Маркъс Зюсак
Крадецът на книги (97)

Смъртта и Лизел

Минаха много години оттогава, но все още имам много работа за вършене. Мога да ви разкрия, че светът е фабрика. Слънцето я задвижва, хората я управляват. А аз оставам. Аз ги отнасям.

Що се отнася до останалата част от тази история, няма да се разпростирам, защото съм уморена, ужасно уморена, и ще ви я разкажа колкото може по-направо.

* * * ЕДИН ПОСЛЕДЕН ФАКТ * * *

Трябва да ви кажа,

че крадецът на книги умря

едва вчера.

Лизел Мемингер живя много дълго, далече от Молкинг и опустошената улица „Химел“.

Тя умря в едно предградие на Сидни. Номерът на къщата й беше четирийсет и пет — същият като на семейство Фидлер в Молкинг — и цветът на следобедното небе беше най-красивият нюанс на синьото. Също както и баща й, душата й се надигна, за да ме посрещне.

* * *

В последните си видения тя зърна трите си деца, внуците си, съпруга си и дългия списък от животи, които се бяха слели с нейния. Сред тях, като запалени фенери, бяха Ханс и Роза Хуберман, брат й и момчето, чиято коса завинаги остана с цвета на лимони.

Но там имаше и още няколко видения.

Елате с мен и ще ви разкажа една история.

Ще ви покажа нещо.