Дийн Кунц
Добрият (36)

Глава 36

Синтия Норуд беше имала вид на жизнена жена над шестдесетте до разговора им за тичането с биковете. След това само за една минута тя се беше състарила с двадесет години.

Живите й очи бяха помътнели. Чарът беше се изпарил от лицето й и сега то изглеждаше замаяно като на наркоманка.

Коленете й се огъваха, стъпалата й не слушаха. Дори с помощта на Крейт тя по-скоро влачеше крака, отколкото ходеше.

— Защо отиваме в малката баня? — попита кротко тя.

— Защото няма прозорец.

— Няма ли?

— Не, скъпа.

— Ама защо?

— Не знам защо, скъпа. Аз бих сложил прозорец, ако зависеше от мен.

— Исках да кажа защо отиваме. Защо не си стоим тук?

— Ти каза, че си свършила със закуската, не помниш ли?

— Искам да си отида у дома.

— Да, знам. И ти обичаш дома си като мен.

— Не е нужно да го правиш.

— Някой трябва да го прави, Синтия.

— Никога не съм направила нищо лошо на никого.

— Да, знам. Не е честно. Наистина не е.

Той я побутна през вратата на банята пред тях и усети, че тя цялата се тресе.

— Щях да отида на пазар по-късно.

— Къде обичаш да пазаруваш?

— Където и да е.

— Аз не съм много по пазаруването.

— Имам нужда от хубав летен костюм.

— Имаш чудесен вкус и си много елегантна.

— Винаги съм обичала хубавите дрехи.

— Отиди там, в ъгъла, скъпа.

— Ти не си такъв, Роми.

— Напротив, точно такъв съм.

— Знам, че си добър човек.

— Добър съм в това, което правя.

— Знам, че си добър по душа. Всеки е добър по душа.

Тя стоеше с лице към ъгъла и с гръб към него.

— Моля те.

— Обърни се с лице към мен, скъпа.

— Страх ме е — едвам успя да изрече тя.

— Обърни се.

— Какво ще направиш?

— Обърни се.

Тя се обърна. Сълзите й течаха.

— Бях против войната.

— Коя война, скъпа?

— Малкълм одобряваше, но аз бях против.

— Олеле, Синтия, колко си се променила!

— И винаги съм давала за помощ. Винаги съм давала.

— За миг ти изглеждаше толкова състарена, толкова натъжена и състарена.

— За спасението на орлите и на китовете, за гладуващите в Африка.

— Но вече не изглеждаш стара. Кълна се, нямаш нито бръчица на лицето си. Приличаш на дете.

— О, Господи.

— Учудвам се, че стигна до това толкова късно.

— О, Господи. О, Господи.

— Много късно е за това, скъпа.

Той смени режима на пистолета на полуавтоматик, защото му трябваше само един изстрел. Застанал в края на малкото помещение, той стреля в челото й.

Съвсем сериозно, тя бе приела облика на дете накрая, макар да го бе загубила сега.

Крейт излезе от банята и затвори вратата.

Притопли си още шоколад, опече си още две филии и седна на масата. Всичко беше страшно вкусно, но не тъй уютно както преди. Не можеше да си върне настроението.

Според стенния часовник оставаха още час и двадесет минути до доставката на дрехите му.

Той беше направил само една бърза обиколка на къщата. Докато чакаше за дрехите, можеше да направи един по-подробен оглед.

Най-неочаквано един мъжки глас извика „Синтия“ от предната стая и после пак: „Синтия?“. После се чуха приближаващи се стъпки.