Дийн Кунц
Добрият (55)

Глава 55

Някои хора твърдят, че днешната младеж е необразована и мързелива, но неин представител се беше постарал да оправи репутацията на поколението си, посвещавайки много време и усилия да издълбае с длето в бетонната маса за пикник мръсна дума без никаква правописна грешка.

Тим и Линда седяха на пейката с гръб към масата и наблюдаваха прелитащите на летни кънки, кучетата със стопаните им, двойките хванати за ръце, свещеника зачетен в молитвеник и над петдесетгодишния наркоман, който се рееше из парка и се опитваше шепнешком да захване разговор с палмите.

Все още размишляващ как да й каже това, което тя търпеливо очакваше да чуе, Тим най-сетне подхвана:

— Ето каква е работата. Ще я разкажа веднъж завинаги и без много подробности. Ти сигурно ще имаш въпроси и това не е проблем. Но свършим ли, повече никога няма да говорим за това. Не е нещо, за което след години, когато се запознаем с нови хора, ти можеш да кажеш: „Тим, разкажи какво си правил тогава“, защото няма да разкажа.

— „След години“ — харесва ми как звучи. Добре. Веднъж завинаги. Умееш да изостряш любопитството. Може би ти трябва да се хванеш да пишеш книга, а аз да се занимавам със зидарство.

— Говоря сериозно, Линда.

— И аз също.

Той пое дълбоко дъх, изпусна го, после пое още веднъж — и телефонът му иззвъня.

Тя изпъшка.

Беше личният му телефон, не новият с предплатата. На екрана не беше изписан номер.

— Сигурно е той — предположи Тим и се обади.

— Как е моето момиче? — попита убиецът.

Загледан в опитомяващия дърветата с шепот, Тим не каза нищо.

— Успя ли да я чукнеш, Тим?

— Ще затворя, преди да си проследил къде се намирам, така че казвай каквото имаш да казваш.

— Нямам много за казване, Тим. На говорител ли си?

— Не.

— Много добре. По-добре е за теб боклукът да не се намесва. Но ние сме на говорител тук и Мери иска да говори с теб.

— Коя Мери?

— Тим? — обади се майка му.

— О, Господи!

Слънцето изведнъж го заслепи, въздухът стана прекалено гъст за дишане. Той се надигна от пейката.

— Бъди верен на себе си, момчето ми.

— Мамо! О, Господи!

— Бъди верен на себе си, чу ли ме?

Езикът му не се обръщаше. Линда беше се изправила до него. Не можеше да я погледне.

— Бъди верен на себе си — каза майка му — и няма да сбъркаш.

— Ако ти е направил нещо лошо…

— Добре съм. Не ме е страх. Знаеш ли защо не ме е страх?

— Обичам те — каза той.

— Знаеш ли защо не ме е страх, момчето ми?

Линда го гледаше изпитателно.

— Защо?

— Защото седя тук и си мисля за двама ви с Мишел.

Тим замръзна.

— Искам да бъда на сватбата ви, момчето ми.

— Ще бъдеш — увери я той. — Ще бъдеш там.

— Тя е толкова мила. Двамата сте лика-прилика.

— Напомня ми за теб — каза той.

— Много ми харесва пръстенът, който тя направи за мен.

— Кажи му каквото трябва, Мери — обади се убиецът нетърпеливо.

— Пръстенът е пред очите ми, момчето ми. Той ми дава надежда.

— Мери! — възкликна заплашително убиецът.

— Тим, моля те, Тим, искам да се върна вкъщи.

— Какво ти е направил, къде те е закарал?

— Той иска да направите размяна.

— Да, знам какво иска.

— Не знам коя е тази жена, която той иска, момчето ми.

— Направих грешка, мамо. Голяма грешка.

— Мисли за мен и за Мишел. Обичам те.

— Всичко ще бъде наред, мамо.

— Бъди верен на себе си. Направи каквото смяташ за правилно.

— Ще те върна вкъщи. Заклевам се.

— Вече не сме на говорител, Тим — обади се убиецът.

— Да не си посмял да пипнеш майка ми.

— Ще правя каквото си искам с майка ти. Двамата сме на едно много самотно място, няма кой да я чуе как вика.

Тим прехапа език, за да не изговори каквото му напираше, защото не беше продуктивно.

— Значи ще се жениш — продължи убиецът.

— Кажи какво трябва да направя.

— Как е фамилното има на Мишел, Тим?

— Това не е твоя работа.

— Мога да го изтръгна от майка ти с мъчения.

— Джеферсън — даде Тим моминското име на Мишел Руни. — Мишел Джеферсън.

— И какво ще си помисли Мишел за това, че рискуваш всичко заради боклука?

