Маркъс Зюсак
Крадецът на книги (65)

Предложението на фрау Холцапфел

На сутринта започна оглед на пораженията. Никой не беше загинал, но две жилищни постройки бяха превърнати в пирамиди от отломки, а от любимото игрище на Руди, което се ползваше от Хитлеровата младеж, беше загребан огромен черпак земя. Половината град стоеше по периферията на ямата. Хората преценяваха дълбочината й и я сравняваха с тази на скривалищата си. Няколко момчета и момичета плюха в нея.

Руди стоеше до Лизел.

— Май пак ще трябва да торят.

 

 

Следващите две седмици минаха без въздушни нападения и животът почти се върна към нормалното. Две важни неща, обаче, бяха на път да се случат.

* * * ДВОЙСТВЕНИТЕ СЪБИТИЯ * * *

ОТ ОКТОМВРИ

Ръцете на фрау Холцапфел.

Парадът на евреите.

Бръчките й бяха като клевета. Гласът й беше подобен на бой с пръчка.

Истински късмет беше, че видяха през прозореца на всекидневната фрау Холцапфел да идва, защото кокалчетата на ръката й прозвучаха доста настойчиво и решително върху вратата им. По всичко личеше, че идва по работа.

Лизел чу думите, от които се страхуваше.

— Ти иди да отвориш — каза мама и момичето, знаейки много добре кое е добро за нея, направи каквото й беше казано.

— Майка ти вкъщи ли е? — попита фрау Холцапфел. Изградена от петдесетгодишна телена конструкция, тя стоеше на прага и от време на време поглеждаше назад към улицата. — Тук ли е днес твоята отвратителна майка?

Лизел се обърна и извика.

* * * РЕЧНИК НА ДУДЕН, ЗНАЧЕНИЕ №5 * * *

Gelegenheit — Възможност

Шанс за напредък или развитие.

Сродни думи:

удобен случай, перспектива, изглед.

Скоро Роза беше зад гърба й.

— Какво търсиш тук? Да не би сега да искаш да плюеш и на пода на кухнята ми?

Фрау Холцапфел не се смути ни най-малко.

— Така ли посрещаш всеки, който се покаже на вратата ти? — рече тя. — Какъв G’sindel!

Лизел наблюдаваше. Тя имаше лошия късмет да бъде затисната в нещо като сандвич между двете жени. Роза я дръпна назад да не й се пречка.

— Е, ще ми кажеш ли защо си дошла или не?

Фрау Холцапфел погледна още веднъж назад към улицата, сетне отново завъртя глава.

— Имам предложение за вас.

Мама премести тежестта си на другия крак.

— Така ли?

— Не, не е за теб — каза тя с пренебрежителна нотка и спря погледа си на Лизел. — А към теб.

— Тогава защо ме повика.

— Е, най-малкото се нуждаех от позволение.

„О, боже, само това ми трябваше — помисли си Лизел. — Какво по дяволите може да иска Холцапфел от мен?“

— Хареса ми книгата, която чете в скривалището.

Не, тук имаше някаква грешка. Лизел беше убедена в това.

— Така ли?

— Надявах се да чуя останалата част от нея в скривалището, но изглежда, че засега сме в безопасност. — Тя разкърши рамене, за да изправи теловете в гърба си. — Затова искам да те поканя вкъщи да ми я допрочетеш.

— Много си нахална, Холцапфел. — Роза се колебаеше дали да избухне или не. — Ако си мислиш, че…

— Ще спра да плюя на вратата ти — прекъсна я тя. — И ще ти дам моята дажба от кафе.

Роза реши да не изпада в ярост.

— И малко брашно?

— Какво, ти да не си еврейка? Само кафето! Ако искаш, можеш да размениш кафето за брашно с някого.

Сделката беше сключена!

Без участието на момичето.

— Добре тогава, разбрахме се.

— Мамо?

— Тихо, Saumensch. Върви да си вземеш книгата. Мама впери отново поглед във фрау Холцапфел. В кои дни искаш да бъде?

— Понеделник и петък, в четири часа. И днес, още сега.

 

 

Лизел последва полковата стъпка на фрау Холцапфел до съседната къща, която беше огледален образ на тази на Хуберманови. Или може би беше малко по-голяма.

Когато седна на кухненската маса, фрау Холцапфел се настани точно срещу нея, но с лице към прозореца.

— Чети — каза тя.

— Втора глава?

— Не, осма глава. Разбира се, че втора глава? А сега започвай да четеш преди да съм те изхвърлила.

— Да, фрау Холцапфел.

— Не ми ги пробутвай тези любезности, „да, фрау Холцапфел“ — каза тя имитирайки момичето. — Просто отвори книгата. Нямаме цял ден на разположение.

„Мили боже — помисли си Лизел. — Това е наказанието ми за всички кражби. Най-накрая си го получих.“

 

 

Тя чете четирийсет и пет минути и когато главата свърши, на масата беше сложена книжна кесия с кафе.

— Благодаря — каза жената. — Това е хубава история. — Сетне се обърна към печката и започна да бели картофи. — Още ли си тук?

Лизел прие това като подкана да си ходи.

— Danke schon, фрау Холцапфел. — На вратата тя видя две снимки в рамки на двама млади мъже във военни униформи и издекламира дежурното „Хайл Хитлер“, вдигайки ръка по посока на кухнята.

— Да. — Фрау Холцапфел беше и горда и уплашена. Двама синове в Русия. — Хайл Хитлер. — Тя сложи водата да заври и дори беше достатъчно учтива да изпрати Лизел до вратата. — Bis morgen?

На другия ден беше петък.

— Да, фрау Холцапфел. До утре.

Лизел изчисли, че щеше да има още четири такива четения с фрау Холцапфел и малко след тона евреите щяха да преминат през Молкинг.

Те щяха да вървят към Дахау, за да се концентрират.

Това правеше две седмици, написа тя по-късно в мазето. Две седмици, за да бъде променен светът и четиринайсет дни, за да бъде погубен.