Уди Алън
Ако импресионистите бяха зъболекари (Фантазия, изследваща промяната на темперамента)

Драги Тео,

Няма ли най-сетне животът да се отнася, както трябва, с мене? Отчаянието ме съсипва! Главата ми се пръска. Госпожа Сол Швимер предявява срещу мен иск, защото съм й направил моста така, както го чувствам, а не както подхожда на нелепата й уста! Не мога да работя по поръчка като най-обикновен занаятчия! Реших мостът й да бъде внушителен и сводест, с необуздани и възпламеняващи зъби, щръкнали във всички посоки като огнени пламъци! А тя се разстройва, защото мостът не се помествал в устата й! Глупава еснафка, идва ми направо да я смажа! Опитах се да натикам моста насила, но той стърчи като блеснал полилей. Независимо от всичко аз го намирам за прекрасен. Твърди, че не можела да дъвче! Какво ме интересува дали може да дъвче! Тео, не мога повече така! Помолих Сезан да работим в общ кабинет. Той обаче е стар и отпаднал, не е в състояние да държи инструментите и те трябва да се завързват за китките му. Тогава пък не може да работи прецизно и като ги пъхне веднъж в устата на пациента, му избива зъбите, вместо да ги поправя. Как да постъпя?

Винсент

Драги Тео,

Тази седмица направих няколко зъбни рентгенови снимки, които смятам за много сполучливи. Дега ги видя и ги разкритикува. Заяви, че са слаби в композиционно отношение. Всички кариеси били струпани в долния ляв ъгъл. Обясних му, че такава е устата на госпожа Слоткин, но той не пожела дори да ме изслуша. Каза, че рамките не му харесвали — махагонът стоял тромаво. След като си отиде, накъсах снимките на парченца. Не ми стигаше тази история, ами се заех да оправям корена на един от зъбите на госпожа Уилма Зардис, но по средата на работата паднах духом. Внезапно осъзнах, че каналът в корена не е това, което ми се работи! Лицето ми пламна, главата ми се замая. Избягах от кабинета, където можех да дишам на воля! За няколко дни изгубих съзнание и се свестих на морския бряг. Когато се върнах, тя продължаваше да седи на зъболекарския стол. Завърших работата си по задължение, но нямах сили да я подпиша.

Винсент

Драги Тео,

Отново съм без средства. Зная какъв товар съм за тебе, но към кого друг да се обърна? Необходими са ми пари за материали! Сега използвам почти изключително зъбни копринени нишки, импровизирам в процеса на работата и резултатите са вълнуващи. Боже Господи! Дори за новокаин нямам пукната пара! Днес вадих зъб и се наложи да упоя пациента, като му четох цитати от Драйзер. Помощ!

Винсент

Драги Тео,

Реших да работя в един кабинет с Гоген. Чудесен зъболекар е, специалист по мостове, а по всичко личи, че и той ме харесва. Похвали много работата ми с господин Джей Грийнглас. Ако си спомняш, бях пломбирал долния му седми зъб, но после презрях пломбата и се опитах да я извадя. Грийнглас решително възрази, та се стигна до съд. Постави се законният въпрос за собствеността на пломбата и по съвета на адвоката ми го осъдих за целия зъб, а после се разбрахме само за пломбата. И представи си, някой я е зърнал в един от ъглите на кабинета ми и иска да я изложа! Говори се дори и за ретроспективна изложба!

Винсент

Драги Тео,

Струва ми се, че работата в един кабинет с Гоген е грешка. Той е обременен човек. Много пие. Направих му бележка за това, а той се разбесня и смъкна от стената зъболекарската ми диплома. Когато се успокои, го убедих да се опита да пломбира зъби на открито и започнахме да работим на една поляна, заобиколени отвсякъде от зелени и златисти тонове. Той поставя коронки на госпожица Анджела Тонейто, а аз правя временна пломба на господин Луи Кофман. И така, работим на открито! Редици ослепително бели зъби на слънчевата светлина! След това излезе вятър и отнесе перуката на господин Кофман в храстите. Той се спусна след нея и събори инструментите на Гоген. Гоген изкара мен виновен за това и посегна да ме удари, но блъсна по погрешка господин Кофман, който падна върху бързооборотната бормашина. Господин Кофман избръмча край мен и отмъкна госпожица Тонейто със себе си. Крайният резултат, Тео, е, че адвокатската фирма „Рифтин, Рифтин, Рифтин и Мелцер“ наложиха запор върху приходите ми. Изпрати каквото можеш.

