Дийн Кунц
Добрият (44)

Глава 44

Седнал в леглото, зачетен в „Ракът — този неумолим бич“ на Тони Нулев, Крейт скоро забрави за зеления чай и бисквитите.

Тя беше майстор на повествованието, стилът й беше блестящ и уверен. Разбираше необходимостта от недоизказаното, но не подценяваше и хиперболата.

Повече от всичко друго на него му допадаше съблазнителното отчаяние, дълбоко вкоренената безнадеждност, отровната горчилка, която нямаше нито капка милост към оптимиста, който би пожелал да оспорва този мрачен мироглед.

От книгата на Нулев чиракът демон Уърмуд имаше много да научи за това как се отбиват невинни души от пътя към светлината. Че дори и наставникът му Скрутейп би могъл да препише някой трик.

Крейт също одобряваше гнева й. Макар че винаги го оставяше на заден план зад отчаянието, тя сервираше гнева си на малки порции, които бяха омайващо злобни и отмъстителни. За момент реши, че тя може да се класира като писателят на века или че поне ще му стане любимият писател над всички други.

Постепенно обаче тя започна да проявява раздразнение към умишленото невежество, присъщо на човека, възмущение от жестокостта, с която хората се отнасят един към друг. Макар да виждаше света като безнадежден, тя вярваше, че не е задължително той да остане такъв.

И още по-лошо, тя копнееше за свят, в който обещанията се изпълняват, доверието не се предава, честта се цени и куражът поражда още повече кураж. Заради това тя в крайна сметка загуби обожанието на Крейт.

Явно отчаянието, бликащо от страниците, не беше породено от нейното искрено чувство, а от това, което горчивият опит или добрият учител я бяха накарали да мисли, че трябва да чувства. За разлика от отчаянието, пристъпите на гняв, пламтящи в книгата, бяха истински, но нито по сила, нито по брой не задоволяваха вкуса на Крейт.

При обиколката си на дома на Пакит предната вечер той беше прегледал полиците с книги в хола й, но там липсваха произведенията на Тони Нулев. Фактът, че ги беше забутала в някой шкаф или в кутия на тавана, подсказваше, че може да е осъзнала неубедителността на писанията си.

Фордът, модел 1939-а, колекцията й от книги на други автори и обзавеждането също говореха за едно досадно, изпълнено с надежди сърце.

Той отиде с книгата в банята и я пусна в тоалетната. После изпразни пикочния си мехур. Не пусна водата, а затвори капака на седалката, за да може книгата да се маринова. Тази постъпка не беше в унисон с неговия култ към чистотата, но беше необходима.

Върна се в леглото и установи, че термосът беше запазил чая топъл. Бисквитите бяха вкусни.

Крейт се приготви за няколко часа сън. Сложи глока под завивките до себе си и хвана мобилния телефон в ръка.

Щеше да се събуди в същото положение, в което беше заспал, и телефонът щеше да си стои в ръката му. Той никога не сънуваше и никога не се въртеше в съня си. Спеше наистина като мъртъв.