— Какво трябва да направя?

— Кого обичаш?

— Пеги. Само Пеги.

— Тогава й го кажи. Първата двойка е крехка и все нещо я разтърсва, но трябва да се бориш, за да я запазиш, ако тя е истинската.

Дядо Боже, утре е Коледа. Никога не се бях сещал, че това е твоят рожден ден. Направи така, че да се сдобрим с Пеги, защото, не знам дали е заради това, но тази вечер съм много тъжен и нямам смелост за нищо.

Целувки, до утре,

Оскар

П.П. Сега, когато станахме приятели, какво искаш да ти подаря за рождения ден?