Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (17)

Майстер губи хладнокръвие

— Защо делото за Фантома е възложено на полковник Уолфорд? Та той съвсем не е наясно с него! — ядосано каза инспектор Блис, след като влетя в кабинета.

Алън му обясни, че делото е дадено на полковника, защото главният инспектор в момента е болен.

— Ако Фантома действително се е върнал — започна той, — а в Скотланд ярд всички са уверени в това…

— Фантома… — прекъсна го Блис с презрителна усмивка, — вие се надявате да го заловите. Впрочем, какво е писал за него Хекит в затвора? Нима вие, инспекторе, вярвате, че Хекит знае нещо?… Виждам, че докато ме нямаше, вие сте станали много доверчиви тук, в Скотланд ярд!

Блис се държеше предизвикателно, като че ли искаше непременно да се скара с Алън, но последният беше търпелив.

— Хекит твърди, че е виждал Фантома…

— Това са глупости!…

— Доктор Ломънд намира…

— Хич не искам да чувам мнението на някакъв си съдебен лекар. Той вече се показа като особено нахален, след като има смелостта да ми дава указания по служебни въпроси.

За Алън беше новост, че Блис не се разбира със стария и твърде спокоен доктор.

— Аз мисля, че той е запознат добре с нещата и съветите му не са за пренебрегване…

— Той е един най-обикновен лекар… А колкото до Хекит, интересува ме само как може да се проверят показанията му.

— Вие самият бихте могли да ги проверите — забеляза Алън. — Чух, че веднъж почти ви се е удала възможност да арестувате Фантома.

— В деня, когато се опитах да го арестувам, той стоеше гърбом към мене и щом го наближих, извади нож и го заби в гърдите ми. Само една щастлива случайност ме спаси тогава. Кой друг го е виждал, освен мен?

— Изглежда, Майстер — забеляза Алън.

— Не мисля, че и Майстер някога го е виждал, пък и да го е виждал, той едва ли ще ни каже.

Докато се водеше този разговор между двамата инспектори, в стаята влезе полковник Уолфорд.

— Човекът, който ви е писал от затвора за Фантома, е тук, господин полковник — обърна се към него Алън.

— Нима вие действително смятате, че Хекит познава Фантома? — попита Блис.

— Честно казано, не вярвам в това — отговори полковникът. — Но трябва да се убедя все пак. Доведете го тук, инспектор Уембъри!

Сем Хекит влезе в стаята. Изглежда, че този човек, който на няколко пъти беше излежавал тежки наказания, никак не беше смутен от факта, че се намира в Скотланд ярд. Погледът му обиколи присъстващите и се спря на Блис.

— Вероятно познавате добре инспектор Блис? — попита Алън.

— Блис — повтори Хекит и веждите му се набръчкаха. — Много сте се променили!… Преди не носехте брада…

— Не дрънкайте глупости! — прекъсна го Блис.

Полковникът се обърна към Хекит:

— Писахте ми писмо, ако не се лъжа, нали, Хекит? Ето го.

„Уважаеми господа,

Надявам се, че това писмо ще ви завари в добро здраве… Тук всички разговори се въртят около Фантома, който се е удавил в пристанището на Сидни. Сега, когато той не е вече между живите, мога да ви разкажа за него, защото аз съм го виждал, и мисля, че мога да ви бъда полезен.“

Сем Хекит

— Всичко е истина, нали? — попита полковникът.

— Да, господине — потвърди Сем. — Аз живях с него в една къща.

— Тогава несъмнено знаете как изглежда.

— Как изглеждаше, господине. Нали е мъртъв?

Полковникът поклати отрицателно глава и Хекит пребледня.

— Фантома е жив!… — прошепна ужасено той. — В такъв случай — довиждане!

Хекит се запъти към вратата.

— Трябва да ни разкажете какво знаете за него, Хекит!

— Право да ви кажа, зная едно друго за него, но нямам намерение да ви разказвам нищо, щом е жив. Току-що излязох от затвора, адвокат Майстер ми даде работа и единственото ми желание в момента е да заживея мирно и спокойно.

— Не се разстройвайте, Хекит! — настоя полковникът. — Ако сега ни помогнете, ние също ще ви се отблагодарим по някакъв начин.

