Харуки Мураками
Преследване на дива овца (41)

41.
Зелени кабели и червени кабели, замръзнали чайки

След като Плъха изчезна, из къщата плъзна непоносим студ. Опитах се да повърна, но не излезе нищо, освен стонове и застоял дъх.

Качих се горе, съблякох пуловера и се сгуших под завивките. Ту ме втрисаше, ту пламвах. С всяка вълна стаята се разширяваше и се свиваше. Одеялото и бельото ми бяха наквасени с пот, която се втвърди на студена, стягаща кожа.

— В девет навий часовника — прошепна някой в ухото ми. — Зеления кабел със зеления кабел… червения кабел с червения кабел… до девет и половина се махай оттук.

— Несепритеснявай — казва ми Човекът овца. — Всичкощеминедобре.

Клетките се обновяват — заявява бившата ми жена.

Тя държи в дясната си ръка бял дантелен комбинезон.

Главата ми ще се пръсне.

Червения кабел с червения кабел… зеления кабел със зеления кабел…

— Не разбираш нищо, нали? — обвинява ме приятелката ми.

— Не, не разбирам нищо.

Чува се звукът на вълни. Тежки зимни вълни. Оловносиво море, изпъстрено с бели зайчета. Замръзнали чайки.

Аз съм в тясната изложбена зала на аквариума. С изложени редици китови полови членове. Горещо и задушно е. Я някой да отвори прозореца.

Някой отваря прозореца. Вледеняващ студ. Писъци на чайки, остри пронизителни гласове, разкъсващи плътта ми.

— Помниш ли името на котарака си?

— Хери — отговарям аз.

— Не, не е Хери — възразява шофьорът. — Името вече е променено. Имената се менят през цялото време. Обзалагам се, че не помниш дори своето име.

Вледеняващ студ. И чайки, прекалено много чайки.

— Посредствеността изминава дълъг, труден път — казва мъжът в черния костюм. — Зелен кабел през червен кабел, червен кабел през зелен кабел.

— Чувалилистезавойната? — пита Човекът овца.

Оркестърът на Бени Гудман свири „Пар авион“. Чарли Крисчън изкарва дълго соло. На главата е с мек кремав цилиндър.