Харуки Мураками
Преследване на дива овца (5)

5.
Разблокираните уши

— Разбрахте ли сега какво имам предвид? — попита тя.

Беше станала невероятно красива, чак да не повярва човек. Очите ми не се бяха наслаждавали никога на такава хубост. Хубост, за каквато дори и не подозирах, че съществува. Всеобхватна като целия всемир, но и плътна като ледник. Безочливо прекомерна, но и същевременно сведена до своята същност. Надхвърляше всички представи в съзнанието ми. Тази жена се беше сляла с ушите си и се плъзгаше по несиметричния лик на времето точно като променлив лъч светлина.

— Невероятна си — казах, след като си поех въздух.

— Знам — отвърна тя. — Ето ги ушите ми в разблокираното им състояние.

Мнозина от другите посетители се бяха извърнали към нас и я гледаха с отворени уста. Сервитьорът, който беше дошъл с още еспресо, нямаше сили да ни го налее. Никой не проронваше и дума. Въртеше се само лентата на касетофона.

Жената извади от дамската си чанта тънка ароматизирана цигара и я пъхна между устните си. Побързах да й я запаля със запалката си.

— Искам да спя с вас — каза тя.

И така, двамата преспахме.