Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Целта на Борн (24)

23

Джалал Есай беше човек мишена и го знаеше. Докато седеше в сгъваемия шезлонг, който беше отворил в тъмната си спалня, той се замисли върху тези фактори: решението да скъса със „Северий Домна“ не беше лесно… или по-скоро самото решение беше лесно, но прилагането му на практика стана трудно. Но когато се поема риск, винаги е трудно, каза си Есай. Не беше предприел нищо във връзка с решението си, преди да обмисли методите за изпълнението му. Беше си съставил списък на възможните пътища, по които би могъл да поеме, после ги елиминира един по един, докато стигна до този, по който имаше най-малко възражения, с най-приемливо ниво на риск и най-добри шансове за успех. Прибягваше до този методичен подход при всяко вземане на решение. Той беше най-логичният. Освен това му действаше успокояващо, подобно на молитвите към Аллах или дзен коаните^[1], при които мозъкът се изпълва с възможности, недостъпни за другите.

Затова седеше абсолютно неподвижен в мрака на апартамента, сред тъмнината на спалнята, където всички завеси бяха спуснати, за да не влиза светлина от уличните лампи и фаровете на минаващите от време на време посред нощ коли и камиони. За него нощта беше както чаша еспресо за други, даваше му спокойствие и му помагаше да мисли. Тогава той намираше пътя през тъмнината, дори и когато сънуваше кошмари, защото Аллах го беше дарил със светлината на правоверен.

Беше три часът сутринта. Знаеше какво ще последва и затова беше предпочел да не бяга. Бягащият става чудесна мишена, когато напуска своята територия. Спъва се… и умира. Есай нямаше намерение да се спъва. Вместо това беше подготвил спалнята си за неизбежното и желаеше, дори бе доволен да остане на мястото си, докато врагът покаже лицето си.

Първо чу звука. Едва доловимо драскане като от мишка откъм хола по посока на входната врата. Звукът много бързо престана, но той разбра, че противникът беше успял да се справи с ключалката, защото в апартамента имаше някой. Въпреки това Джалал не се помръдна. Нямаше причина. Гледаше към леглото, където гърбицата под завивките показваше за очите на врага присъствието на спящо тяло.

Качеството на мрака се промени. Стана по-плътен и непрогледен с пулса на друго човешко същество. Есай още повече фокусира погледа си. Врагът, който сега се намираше съвсем близо в зоната за убиване, се беше надвесил над леглото.

Усети движението като размърдване на въздуха, когато противникът измъкна кама и я заби в спящата фигура в леглото. Пластмасовата кожа се спука веднага, опръсквайки неизвестния убиец с гейзер от акумулаторна киселина, с която Есай беше напълнил надуваема секс кукла.

Врагът му реагира по предполагаем начин, като падна назад и се претърколи. Озовал се на пода, той се опита, но не успя да избърше киселината от лицето, врата и гърдите си. Само я размаза още повече. Изпъшка, но тъй като киселината разяждаше устните и езика му, не можа да произнесе и дума, нито да извика. За него това се оказа истински кошмар, помисли си Есай и накрая се изправи.

Приклекна над противника… човека на „Северий Домна“, изпратен да го убие за нелоялността му… Усмихна се с усмивката на справедливия и праведния в благите очи на Аллах човек и като постави пръст на устните си, прошепна:

— Ш-ш-ш-т — толкова тихо, че само той и противникът му можаха да го чуят.

После взе камата на убиеца и се отправи пипнешком в тъмното към хола. Притисна се до стената и зачака, без да мисли за каквото и да било. Тази чудесна празнота му помогна да разбере откъде най-вероятно щеше да мине вторият човек. Знаеше, че ще има и втори, също както беше сигурен, че нападателят му няма да използва пистолет, за да го убие, защото това бяха два основни метода на действие на „Северий Домна“: прокрадване тихомълком и подкрепа. Той самият ги беше използвал в преследването на Борн и пръстена.

