Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Ringer, 1926 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Димитър Стайков, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2012)
- Разпознаване и корекция
- Светослав Иванов(2014)
Издание:
Едгар Уолъс. Фантома на Лондон
Английска. Първо издание
Редактор: Мария Чунчева
Технически редактор: Ивайло Гроздев
Коректор: Люба Момчилова
ISBN: 978-954-340-055-3
© Димитър Стайков, превод, 2007 г.
© Орлин Атанасов, художник, 2007 г.
© Милениум, 2007 г.
Формат 108×84/32
Печатни коли 10
Печат „Мултипринт“ ООД
История
- —Добавяне
Мнението на доктор Ломънд
Уембъри можеше да не обърне внимание на това съобщение, тъй като анонимните писма в полицията бяха всекидневно явление. Но то съвпадаше с по-рано постъпили сведения и с някои негови подозрения. Непременно трябваше да се провери.
Той влезе в кабинета си. През прозорчето, през което се виждаше общото помещение, Алън забеляза високата фигура на доктор Ломънд. Стана от мястото си и покани доктора да влезе.
Ломънд с любопитство огледа стаята.
— Изглежда, нещо ви е ядосало, господин Уембъри — подхвана разговора той, като сви вежди.
— Познахте — отговори Алън.
Той затвори вратата след доктора и го покани да седне. Ломънд внимателно го слушаше, докато Уембъри обясни с няколко думи за какво става въпрос.
— Това е твърде неприятно. Но аз ще ви дам един съвет — опитайте се да забравите колкото се може по-бързо, че Джон е брат на госпожица Ленле. Постъпете с него така, както диктува законът, все едно че се отнася за човек, когото не познавате.
Старецът извади от джоба си сребърна кутия и замислено сви цигара.
— Джон Ленле — произнесе името той. — Приятелят на Майстер.
Докторът спомена името на адвоката, като го натърти многозначително.
— Нима го познавате?
— В продължение на цялата ми дългогодишна кариера — започна той, — придобих навика, попадна ли на някое ново място, най-напред да се запозная с местните легенди, а господин Майстер е тъкмо това. За мен той е най-интересният човек в целия Дептфорд и аз се радвам, че ще имам възможност да се запозная с него.
— Но защо дружбата на Джон с Майстер трябва да бъде… — започна Алън, но не довърши, — той много добре разбираше съдбоносното значение на това приятелство.
Морис Майстер беше повече от легенда — той неизменно носеше нещастия. Беше наизустил всички углавни закони, знаеше слабите им места така точно, че неведнъж му се беше удавало да оправдае клиент, над когото виси тежко обвинение. Някои твърдяха, че Майстер е получавал пари от продажбата на крадени вещи и че ползвайки се от правата на адвокат, е научавал от клиентите си местата, където са скривали откраднатото. Всеки крадец и престъпник, който се готвеше да заличи следите си, неизменно стигаше до вратата на дома му и оставяше там на съхранение компрометиралите го предмети. За големите „играчи“ Майстер беше банкер, а от дребните просто измъкваше своя дял.
— Покажете ми анонимното писмо — помоли докторът.
Той поднесе хартията към светлината и внимателно разгледа шрифта.
— Писмото е написано от ръка, несвикнала да пише на машина. Забравени са разстоянията между думите и са пропуснати някои букви. — Той сви устни, като че ли се канеше да подсвирне.
— Хм, не смятате ли за възможно Майстер да е авторът на писмото.
— Майстер? Но защо точно той? Все пак той е стар приятел на Джон. Да предположим, че и той е замесен в кражбата, но защо ще съхранява бисерите в стаята на младия Джон и ще напише на полицията донос, че приятелят му е крадец.
Докторът все още гледаше листчето с набръчкано чело.
— Възможно е поради някакви причини да иска да махне от пътя си Джон Ленле? Може би ще ви се удаде случай да намерите къс хартия, употребявана от Майстер и написана на неговата машина.
— Но, боже мой, аз все пак не разбирам защо му е нужно да премахва Джон от пътя си? — настояваше Алън. — Той е стар приятел на семейството и макар да е твърде вероятно Джон да го е обидил, то е само заради лошия му характер. Това съвсем не обяснява защо Майстер иска да го вкара в затвора!
— Той иска да отстрани младия Джон от пътя си — възрази доктор Ломънд и стремейки се да придаде тежест на думите си, кимна с глава. — Такова е моето мнение, инспектор Уембъри. Смея да твърдя, че до известна степен притежавам способността ясно да виждам нещата.
След като докторът го остави сам, Алън продължи да разсъждава върху думите му, но не можеше да ги разбере. Едно беше сигурно — заключенията на доктор Ломънд не трябваше да останат без внимание.
Телефонът иззвъня. Алън вдигна и чу гласа на полковник Уолфорд.
— Вие ли сте, Уембъри? Можете ли да дойдете до Скотланд ярд? Получих сведения относно господина, за когото говорихме миналата седмица.
След половин час на вратата на полковника се почука.