Харуки Мураками
Преследване на дива овца (9)

9.
Шефа

— Това е в общи линии — обясни съдружникът ми.

— Нищо не разбирам — споделих с незапалена цигара между устните. — Първо, нямам и понятие кой е човекът от визитната картичка. Второ, не проумявам защо се е разстроил чак толкова от някаква си снимка на овце. И накрая, не разбирам как е спрял наше издание.

— Човекът от визитната картичка е виден представител на десницата. Името и лицето му почти не се разгласяват, затова го познават малцина, но ти вероятно си единственият в нашата област, който не знае за кого става въпрос.

— Да, такъв съм си, глух за света — беше неубедителното ми оправдание.

— Той е от десницата, но не от така наречената десница. Не е дори от същинската десница.

— Съвсем ме обърка.

— Истината е, че никой не знае какво мисли той. Не е издавал нищо, не държи речи на обществени места. Изобщо не дава интервюта, не позволява да го снимат. Дори не е сигурно, че е жив. Преди пет години един репортер от списание попада на следа, изобличаваща го в някакви далавери с инвестиции, но материалът така и не вижда бял свят.

— Виждам, че си се подготвил добре.

— Познавах лично репортера.

Взех запалката и запалих цигарата.

— И какво прави сега репортерът?

— Прехвърлиха го в администрацията. От сутрин до вечер попълва формуляри. Светът на средствата за масово осведомяване е изненадващо малък и репортерът послужи за назидание. За нещо като череп, сложен на входа на африканско село.

— Ясно — казах аз.

— Но все пак знаем нещичко за живота на мъжа преди войната. Роден е през 1913 година в Хокайдо, след като завършва обикновено училище, идва в Токио, многократно си мени работата и клони към десницата. Струва ми се, че е лежал и в затвора. След като излиза на свобода, е пратен в Манджурия, където се сдушва с горните ешелони в армията на Канто и участва в някакъв заговор. Не се знае почти нищо за организацията, стояща зад заговора, но някъде по онова време мъжът най-неочаквано се превръща в тайнствена личност. Мълви се, че е пласирал дрога, което не е никак изключено. Успява да прекоси цял континентален Китай, колкото да се качи на изтребител две седмици преди идването на съветските части и да избяга набързо в Япония. Трофеите му: огромно, едва ли не неизчерпаемо съкровище от злато и сребро.

— Може да се каже, че е уцелил добре момента — вметнах аз.

— Определено. Нашият човек наистина умее да се възползва от момента. Инстинктивно е усвоил кога да премине в настъпление и кога да се оттегли. Освен това винаги насочва вниманието си към онова, което си струва. Дори когато окупационните сили го пращат зад решетките като особено опасен военнопрестъпник, процесът срещу него е прекратен по средата и така и не е възобновен. Уж по здравословни причини, но тук фактите са доста мъгляви. По-вероятно е постигнато споразумение с американците, след като Макартър насочва вниманието си към континентален Китай. — Съдружникът ми извади от поставката друга химикалка и я завъртя между пръстите си. — След като го пускат от затвора „Сугамо“, той подкупва с половината си съкровище цяла фракция в Консервативната партия. С другата половина пък купува рекламната индустрия. Обърни внимание, че това става по времето, когато рекламата не е нищо повече от раздавани на ръка евтини листовки.

— Дарбата на предвидливостта. Но по едно време не го ли обвиняваха в укриване на средства?

— Няма такова нещо. Не забравяй, че той е подкупил цяла фракция на консерваторите.

— А, да.

— При всички положения е използвал парите си, за да притисне в ъгъла пазара и на политици, и на реклами, и е създал властови център, който процъфтява и досега. Никога не излиза на повърхността, защото не му се налага. Няма нещо, което да му се опре, докато той държи в хватката си някои центрове на политическата власт и най-важните сектори на рекламната индустрия. Имаш ли представа какво е да подчиниш на себе си рекламата?

— Вероятно не.

— Да подчиниш рекламата, означава да владееш почти изцяло издателската индустрия и радиото и телевизията. Няма област в издателската дейност и в радиото и телевизията, която по някакъв начин да не зависи от рекламата. Без нея те ще са като аквариум без вода. Така де, деветдесет и пет на сто от информацията, която достига до теб, вече е била предварително подбрана и платена.

— Пак има нещо, което не схващам — казах аз. — Разбирам те, когато ми разказваш как нашият човек е подчинил на себе си информационните индустрии, но каква връзка има това с факта, че е спрял рекламната брошура на една застрахователна компания? Това не е минало дори през някой от големите шефове. Той го е направил с пряк контакт.

Съдружникът ми се прокашля, после изпи каквото беше останало от вече изстиналия ечемичен чай.

— Акциите. Те са основният му източник на доходи. Той манипулира пазара, създава условия за принудителни сливания и фалити. Неговите хора по вестниците събират необходимата информация, а той решава и избира според приумиците си. Разбираме само малка частица от онова, което всъщност става. Останалите новини се заделят за Шефа. Няма, разбира се, открит натиск, но понякога нещата се доближават ужасно до изнудването. А ако изнудването не помогне, той нарежда на купените от него политици да се разтичат.

— Всяка фирма задължително си има едно-две слаби места.

— Всяка фирма си има тайна, която не иска да гръмне насред годишното събрание на акционерите. В повечето случаи те се вслушват в онова, което им се казва. Накратко, Шефа се е разположил направо върху властова основа от три съставни части: политици, информационни служби и фондовия пазар. И както вероятно се досещаш, за него е точно толкова лесно да спре рекламната ни брошура и да ни остави без работа, както и да обели твърдо сварено яйце.

— Хмм, я ми кажи тогава защо такава важна клечка ще вдига толкова шум заради някаква си снимка с пейзаж от Хокайдо?

— Много уместен въпрос — рече съдружникът ми. — Тъкмо се канех да те питам същото.

Единственото, което можех да направя, беше да вдигна рамене.

— А ти ми кажи откъде разбра, че става дума за овце? — попита съдружникът ми. — Пак ли се случва нещо зад гърба ми?

— Безименни джуджета предат ли, предат на чекръка в гората.

— Я повтори!

— Шесто чувство.

— Не на мен тия — въздъхна той. — Добре де, ще ти кажа какви са последните две събития. Колкото за да поразуча, звъннах на онзи бивш репортер от месечното списание. Говори се, че Шефа е излязъл от строя и има мозъчен кръвоизлив, но още няма официално потвърждение. Другата новина е за мъжа, който идва тук. Оказа се, че е личният секретар на Шефа, неговата дясна ръка, човекът, на когото той всъщност е поверил да ръководи организацията. Японец, роден в Щатите, завършил е Станфордския университет и работи при Шефа от дванайсет години. И той е обгърнат в тайнственост. Безспорно има глава на раменете си. Това горе-долу е всичко, което успях да науча.

— Благодаря — казах аз съвсем искрено.

— Винаги на твое разположение — отвърна съдружникът ми, без дори да се извръща към мен.

Откъдето и да го погледнеш, когато не пиеше, моят съдружник беше далеч по-нормален от мен. Беше по-невинен, по-внимателен и по-организиран в мисленето. Но рано или късно щеше да се напие. Не особено утешителна мисъл: по-достойните от мен се разпадаха направо пред очите ми.

Веднага щом той излезе от стаята, аз извадих от шкафчето му бутилката с уиски и си сипах едно.