Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (3)

Фантома е жив

Мери заведе Алън в градината. Там те седнаха на една мраморна полуразрушена скамейка и тя се обърна към него загрижено.

— Алън, искам да ви кажа нещо. Но искам да поговоря с вас като с близък приятел, а не като с инспектор от Скотланд ярд. Става дума за Джон. В последно време се безпокоя за него. Имам чувството, че откакто се разорихме, той изгуби представа кое е добро и кое лошо. Започна да дружи със странни хора. Миналата седмица например тук беше някой си Хекит. Познавате ли го?

— О, да! — възкликна Алън. — Той е мой стар познат! Скитник и безделник.

— Така ли — каза тя сериозно. — А Джон ми каза, че е дърводелец, който се готви да пътува за Австралия…

— Мери, знаете ли, ще се сблъскате и с по-лоши хора от него. — Алън намекваше за Майстер. — Нали ми казахте, че имате намерение да станете секретарка на Морис Майстер? Ще ми се да не правите това.

Мери се отдръпна леко.

— Но защо? — учуди се тя. — Вие сигурно мислите, че клиентите му са със съмнително и тъмно минало?

— Не. По-скоро се страхувам от самия Майстер. И се боя не за себе си, а за вас.

— Защо? Та ние се познаваме от деца, той винаги е бил почтен към мен и брат ми.

— Зная само, че в Скотланд ярд не го обичат много — отговори инспекторът разколебан.

Алън не настоя и си помисли, че ако Мери работи при Майстер, ще бъде в неговия район и той ще може да я пази.

— Ще ви бъде скучно да живеете там след Ленле Корт — каза той.

— Да, вероятно ще има малко развлечения. Но аз вече се примирих с мисълта, че ще умра като стара мома.

И двамата се разсмяха.

След известно време Майстер реши да потърси Мери и събеседника й и тръгна към тях. Сети се, че в порив на великодушие й беше предложил работа и му стана досадно. Той се приближи към тях.

Стори му се странно, че досега не беше забелязал красотата на госпожица Ленле: изглежда, обожанието, което изпитваше Алън към нея, му отвори очите.

Майстер обичаше красивите жени… Гуенда Милтън също беше много хубава, но глупава и бързо му омръзна. Всичко завърши доста трагично и той си спомни онова мрачно утро, когато я извадиха от Темза, и заседанието на съда, на което той даваше показания, изпълнени с лъжи…

Мери обърна глава и му направи знак да отиде при тях.

— Къде е Джон? — попита тя.

— Мисля, че е вътре — отговори Морис. — Може би преча?

Мери поклати глава отрицателно. Майстер недоумяваше за какво би могла да говори тя с Алън. Дали му беше казала, че ще работи при него?

— Знаете ли, че госпожица Ленле любезно се съгласи да стане моя секретарка? — обърна се той към Алън.

— Да, чух това — отговори Алън и забеляза, — всъщност вие живеете в моя район, ако не греша, господин Майстер?

— Да — отвърна Майстер, — радвам се, че е така, господине. — На Майстер не му стана никак приятно, че Уембъри му припомни този факт. Той видя пощенския раздавач да се приближава и тръгна към него. След малко се върна и се обърна към Алън.

— Тази телеграма е адресирана до вас.

Алън отвори телеграмата. Тя гласеше:

„Спешно. Върнете се веднага и се явете в Скотланд ярд. Пригответе се да встъпите в длъжност утре. Австралийската полиция съобщава, че Фантома е жив и е напуснал Австралия преди четири месеца. Мислят, че сега е в Лондон.“

Уолфорд

— Случило ли се е нещо? — попита Мери.

Той поклати глава и каза, че трябва веднага да се върне в Лондон.

Алън беше обхванат от истински ужас при спомена за Фантома. Този човек беше напълно неуловим за полицията, защото често променяше външността си и никой не можеше да му даде точно описание. Той можеше да се преобразява с необикновена бързина и да се изплъзва от преследвачите си с лекота. Беше безпощаден по отношение на хората, които по някаква причина са заслужили ненавистта му.