Една сянка, която падна диагонално на ширината на хола, потвърди предположението му. Сега знаеше къде е вторият човек, или по-скоро къде беше преди малко, защото той се движеше. Неговият другар беше имал достатъчно време да извърши убийството и сега той скъсяваше разстоянието помежду им, за да провери да не би нещо да се е объркало.

Нещо наистина не беше наред. Този факт беше потвърден от камата, хвърлена с голяма точност от Есай. Тя прониза гръдния му кош между две ребра и се заби в сърцето. Той се строполи на пода като антилопа гну, връхлетяна от лъв. Есай отиде при него, клекна, за да се увери, че няма пулс, нито повече живот. После се върна в спалнята, където първият убиец се гърчеше на пода с все по-некоординирани движения.

Запали лампата и се вгледа в лицето на човека. Не го познаваше, но и не очакваше да му е познат. От „Северий Домна“ нямаше да изпратят някой, когото би разпознал. Приклекна до него и каза:

— Съжалявам те, приятелю. Съжалявам те, защото реших да не те убивам и по този начин да не прекратявам мъките ти. Ще те оставя в това положение.

Той извади мобилен телефон за еднократна употреба и набра местен номер.

— Да? — каза Бенджамин Ел-Ариан.

— Има пратка, която трябва да вземете — рече Есай.

— Имате грешка. Не съм поръчвал нищо.

Есай постави джиесема до устата на убиеца и той издаде звуци, подобни на мучене на крава в беда.

— Кой е? — Нещо в тона на Ел-Ариан се беше променило.

Есай, който беше долепил отново джиесема до ухото си, долови тревога.

— Предполагам, че имаш тридесет минути, преди твоят убиец да умре. Животът му е в ръцете ти.

Есай затвори телефона, изправи се и го стъпка на парчета.

Сетне за последен път се обърна към убиеца.

— Ще кажеш на Бенджамин Ел-Ариан какво се случи тук и той ще постъпи с теб както намери за добре. Кажи му, че същата съдба чака всеки, когото изпрати срещу мен. Това е всичко, което трябва да направиш сега. Неговото… а и твоето време… свърши.

 

 

Мойра, застанала на десния борд на яхтата, наблюдаваше с очила за нощно виждане, които капитанът й беше дал преди малко, размяната на инфрачервени сигнали. Видя лодката да се поклаща над водата, когато яхтата я приближи. Извърна леко глава и видя в моторницата две фигури, застанали до човека, който изпращаше сигналите. Бяха мъж и жена. Мъжът би трябвало да е Аркадин, но коя бе жената и защо беше взел и друг човек на борда? Беренгария й беше казала, че Аркадин идва на срещите с яхтите й само с един помощник — възрастен мексиканец на име Ел Хералдо.

Капитанът беше оставил двигателите да работят на празен ход, докато яхтата се плъзгаше по инерция през черните вълни. Сега Мойра различи лицето на Аркадин, а до него беше… Сорая Мур!

За малко да изпусне очилата през борда. „Какво е това, по дяволите?“ — запита се тя. Всеки план можеше да има засечка, която да обърка работите. Ето че се беше появила такава и при нейния.

Чуваше само тихото плискане на водата, когато моторницата застана успоредно на яхтата. Един от екипажа хвърли въжена стълба, а друг отиде при лебедката. През това време други двама мъже от екипажа изтеглиха товара от долната палуба. Беренгария й беше обяснила подробно цялата процедура. В мрежата беше поставен сандък, който спуснаха с лебедката в лодката, за да може Аркадин да провери съдържанието му.

Докато ставаше това, Мойра се беше надвесила през перилата и се взираше в хората в моторницата. Погледна първо към Сорая, която зяпна от изненада.

„Какво е това, по дяволите?“ — казваше немият й въпрос към Мойра, която едва се сдържа да не се засмее. И двете реагираха по един и същ начин, когато се видяха.

В този миг Аркадин забеляза Мойра. Намръщи се, изкачи се по стълбата. Веднага след като се прехвърли през борда на яхтата, извади 9-милиметров глок и го насочи към корема й.