— Не намесвай Мишел в тази работа.

— Това зависи от теб, Тим.

От другата страна на парка се показа Пит Санто, усмихнат и махащ за поздрав с ръка. Водеше Зоуи на каишка.

Тим усети, че не може да си позволи да се престори, че се предава лесно на исканията на убиеца. Нямаше да му повярват и свиването на знамената щеше да породи съмнения. Трябваше да се противопоставя. Трябваше да предложи алтернатива. Трябваше да помисли.

— Как да се съглася на размяна? Как да го направя?

— Имаш слабо място, Тим.

— Все едно сам да убия една от двете.

— Ти си като добър герой от филм, Тим. Това ти е слабото място.

— Не съм добър герой. Просто си вървя по пътя.

— Добрите герои остават последни на опашката, Тим.

— Може и да не останат, ако се задържат вътре в играта. Слушай, дай да измислим нещо друго. Не мога да направя това, което искаш.

— Можеш.

— Не, не това.

— Правил си и по-трудни неща.

— Никога. Нищо от този сорт. Мили боже. Не мога.

— Тогава майка ти ще умре.

— Не мога да направя това! Дай ми една минута да помисля.

— Цялото ти семейство е за показ в цирка.

— Не мога да го направя. Дай ми да помисля.

— Трябва да ви изложат на витрини в музея — добави убиецът.

Пит се приближаваше и Линда избърза да го пресрещне и да го предупреди да не каже нещо, което да се чуе по телефона.

— Тим, осъзнай се. Знаеш, че трябва да я убия.

— Би могъл да се откажеш.

— Не, Тим. Трябва да пазя репутацията си.

— А аз ти я очерних, нали?

— Не си въобразявай.

— Много ли ме мразиш?

— Безкрайно много, Тим.

— Тогава убий мен вместо нея.

Линда чу и се обърна към Тим. Очите й се бяха превърнали в бляскави остриета от смарагди.

— Убий мен, вместо нея — повтори той.

— И как точно ще стане това?

— Ти избери място за среща. Аз ще дойда невъоръжен.

— Вече съм избрал място за размяната.

— Когато майка ми си тръгне от теб към колата, която ще я чака, аз ще тръгна към теб. Трябва така да пресметнем времето, че когато тя тръгне с колата, аз да ти дойда на прицел.

— Искаш да ме хванеш за престрелка.

— Не.

— Разбира се, че ще си въоръжен.

— Не. Ще дойда по долни гащи. Нищо друго — няма да има къде да скрия оръжие. Ще взема приятел, който да кара колата. Но той няма да се приближава към теб.

— Не се ли страхуваш от смъртта, Тим?

— Страхувам се, по дяволите! Но това не е най-големият ми страх.

— Ти си едно смахнато копеле, Тим. Няма друг като теб.

— Майка ми ще остане жива. Линда ще получи преднина и може да се опита да ти избяга. Това е всичко, което мога да направя за нея. Ако имам късмет, ако Линда има късмет, ще съм купил живота и на двете.

— Тя няма да стигне далеч без теб — отбеляза убиецът.

— Може и да стигне. Тя не се предава лесно. Съгласен ли си с тази сделка?

В далечината зад дърветата едно момче и баща му пуснаха хвърчило във формата на разярен дракон. Драконът се къдреше в небето и ревът му беше също тъй безмълвен както мълчанието в слушалката.

Най-сетне убиецът проговори:

— Вече съм прочел това, което пише за теб, Тим.

— Не вярвай на всичко, което си прочел.

— Вярвам го. Затова мисля, че предложението ти е сериозно.

— Това е, което мога да направя. Моля те. Това е, което мога да направя.

— Трябва да си прочел прекалено много приключенски книги за момчета, Тим. Дъската ти се е откачила и хлопа. Ти си едно смахнато копеле.

— Не е важно. Приемаш ли сделката? Убий мен, вместо нея.

— Добре, това ми допада.

— Казвай тогава — подкани го Тим.

— Знаеш ли къде е Островът на модата в Нюпорт Бийч?

— Търговския център. Всеки го знае. Там е прекалено оживено.

— Няма да правим там размяната, а само първата стъпка. Ела при езерото с големите риби в Острова на модата след четиридесет и пет минути и чакай там. Аз ще ти се обадя и ще ти кажа какво да правиш след това.

— Добре.

— Гледай да дойдеш, Тим.

— Ще дойда.

— Ела или ще срежа гърлото на майка ти.

Убиецът тури край на разговора и Тим прибра телефона в джоба си.

Опитомяващият с шепот дърветата вдигна ръце към дракона в небето сякаш яркото чудовище беше дошло за него. И нещото, което от години беше идвало към Тим, беше също така окончателно дошло.