— Нима сте в състояние да ме съживите, когато ме убият? — иронично попита Хекит. — Относно Фантома, смятам да държа устата си затворена, за да не ме застигне нещо страшно…

— Не мисля, че вие въобще знаете нещо — каза Блис.

— Никак не ме интересува дали ми вярвате, или не — каза Сем. — Много съжалявам, че поради някакво недоразумение се озовах тук. Довиждане, господа!

— Почакайте — спря го Блис.

— Нека си върви! — полковникът кимна на Хекит, че е свободен.

— Едва ли някога е виждал Фантома — настояваше на своето Блис.

Уолфорд поклати отрицателно глава.

— Не мога да се съглася с това. Поведението му говори, че знае нещо. Майстер тук ли е?

— Да, господине. В приемната е — отвърна Алън.

След няколко минути Морис Майстер, леко смутен, влезе в стаята. Демонстративно погледна часовника, след което измърмори някакъв поздрав.

— Струва ми се, че е станала някаква грешка — започна той. — Предполагах, че с мен желае да говори главният инспектор.

— Да, но за съжаление той е болен и аз го замествам.

— Молбата в писмото, което вчера получих, беше да бъда тук в дванадесет часа, а вече е дванадесет и петнадесет минути. Предстои ми защита в съда в Гринуич. Един Бог знае какво ще се случи с нещастника, ако не бъда там.

— Много съжалявам, че ви накарах да чакате — с леден глас се извини полковник Уолфорд. — Седнете, ако обичате!

Майстер сложи на масата бастунчето и шапката си, седна и погледна към Блис.

— Вашето лице ми се струва познато!

— Казвам се Блис.

— Не намирате ли, че е странно да викате на разпит в Скотланд ярд адвокат от Кралския съд? — обърна се Майстер към комисаря.

— Поканих ви, за да поговорим откровено.

Полковникът взе една папка и прочете няколко реда от нея.

— Господин Майстер, вие сте адвокат с голяма клиентела в Дептфорд?

Майстер кимна с глава.

— В целия Южен Лондон няма нито един престъпник, който да не ме познава — самодоволно отбеляза той.

— Вие сте известен като защитник по всички на пръв поглед безнадеждни дела, а също и… като благодетел…

Майстер пак кимна, като че ли искаше да благодари за комплимента.

— Някой извърши кражба и успее да се скрие, после го арестуват и вие не само го защитавате в съда, но даже през цялото време, докато този човек лежи в затвора, поддържате семейството му.

— Изключително от човеколюбие! Нима съм под подозрение, че съм помагал на тези нещастници, за да не страдат заради миналите си грехове?

Блис излезе от стаята и Майстер се учуди.

— О, напълно съм уверен в това — отговори полковникът. — Господин Майстер, аз ви извиках тук не за да разбера каква сума раздавате всяка седмица или откъде имате тези пари. Не намеквам дори, че човек, който по силата на професията си има работа с престъпници, знае къде се крият крадените вещи и може да действа като техен агент!

— Това ме радва извънредно много! — Майстер вече се владееше.

— Казах ви, че работата не е в това. Съвсем не съм любопитен, понякога вие не само поддържате клиентите си с пари, но им давате и работа.

— Старая се да им помагам с каквото мога.

Полковникът изпитателно го погледна.

— Например, ако престъпникът има красива сестра, вие я вземате при вас на работа… Сега в момента при вас работи госпожица Ленле, нали?

— Да, така е.

— Преди две години — бавно продължи Уолфорд, — тя имаше предшественица, младо момиче, което се удави. Разбирате за какво ви говоря, нали?

— Това несъмнено беше много печален случай и аз се чувствах дълбоко засегнат от тази драма. Даже не искам да си спомням за това.

— Момичето се казваше Гуенда Милтън. Тя беше сестрата на Артър Милтън, известен с прякора Фантома — попадна право в целта полковникът.

Само при споменаване името на Фантома Майстер замръзна на мястото си.

— Той е най-опасният престъпник, който в момента издирваме. Всички опитни полицаи са по петите му, но досега не са успели да го заловят — с тревога каза полковникът.

Майстер съумя да овладее гласа си и отговори любезно.

— Не казвам нищо лошо за полицията, но намирам, че е опасно този човек да бъде на свобода.

