Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (36)

Глава 5

Принцесата се разхождаше пред Илит.

— Писна ми да дремя! — каза тя. Продължи да се разхожда.

— Струва ми се, че никога не мога да се разбудя напълно, а и никога не мога да се наспя през нощта като хората. Трябва да направя нещо друго! Не мога само да седя в този глупав замък и да чакам някакъв тип да дойде да ме събуди! Искам да се махна оттук! Искам да си поговоря с някого!

— Можеш да си говориш с мен — каза Илит.

— О, лельо Илит! Ти си толкова мила! Ако те нямаше, съвсем щях да обезумея. Но искам да поговоря с някой друг! Разбираш, нали? С мъж!

— Ще ми се да можех да ти помогна — каза Илит. — Но знаеш, че не бива да имаме никаква компания. Ти трябва да спиш, докато не дойде твоят Принц.

— Знам, знам — очите на Принцесата се изпълниха със сълзи, — само че тук е толкова скучно! Да спя през цялото време! При това не както трябва. Да дремя! О, лельо Илит, няма ли някакъв начин да ми помогнеш?

Илит се замисли. Сега беше по-ядосана на Аззи, отколкото преди. Трябваше да помисли по-внимателно преди да му се довери отново. След всичкото това време. И все пак, вече беше късно.

На следващия ден на вратата се почука. Това стана в един от редките моменти, когато Принцесата беше будна и тя изтича да отвори сама.

На вратата стоеше двуметрова жаба с ливрея на лакей и с леко килната перука върху пъпчивата глава.

— Здравей! — каза Принцесата спокойно.

Вече съвсем беше свикнала с омагьосани посетители. След като беше разговаряла с Аззи (с появяванията и изчезванията си сред облак дим той беше много странен) и Илит, която прекарваше голяма част от времето си пред вълшебно огледало, в което наблюдаваше местните хора от подножието на планината, а и други далечни места (включително задгробния свят и долните астрални царства) — нищо не можеше да я учуди.

— Вие ли сте Принцът, който трябва да ме събуди? — попита тя.

— О, Небеса! Не! — отвърна жабата. — Аз съм пратеник:

— Но под жабешкия ви вид се крие красив млад мъж, нали?

— Боя се, че не — беше отговорът. — Омагьосан съм, колкото да мога да говоря с човешки глас и да съм два метра висок.

— А как изглеждате, когато не сте омагьосан?

— Висок съм шест сантиметра и квакам.

— За какво сте дошъл?

— Нося една покана.

Жабата подаде малко картонче, на което беше написано:

ПОКАНЕНА СТЕ НА ТЪРЖЕСТВЕН

БАЛ С МАСКИ

В ЧЕСТ НА ПЕПЕЛЯШКА

И НЕЙНИЯ ПРИНЦ

МУЗИКА ОТ ОРЛАНДО И ФУРИОЗО

ДЖОРДАНО БРУНО

И АЛХИМИЧЕСКАТА ТРАДИЦИЯ

СПАРТАК И ВЪСТАНАЛИТЕ РОБИ

ВИКТОРИНИ ИГРИ

ИЗТЪНЧЕН ГУЛЯЙ

— О, благодаря ви! — каза Принцесата. — Но защо ме кани принцеса Пепеляшка? Та ние дори не се познаваме!

— Разбра, че сте сама тук и много ви съчувства. Тя също е имала своите проблеми, знаете, нали?

— Как бих искала да отида! Но нямам бална рокля!

— Без съмнение ще можете да получите.

— И транспорт… Как бих могла да отида дотам?

— Просто се свържете с „Доставчици вълшебни балове“ и те ще ме изпратят в уреченото време с колесница направена от тиква.

— О! А няма ли роклята ми да се изцапа с тиквен сок?

— Никакъв шанс. Вътрешността е тапицирана с най-рядката водна коприна.

— Водна?

— Суха е, не се притеснявайте.

— Благодаря ви! О, благодаря ви! Принцесата се втурна да каже на Илит за чудесната покана.

— Повярвай ми, дете, Аззи има магическа власт над цялото това място — отвърна Илит. — За да излезеш оттук ще ти трябва върховно пълномощно. Само Силите на Злото могат да ти го осигурят.

— Но какво мога да направя?

— Нищо, мила моя… Макар че, ако имаше неограничената кредитна карта на Аззи, доста неща биха били възможни. А и той никак не я пази. Държи я в горното джобче на дрехата си. Да се надяваме, че ще я изпусне, когато дойде тук следващия път и че ще успееш да я вземеш преди да разбере, че я е загубил.

— Ами ако не я изпусне?

— Можеш да си помогнеш със собствените си ръце — каза Илит. — Особено с лявата.

Принцесата погледна ръцете си. Лявата, тази на крадлата, беше малко по-малка от дясната и някак си изглеждаше по-коварна от нея.

— Какво ми има на лявата ръка? Виждам, че е малка й предполагам, че е изящна. Но какво от това?

— Тази ръка има способността да взема това, което ти е необходимо.

— А, ако взема картата?

— Тогава — отвърна Илит — би могла да си поръчаш бална рокля и да изпратиш заявка до „Доставчици вълшебни балове“. След това ще можеш да отидеш на бала, при условие че се върнеш веднага след това.

— Защо ми каза всичко това?

Илит извърна лице:

— От гняв и жалост, мила моя — каза тя най-накрая. — Първото е сила, а второто слабост. Така че считай, че е най-вече заради първото. А и време е да научиш за баловете. И за свободната воля.

Тя потупа дланта на Принцесата, която през това време почти успя да й свали пръстена.

— Да — продължи Илит. — По дяволите Аззи! — И се усмихна. — Това е благословия за теб.