— Коя, по дяволите, си ти? — попита той. — И какво правиш на яхтата ми?

— Тази яхта не е твоя, тя принадлежи на Беренгария — отвърна на испански Мойра.

Аркадин присви очи.

— Ти също ли принадлежиш на Беренгария?

— Не принадлежа на никого — каза Мойра. — Обаче се грижа за нейните интереси. — Беше мислила върху възможните отговори на въпросите му през цялото пътуване нагоре по крайбрежието на Мексико. Всичко се беше свело до следното: първо, че Аркадин е мъж, и, второ, че е опасен престъпник.

— Типично за жена да изпрати жена — рече Аркадин със същото презрение както Роберто Корелос.

— Беренгария е убедена, че ти вече й нямаш доверие.

— Това е вярно.

— Може би и тя вече ти няма доверие.

Аркадин я погледна мрачно, но не каза нищо.

— Това положение е лошо — призна Мойра. — Така не се прави бизнес.

— И как жената, на която ти не принадлежиш, предлага да продължим нататък?

— За начало можеш да свалиш пистолета — рече Мойра.

През това време Сорая се беше качила по стълбата и сега се показа, прехвърляйки се през перилата на яхтата. Изглежда, схвана веднага ситуацията, докато гледаше ту Мойра, ту Аркадин.

— Майната ти — рече Аркадин. — Майната й и на Беренгария, че те е изпратила.

— Ако беше изпратила мъж, имаше голяма вероятност двамата да се избиете.

— Сигурно аз щях да го убия — рече Аркадин.

— Значи не е било разумно да изпраща мъж.

Аркадин изсумтя.

— Мама му стара, не се намираме в кухнята. — Той я погледна с недоумение. — Та ти дори не си въоръжена.

— Затова няма да ме застреляш — каза Мойра. — По тази причина ще поискаш да чуеш какво ще кажа, когато започнем да преговаряме и аз предложа начин да продължим напред без взаимни подозрения.

Аркадин я гледаше така, както ястреб гледа врабче. Може би вече не я считаше за заплаха, а може би се беше замислил върху това, което бе казала. Важното беше, че свали пистолета и го пъхна отзад на кръста си.

Мойра погледна въпросително Сорая.

— Обаче няма да говоря, няма да преговарям и няма да предлагам пред непознати. Беренгария ми каза за теб и човека, който се грижи за моторницата ти, Ел Хералдо, но сега тук виждам тази жена. Не обичам изненадите.

— Аз също — Аркадин извърна глава към Сорая. — Това е нов партньор на изпитателен срок. Ако не ми върши работа, ще й направя една дупка в тила.

— Просто така?

Аркадин отиде при Сорая и насочи палец и показалец към черепа й, като че ли бяха пистолет.

— Бум! — После се обърна с най-чаровната си усмивка и рече: — Затова казвай каквото имаш да казваш.

— Стават прекалено много партньори — каза рязко Мойра.

Известно време Аркадин мълча.

— Ако питаш мен — рече накрая, — партньорите изобщо не ме интересуват. — Той сви рамене. — За съжаление те са част от бизнеса. Обаче ако Беренгария иска да се откаже…

— Ние мислим повече за Корелос.

— Тя му е любовница.

— Това е бизнес — каза Мойра. — Това, което е направила с Корелос, е било да има мир между двамата. — Сега тя сви рамене. — Какво друго по-добро оръжие има Беренгария на разположение?

Аркадин като че ли я погледна в нова светлина.

— Корелос е много силен.

— Той е в затвора.

— Съмнявам се, че ще остане още дълго там.

— Тъкмо затова трябва да го ударим сега — каза Мойра.

— Да го ударим?

— Да го убием, да го ликвидираме, наречи го както искаш.

Аркадин замълча за момент, а после избухна в смях.

— Откъде, по дяволите, те намери Беренгария?

Мойра погледна към Сорая и не съвсем без основание си каза: „По същия начин, по който ти си намерил новия си партньор.“

 

 

— Защо го е направила? — Професор Атъртън се беше хванал с ръце за главата. — Защо Трейси ще каже на някого, че е имала брат?