Алън знаеше, че Фантома несъмнено щеше да се появи на мястото, където го очакваха, а именно в Дептфорд. Той се безпокоеше за Мери, която щеше да бъде в дома на Майстер. Именно на него искаше да си отмъсти Фантома.

Полковник Уолфорд посрещна Алън приветливо.

— Съжалявам, че не можахте да се възползвате от отпуската си — каза той, — но обстоятелствата са такива. Не знаем защо и кога се е върнал Фантома и нямаме никакви преки доказателства за това, но предполагаме, че австралийските ни колеги са прави. Той има жена. Някои знаят това. Оженил се е преди година-две в Канада. Никога не се разделя със съпругата си и именно благодарение на нея винаги можем да проследим пътуванията му. Въпросната дама пристига утре сутринта от Австралия.

— Това означава, че Фантома е вече в Англия или ще бъде тук съвсем скоро.

— Съвършено вярно — потвърди полковникът. — Надявам се, че не сте говорили с никого за това.

— Не, господине — бързо отговори Алън.

— Не забравяйте — продължи полковникът, — че Лондон се бои от Фантома и журналистите няма да ни оставят на мира, ако в пресата излезе информация, че той се е върнал. Освен това полицията досега не може да се похвали с никакъв успех по този случай и хората ни обвиняват за това. Разчитам много на вас и на доктор Ломънд — промени темата полковникът.

— Кой е доктор Ломънд? — попита Алън.

— Той е един от малцината детективи любители, на които имам пълно доверие — отговори той. — Много години е прекарал в Индия и Тибет и сега прие нашето предложение да заеме длъжността съдебен лекар на област Дептфорд т.е. вашия район. Ще се запознаете с него.

— Тази длъжност не е ли ниска за него, господине?

— Той цял живот е заемал незначителни длъжности — възрази полковникът и натисна звънеца, за да даде разпореждане на секретаря.

В това време вратата се отвори и влезе висок, малко прегърбен човек.

Според Алън той беше над петдесет годишен. Косите и мустаците му бяха напълно бели, а блестящите сини очи гледаха весело и добродушно двамата полицаи. Беше облечен в стар костюм, а в ръцете си държеше избеляла старомодна шапка.

— Доктор Ломънд, искам да ви запозная с инспектор Уембъри — каза полковникът, — който ще завежда вашата област.

Докторът протегна ръка на Алън и го поздрави със силно ръкостискане. После започна да говори на любимата си тема — антропологията. Алън, който не разбираше нищо от тази наука, видимо скучаеше и остана доволен, когато Ломънд си отиде и ги остави насаме с полковника.

— Трябва да предадете последното дело, с което се занимавахте в Бертън. Имам предвид кражбата на бисерите на госпожа Дарнлей. Впрочем, има ли нещо ново по този случай?

— Не, нищо — отговори Алън.

— Когато заминахте, помислих, че посещението ви в Ленле Корт е свързано по някакъв начин с този проблем — нали младият Ленле е бил на онзи бал… А може да е било и само съвпадение… Нищо не твърдя със сигурност, само предполагам, но много ми се иска да свършим с това дело. Почти всеки ден получавам писма от секретаря на госпожа Дарнлей.

Алън беше много угрижен, когато излезе от Скотланд ярд. Той знаеше, че Джон е бил на бала, но досега не беше свързал присъствието му с кражбата на скъпоценностите. Сега обаче, като си спомни разговора си с Мери, той се замисли върху думите й, че брат й напоследък имал много пари. Но откъде би могъл да ги спечели за толкова малко време?

На другата сутрин Алън замина за Дептфорд. През първата седмица на новия си пост той беше много зает и само един или два пъти се видя с побелелия доктор със засмени очи.