Дийн Кунц
Добрият (64)

Глава 64

Кабелната връзка на Пит беше възстановена, компютърът му не беше взет. Той го включи, покани Линда да седне пред него, даде й адреса на интернетната страница и излезе от стаята.

Тя влезе в страницата, напечата името на Тим и прочете следната грамота:

„Връчва се на сержант Тимоти Юджийн Кариър за героичната му и непоколебима смелост по време на военни действия с риск за живота далеч отвъд пределите на служебните му задължения. Взвод от ротата на сержант Кариър открива по време на операция склад, в който се извършват масови екзекуции на цивилни симпатизанти на демократичното движение. Взводът атакува зданието, за да го превземе и освободи затворниците в него, сред които десетки жени и деца, когато бива нападнат в тил и обграден от многобройна вражеска войска. Сержант Кариър научава, че взводът е понесъл загуби, останал е без ръководство и е подлаган на постоянни атаки. Заедно с осем войници той долита с хеликоптер, за да се притече на помощ на обсадения взвод. Сержант Кариър слиза заедно с войниците от хеликоптера, който бива поразен при кацането от врага, и въпреки ожесточената стрелба ги повежда, заедно с екипажа на хеликоптера, към обсадения взвод, останал без нито един офицерски чин. През следващите пет часа той се придвижва безстрашно от позиция на позиция, ръководейки и окуражавайки бойците. Макар и сериозно ранен в крака и гърба от парчета на вражеска граната, сержант Кариър ръководи доблестната отбрана срещу многобройните вражески нападения и осведомява главния щаб за тежкото положение на взвода. Когато вражеските сили са на път да проникнат в склада, той лично ги задържа цели четиридесет мъчителни минути и припада от изтощение поради многобройните си рани едва след като врагът се оттегля след пристигането на подкрепления. Действията на сержант Кариър спасяват войниците от флота под негова команда от плен и намаляват до минимум броя на жертвите. При проверката на склада са намерени 146 посечени и обезглавени трупа на жители от мирното население, 23 от тях жени и 64 деца. Предаността към дълга и неустрашимият боен дух на сержант Кариър спасяват още 366 мирни жители, задържани в склада, 112 от тях жени и 220 деца, някои от които бебета. Неговото ръководство и огромно мъжество в невъобразимо тежки условия заслужават огромно признание и са в духа на най-възвишените традиции на военноморските сили на САЩ.“

Този мъж с голямата, хубава глава и нежно сърце беше награден с Почетния медал на Конгреса.

Тя прочете грамотата веднъж, разтреперана от възторг. После още веднъж, през сълзи, и още веднъж.

Когато Пит реши, че тя няма нужда повече да бъде сама, се приближи, седна на края на бюрото и я хвана за ръката.

— Божичко, Пит, божичко.

— Аз бях член на взвода, който беше в склада, когато той се появи с осемте войници.

— Когато възмъжахте заедно.

— По-късно довечера ще дойде на вечеря Лиам Руни, който беше един от войниците, доведени от Тим. Жената на Лиам, Мишел, беше пилотът на сваления хеликоптер. Спомняш ли си пасажа в грамотата, където се говори как е повел войниците и екипажа на хеликоптера въпреки ожесточената стрелба?

Тя кимна.

— Това, което е пропуснато, е, че той първо е сложил турникет на ръката на Мишел. И докато е водил войниците под ожесточената стрелба, едновременно е прикривал Мишел и почти я е носил.

Известно време тя не можеше да говори, но после каза:

— Всеки идиот от единия край на Америка до другия знае коя е Парис Хилтън, но колко души знаят неговото име?

— Един на петдесет хиляди? — каза на посоки Пит. — Но той и не желае да бъде другояче. Той е в една много малка група от хора, Линда. Познавам няколко други от наградените с този медал. Те се различават по много неща и са на различни възрасти, някои са чак от времето на Втората световна война. Ала в някои отношения те всички си приличат. Нещото, и това наистина е много впечатляващо, нещото, което никой от тях не прави никога, е да говори за това, което са извършили в миналото. И ако ги натиснеш, виждаш, че се притесняват, когато ги мислят за герои. Не знам дали те са родени с тази скромност, или са я придобили благодарение на преживяното, но знам, че аз никога няма да я имам.

Отидоха в кухнята.

Мери стоеше до мивката и белеше ябълки за пай. Линда се обърна към нея:

— Госпожо Кариър.

— Да.

— Благодаря ви.

— За какво, миличка?

— За сина ви.