— Особено след като това ще я накара да се чувства задължена на Аркадин — добави Криси.

— Не само че е казала на Аркадин за него — обади се Борн. — А е измислила и сложна лъжа, че бил жив и потънал в дългове. Като че ли е искала Аркадин да я държи с нещо.

Криси поклати глава.

— Но в това няма никаква логика.

Имало е, ако е била изпратена да се сближи с Аркадин. Например да докладва за сделките му и за това къде се намира, си каза Борн. Обаче нямаше намерение да изказва предположенията си пред тези хора.

— Този въпрос може да почака — рече той. — След изстрелите в гората трябва да се махнем оттук. — Обърна се към професор Атъртън: — Аз ще нося Маркс, вие можете ли да вървите сам?

Старият човек кимна.

— Ще ти помагам, татко — рече Криси.

— Погрижи се за дъщеря си — каза сухо той. — Сам ще се оправя.

Криси прибра медикаментите в аптечката и тръгна с нея към входната врата, хванала Скарлет за ръка. Борн вдигна Маркс и го метна на рамото си.

— Да тръгваме — каза той и пропусна професора пред себе си.

Криси го отведе до колата му, която беше паркирана отзад. Борн сложи Маркс в наетата кола, която по чудо не беше засегната. Криси докара колата на баща си отпред и Скарлет се качи в нея.

Борн се приближи.

— Какво ще правим сега? — попита го тя.

— Върни се отново към досегашния си живот.

— Моят живот ли? — Тя тъжно се засмя. — Моят живот… т.е. моят семеен живот… никога няма да бъде същият.

— Може би ще е за по-добро.

Тя кимна.

— Все пак, извинявай.

— Не се извинявай. — Тя леко се усмихна. — За кратко бях Трейси и сега знам, че никога няма да искам да съм като нея, а си мислех, че искам. — Тя сложи за миг ръката си върху неговата. — Добре е, че те е срещнала. Направил си я щастлива.

— За една-две нощи.

— Повече, отколкото се случва на някои през целия им живот. — Тя отдръпна ръката си. — Трейси избра живота си, а той нея.

Борн кимна. Извърна се и надникна в колата й. Когато почука по стъклото, Скарлет отвори прозореца. Той постави нещо в дланта й и затвори пръстите й върху него.

— Това си е само между нас — каза Борн. — Не го поглеждай, докато не се прибереш вкъщи и останеш сама.

Тя тържествено кимна.

— Хайде да тръгваме — каза Криси, без да погледне повече Борн.

Скарлет вдигна прозореца. Каза нещо, което Борн не можа да чуе. Той сложи дланта си върху стъклото. От другата страна Скарлет постави своята върху неговата.

 

 

Маркс беше оставил ключа в стартера и Борн запали двигателя.

Шумът и друсането, докато изкара колата от алеята на пътя, извадиха Маркс от вцепенението.

— Къде съм, дявол да го вземе? — изруга с дрезгав глас той.

— На път за Лондон.

Маркс кимна като пиян, който се мъчи да се върне към действителността.

— Мамка му, кракът ме боли.

— Раниха те, загуби доста кръв, но сега си добре.

— Аха. — После изражението му рязко се промени и през тялото му преминаха тръпки, когато го връхлетяха спомените за последните събития. Обърна се към Борн: — Виж какво, съжалявам. Постъпих като лайно.

Борн премълча и продължи да кара.

— Бях изпратен да те намеря.

— Предположих.

Маркс разтърка очи, опитвайки се да изчисти главата си като от паяжина.

— Сега работя за „Тредстоун“.

Борн отби колата встрани от пътя.

— Откога е възстановена „Тредстоун“?

— Откакто Уилърд намери кой да го подкрепи.

— И кой е той?

— Оливър Лис.

Борн се изсмя.

— Горкият Уилърд. От трън, та на глог.

