Харуки Мураками
Преследване на дива овца (31)

31.
Една нощ в Джунитаки

С помощта на още малко пари преговорите с пазача протекоха гладко. Разбрахме се да ни вземе от хотела в осем часа, а после да ни откара в овцевъдната ферма горе в планината.

— Е, дезинфекцирането на овцете може да почака и до следобед — отсъди той. Непоклатим реалист. — Притеснява ме друго — допълни пазачът. — От дъжда вчера пръстта се е размекнала и има едно място, където автомобилът може би няма да мине. Затова не е изключено да ви помоля оттам нататък да продължите пеш. Аз нямам никаква вина.

— Не се притеснявайте — отвърнах аз.

Докато се спусках пеш от хълма, внезапно си спомних, че бащата на Плъха има вила на Хокайдо. Сега, като се замислих, се сетих, че преди години Плъха ми го е споменавал няколко пъти. Високо в планината, голямо пасище, Двуетажна къща. Винаги си спомням важни подробности чак след време. Би трябвало да ми хрумне още щом получих писмото на Плъха. Ако се бях сетил, все щях да намеря начин да го издиря.

Ядосан на себе си, продължих да вървя надолу по планинския път, ставаше все по-тъмно. Слизах час и половина, а срещнах само три превозни средства. Две от тях бяха големи дизелови камиони, натоварени с дървен материал, а третото беше малък трактор. И трите се спускаха, но никой от шофьорите не предложи да ме откара. Лично аз предпочитах така.

Когато стигнах в хотела, вече минаваше седем и навън беше тъмно като в рог. Бях премръзнал до мозъка на костите. Малката овчарка подаде носле от къщичката и заскимтя.

Приятелката ми беше облечена в дънки и пуловер по врата и бе напълно погълната от компютърната игра във всекидневната при входа на хотела. Явно преоборудвана гостна, която и досега беше с великолепна камина. Истинска камина с огън от дърва. Освен нея в помещението имаше четири компютърни игри и два китайски билярда — китайските билярди бяха старинни, испански, евтина изработка, модели, каквито няма да видите никъде вече.

— Умирам от глад — каза тя.

Поръчах вечерята и се изкъпах набързо. Докато се подсушавах, се премерих — за пръв път от доста време. Шейсет килограма, както преди десет години. През последната седмица бях стопил излишните два сантиметра около кръста.

Когато се върнах в стаята, вечерята вече беше донесена.