Ерик-Еманюел Шмит
Оскар и розовата дама (12)

Мили Дядо Боже,

Днес съм на сто години. Като Маминка Роза. Спя много, но се чувствам добре.

Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим. Аз, който съм на сто години, знам добре за какво говоря. Колкото повече остарява човек, толкова по-добър вкус трябва да прояви, за да оцени живота. Трябва да стане изтънчен и артистичен. Всеки кретен може да се наслаждава на живота на десет или на двайсет години, но на сто, когато вече не може да се помръдне, трябва да използва главата си.

Не знам дали успях да ги убедя.

Иди при тях. Довърши си работата. Аз се поизморих.

Целувки, до утре,

Оскар