— Точно така — рече мрачно Маркс. — Цялата работа е абсолютно прецакване.

— И ти си част от него.

Маркс въздъхна.

— Всъщност се надявам да бъда част от решението.

— Така ли? И как ще стане това?

— Лис иска нещо, което имаш… един пръстен.

„Всички искат пръстена на Доминьона“ — помисли си Борн, но запази мълчание.

— Трябваше аз да го взема от теб.

— Интересно ми е как щеше да го направиш.

— Откровено казано, нямам представа — рече Маркс, — а и вече не ме интересува.

Борн продължи да мълчи.

Маркс кимна.

— Имаш право да си скептичен. Обаче ти казвам истината. Уилърд ми се обади малко преди да пристигна в къщата. Каза ми, че задачата се променя и че сега трябва да те закарам в Тинерир.

— В Югоизточно Мароко.

— По-точно в Куарзазате. Очевидно там трябва да бъде закаран и Аркадин.

Борн продължи да мълчи твърде дълго и Маркс се почувства принуден да каже:

— Какво мислиш?

— Че Оливър Лис вече не командва в „Тредстоун“.

— Защо смяташ така?

— Лис по-скоро би си прерязал вените, отколкото да ти нареди да ме отведеш до Куарзазате. — Той погледна към Маркс. — Не, Питър, нещо рязко се е променило.

— И аз го усетих, но какво е станало? — Маркс извади смартфона си и започна да преглежда сайтовете за новини, свързани с държавните институции. — Господи! — рече накрая той. — Лис е бил арестуван по нареждане на Министерството на правосъдието във връзка с разследване на ролята му в незаконната дейност на „Блек Ривър“. — Той погледна Борн. — Но нали само преди седмици тези обвинения бяха снети от него?

— Казах ти, че нещо драстично се е променило — рече Борн. — Уилърд получава заповеди от друг източник.

— Трябва да е някой, който се намира много високо в йерархията, за да може да поднови разследването.

Борн кимна.

— Сега и ти си в неведение като мен. Изглежда, че босът ти те е предал, без изобщо да се замисли.

— Откровено казано, това не ме изненадва. — Маркс потърка крака си и изохка от болка.

— В Лондон има един доктор, който ще си мълчи за раната, получена от куршум. — Борн включи на скорост и като се огледа за приближаващи се коли, излезе отново на пътя. — Казвам ти го просто да знаеш, че Диего ме беше вкарал в капан. В клуба ме чакаха врагове.

— Трябваше ли Морено да го убива?

— Никога няма да узнаем това — рече Борн. — Но там Отавио спаси живота ми. Не заслужаваше да бъде застрелян като куче.

— Което ме кара да се запитам кой, по дяволите, стреля по нас?

Борн му разказа за „Северий Домна“ и за Джалал Есай, без да се впуска в подробности за Холи.

— В Лондон ме нападнаха — рече Маркс. — Свалих от показалеца на дясната ръка на убиеца един странен златен пръстен. — Той потърси из джобовете си. — Мамка му, изглежда съм го загубил.

— Скарлет го намери. Дадох й го като сувенир — каза Борн. — Всеки член на „Северий Домна“ носи такъв пръстен.

— Значи всичко това е заради една стара операция на „Тредстоун“. — За момент Маркс се замисли за произтичащите от това последици. — Знаеш ли защо Алекс Конклин искаше лаптопа?

— Нямам представа — отговори Борн, макар да си помисли, че вече знаеше. Имаше ли друг, освен Сорая и Мойра, на когото можеше да вярва? Макар да знаеше, че Сорая и Питър са приятели, все още не беше сигурен дали може да му се довери.

В този момент Маркс неспокойно се размърда.

— Има нещо, което трябва да ти кажа. Опасявам се, че подмамих Сорая да се присъедини към „Тредстоун“.

