Ерик-Еманюел Шмит
Оскар и розовата дама (14)

Мили Дядо Боже,

Момченцето умря.

Винаги ще бъда розова дама, но вече няма да бъда Маминка Роза.

Той угасна тази сутрин в онзи половин час, през който аз и родителите му отидохме за кафе. Направи това без нас. Мисля си, че изчака този миг, за да ни пощади. Сякаш искаше да ни спести жестокостта да видим как си отива. Всъщност мисля си, че не ние, а той се грижеше за нас.

Камък ми лежи на сърцето, Оскар живее в него и не мога да го изгоня. Трябва да запазя сълзите за себе си до довечера, защото не мога да сравнявам моята мъка с непреодолимата мъка на родителите му.

Благодаря ти, че ме запозна с Оскар. Благодарение на него бях забавна, измислях легенди, дори разбирах от кеч. Благодарение на него се смях и познах радостта. Той ми помогна да повярвам в теб. Изпълнена съм с обич и това ме изгаря, той ми даде толкова, че ще имам за всичките години занапред.

Доскоро,

Маминка Роза

П.П. През последните три дни Оскар беше закачил на нощното си шкафче един лозунг. Мисля, че това те засяга. На него пишеше: „Само Господ има право да ме буди.“