Винсент

Драги Тео,

Тулуз-Лотрек е най-тъжният човек на земята. Най-много от всичко мечтае да стане велик зъболекар, притежава истински талант, но е много нисък и не може да достигне устите на пациентите си, пък е твърде горд, за да се покачи на нещо. С ръце над главата си той пипа слепешком около устата им, а вчера, вместо да постави коронки на зъбите на госпожа Фирилсън, ги постави на брадата и. Междувременно старият ми приятел Моне отказва да работи с каква да е уста, освен ако не е много голяма, а винаги мрачният Сера разработи метод за почистване на зъбите един по един, докато ги оформи в така наречената от него завършена свежа уста. Методът му е солиден в архитектурно отношение, но може ли да се нарече това зъболекарска работа?

Винсент

Драги Тео,

Влюбен съм. Миналата седмица за профилактичен преглед дойде Клер Мемлинг. Бях й изпратил пощенска картичка, в която й писах, че са изминали шест месеца от последното почистване на зъбите й, макар да бяха изминали само четири дни! Тео, тази жена ме подлудява! Обезумях от желание! Ах, каква захапка! През живота си не съм виждал подобна захапка! Зъбите и съвпадат идеално! Не като на госпожа Иткин, чиито долни зъби стърчат с около три сантиметра пред горните и й придават вид на върколак! Не, не! Зъбите на Клер са чудесни! В такива случаи се убеждавам, че има Бог! И все пак тя не е съвършена. Не дотолкова, че да бъде безинтересна. Между долния девети и единайсети зъб има празно място. Десетия зъб изгубила в следпубертетната си възраст. Внезапно и без предупреждение зъбът развил кариес. Извадили го много лесно (всъщност той паднал, както си разговаряла) и на негово място така и не поставили нов. „Нищо не може да замени долния десети зъб, ми каза тя. Той бе за мен много повече от зъб, той бе моят живот“. Избягвали да споменават зъба и аз смятам, че тя разговаря с мен по този въпрос само защото ми има доверие. О, Тео, обичам я! Днес, като надничах в устата й, се почувствах отново млад и плах студент по стоматология и започнах да изпускам вътре тампони и огледалца. После я прегърнах и й показах как е правилно да си мие зъбите с четка. Сладкото малко глупаче бе навикнало да държи четката неподвижно и да движи глава наляво и надясно. Следващия вторник ще я упоя и ще я помоля да ми стане жена.

Винсент

Драги Тео,

Отново се скарахме с Гоген и той замина за Таити! Обезпокоих го точно когато вадеше зъб. Опрял коляно о гърдите на господин Нат Фелдман, той бе хванал с клещи горния му десен кътник. В момента се водеше обичайната схватка между зъболекар и пациент и аз имах неблагоразумието да вляза точно тогава и да попитам Гоген дали е виждал филцовата ми шапка. Вниманието на Гоген бе отвлечено и той отслаби хватката си, а Фелдман се възползва от това, скочи от стола и хукна от кабинета. Гоген побесня! Той ме сграбчи, натика главата ми под рентгеновия апарат и ме държа така цели десет минути. В продължение на няколко часа след това не можех да мигам едновременно с двата си клепача. Сега съм самотен.

Винсент

Драги Тео,

Всичко е изгубено! Днес е денят, в който замислях да направя предложение за женитба на Клер, и се чувствах малко напрегнат. Тя изглеждаше великолепно в бялата си муселинова рокля, сламена шапка и оголени венци. Когато седна на зъболекарския стол и сложих смукателната сонда в устата й, сърцето ми щеше да изскочи от вълнение. Опитах се да бъда романтичен. Намалих светлината и насочих разговора към весели неща. И двамата поехме малко газ за упойка. Когато настъпи подходящият момент, аз я погледнах право в очите и казах: „Моля, изплакнете се“. А тя се разсмя! Да, Тео! Тя ми се изсмя и после се разгневи. „Смятате ли, че мога да се плакна за човек като вас? Що за шега?“, обърна се тя към мен. „Но, моля ви, не ме разбрахте“, отвърнах аз. „Много добре разбирам! Не мога да се плакна с никого освен с дипломиран специалист по зъбни протези! Как сте допуснали, че ще се плакна тука! Махнете се от очите ми!“ След като изрече тези думи, тя се разхлипа и избяга. Тео! Иска ми се да умра! Гледам лицето си в огледалото и ми иде да го размажа! Да го размажа! Надявам се, че ти си добре.

Винсент

Драги Тео,

Да, истина е. Ухото, което се продава в магазина за редки предмети на братя Флайшман, е мое. Разбирам, че бе глупаво да го правя, но миналата неделя ми се прииска да изпратя подарък на Клер за рождения й ден, а всички магазини бяха затворени. Е, както и да е. Понякога съжалявам, че не послушах съвета на баща ми и не станах художник. Не е толкова вълнуващо, но художникът поне води нормален живот.

Винсент