Борн знаеше, че „Тифон“ няма да може да работи успешно без нея и затова предположи, че Данзигер систематично руши старото ЦРУ, за да го направи по подобие на любимата АНС на Бъд Холидей. Не че чак толкова го беше грижа. Мразеше и нямаше доверие на никоя от шпионските агенции. Обаче беше запознат с добрата работа, свършена от „Тифон“ под ръководството на бившия й директор, а по-късно и при Сорая.

— И какво я накара да прави Уилърд?

— Няма да ти хареса.

— Това не трябва да те спира.

— Задачата й е да се сближи с Аркадин и да вземе лаптопа.

— Същият лаптоп, който Конклин ме накара да открадна от Джалал Есай ли?

— Точно така.

На Борн му се прииска да се изсмее, но Маркс щеше да започне да му задава въпроси, на които още не беше готов да отговори. Вместо това каза:

— Твоя ли беше идеята Сорая да се сближи с Аркадин?

— Не, на Уилърд.

— Трябва да го е намислил от доста време.

— Каза ми за това в деня, в който я вербувах.

— Значи вероятно вече е имал задачата наум, когато те е накарал да привлечеш Сорая.

Маркс сви рамене, сякаш да покаже, че не вижда какво значение има това.

Но то означаваше много за Борн, който съзираше в разсъжденията на Уилърд някакъв план. Изведнъж изтръпна. Ами ако Сорая не беше единствената жена, вербувана от „Тредстоун“, за да държи под око нейния първи възпитаник? Дали пък Трейси също не беше работила за „Тредстоун“? Всичко се връзваше. Единствената причина да излъже и съзнателно да се постави в зависимост от Аркадин беше той да я наеме и да я държи близко до себе си, което й е позволявало да предава информация както за местонахождението му, така и за неговия бизнес. Гениален план, работил успешно до момента, в който Трейси беше убита в Хартум. След това Аркадин отново изчезна. Уилърд търсеше начин да възстанови контакта си с него, затова беше прибягнал до тази стара тактика на „Тредстоун“. Аркадин използваше жените като салфетки. Те бяха последните хора, за които би заподозрял, че го шпионират.

— Доколкото разбирам, Сорая го е намерила.

— Тя е с него в Сонора и знае какво да прави — отвърна Маркс. — Мислиш ли, че ще успее да го отведе в Тинерир?

— Не — каза Борн. — Но аз мога.

— Как?

Той се усмихна, спомнил си началото на бележника на Ноа Перлис.

— Ще трябва да й предам информацията. Тя ще знае какво да прави с нея.

Навлязоха в покрайнините на Лондон. При следващия изход Борн излезе от магистралата и спря в една странична улица. Маркс му подаде смартфона си и му продиктува номера на Сорая. Борн го набра, после натисна клавиша за SMS, написа текста и го изпрати. Върна смартфона на Маркс и отново подкара колата.

— Не знам как е станало — рече той, — но „Северий Домна“ командват Уилърд и „Тредстоун“.

— Какво те кара да твърдиш това?

— Джалал Есай е амазих. Произхожда от Високите Атласки планини.

— Куарзазате.

— От кого получава заповеди Уилърд, от Есай или от „Северий Домна“?

— За момента това няма значение — отговори Борн. — Аз бих заложил на „Северий Домна“. Съмнявам се, че Есай е в състояние да накара Министерството на правосъдието да арестува Лис.

— Защото Есай е скъсал със „Северий Домна“ ли?

Борн кимна.

— Което прави ситуацията още по-интересна. — Той зави наляво, а после надясно. Движеха се по улица със спретнати бели къщи в стил крал Джордж от двете страни. Един скай териер, старателно душейки следите, водеше господаря си по тротоара. Докторът живееше през три къщи. — Не се случва често противниците ми да се хванат за гушите.

— Доколкото разбирам, каниш се да отидеш в Тинерир въпреки опасността. Едва ли си стигнал лесно до това решение.

— Ти също си изправен пред трудно решение — каза Борн. — Ако искаш да останеш в този бизнес, Питър, ще трябва да се върнеш във Вашингтон и да се погрижиш за Уилърд. В противен случай по един или друг начин накрая той ще унищожи и теб, и Сорая.