Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (56)

Глава 4

Принцът и Хермес нямаха много време да търсят Екскалибур. Най-напред отидоха в Бюрото за загубени мечове. Там в централния регистър на планетата Оаксис IV се съхраняваха записи на доброжелателните излъчвания на всички мечове, изковани някога под слънцето. Хермес откри знак от Екскалибур и го проследи до Земята, като носеше Принца на ръце.

Когато пристигнаха, Принцът се намери в една кръчма. Насочван от Хермес, той влезе в кухнята. Там видя меча — наистина назъбен и очукан, но без съмнение в добро настроение — в ръцете на един чирак, който с него обезглавяваше репички и цвекло, кормеше риби, дереше краставици, разсичаше моркови и вършеше всички останали неща от живота на кухненския нож. Въпреки това Екскалибур позна Принца още с влизането му.

— Господарю, ето ме — каза той с разтреперан глас. — Твоят собствен изоставен меч!

— Какво се е случило с теб? — попита Принцът. — Наистина ли се налагаше да режеш зеленчуци?

— Не съм виновен аз — отговори Екскалибур. — Как можех да се боря срещу долните цели, за които хората ме използват? Вземи ме обратно на служба при себе си, господарю, и аз ще ти се отплатя!

— Идвай тогава — каза Принцът.

Мечът скочи в ръката му. Един от градските пияници изглеждаше готов да започне скандал, но само един поглед, не, погледче, към еднометровата стомана беше достатъчен, за да сложи край на всичко. И така, Принцът се завъртя на пета с меч в ръката и с вълшебната помощ на Хермес се завърна в омагьосания замък.

Когато го видя, Фрике остави филията намазана с пастет от птичи дроб, която ядеше, избърса устата си с ръкав и каза:

— Готов ли си?

— Да, готов съм.

— Тогава да започваме.

Мечовете звъннаха и битката започна.