— Да, съгласен съм с вас, но нека преминем към съществената част на това, за което ви извикахме тук. Фантома е оставил под ваше покровителство сестра си…

— Аз се отнасях добре с нея — обясни Майстер. — Нима съм виновен, че тя умря? Да не би да смятате, че аз съм я хвърлил в реката? Бъдете благоразумен, полковник Уолфорд!

— Все пак е интересно защо тя се самоуби?

— Не зная. Бог ми е свидетел, че съм невинен.

— И все пак сте направили всички приготовления за нея в една клиника — каза полковникът многозначително.

Майстер пребледня.

— Това е лъжа!

— По време на следствието за това не стана дума. За него знае само Скотланд ярд и… Артър Милтън.

Морис Майстер се усмихна.

— Какво може да знае един мъртвец?…

Настъпи пауза, а после Уолфорд каза:

— Фантома е жив, той се намира в момента в Лондон!

Майстер подскочи. Устните му побеляха и в очите му се четеше безграничен ужас.

— Не говорите сериозно, това не може да е вярно! Той не би посмял да се появи тук, където го заплашва смъртно наказание. Фантома? Бие искате да ме сплашите… Ха-ха-ха! Това е една от вашите мили шегички, полковник.

— Той е тук и аз ви повиках, за да ви предупредя. Сигурно доказателство за това е една дама, която беше безумно влюбена в него. В момента тя е в Лондон.

Изведнъж Майстер се нахвърли гневно върху полковника.

— Ако Фантома е в Лондон, защо не го арестувате? Нали е ваше задължение да ловите престъпниците и да пазите обикновените граждани! Аз не съм виновен за смъртта на сестра му, грижех се за нея като баща… Уембъри, вие поне знаете…

— Нищо не ми е известно — студено отвърна Алън.

— Всичко, което сте чували, са лъжи и измислици и аз съм напълно невинен. Той се владееше, но треперенето на ръцете му го издаваше. — Що се отнася до Фантома, бих искал да зная кой го е видял тук, в Лондон?

— Майстер, аз ви предупредих — сухо каза полковникът и добави: — От днес вашият дом ще бъде под строг надзор, никого, когото не познавате, не допускайте вътре, след като се стъмни, и вечерно време излизайте единствено придружен от полицай.

В стаята влезе Блис.

— Блис — обърна се към него полковникът. — Поверявам ви Майстер. Грижете се за него.

С това разговорът приключи и Майстер се отправи към вратата на стаята, но в бързината забрави бастунчето си. Блис го забеляза и понечи да му го подаде, когато вниманието му привлече дръжката, която се въртеше. С леко усилие той извади дълъг и остър нож.

— По всичко личи, че и сам можете да се защитавате — с усмивка забеляза той.

Майстер грабна двете части на бастунчето си и побърза да напусне стаята. Той се движеше по коридорите като насън и явно още не беше дошъл на себе си от новината, която току-що беше научил. Във всеки срещнат сега той „виждаше“ Фантома.

— Нещо неприятно ли се е случило, Морис? — попита разтревожена Мери, когато го видя така разстроен.

— Не, не… нищо! — увери я той.

Но по лицето му се изписа страх, когато покрай тях мина един човек, който държеше в ръцете си вестник, после той се опита да си припомни къде по-рано е виждал Блис и лицето на детектива му се струваше странно познато. Шофьорът също му се стори подозрителен. Колко лесно би било Фантома да седне зад кормилото на колата и по този начин да го следи!

— Но какво ви става, Морис? — чу той гласът на Мери.

— Трябва да се връщаме вкъщи — разсеяно каза той и извади от джоба си златна кутийка.

Мери отдавна беше забелязала, че след като смръкне малко от белия прах, той става съвсем друг човек. Тя се учудваше на действието на кокаина, без да си дава сметка за това, че той постепенно разрушаваше организма на Майстер.

И този път Морис се успокои и развесели.

— Между другото — каза той — направих справка относно бунта в затвора: Джон не е замесен в него. — Под влиянието на наркотика Майстер не се свенеше да лъже по най-безсрамен начин. Той започна отново да увещава Мери да напусне квартирата на Малпас Роуд и да се пренесе при него.

— Стаята ще ви хареса — уверяваше я той. — Вярвам, че ще се чувствате по-свободна, защото ще разполагате със собствена прислуга и най-накрая ще се отървете от ужасните си съседи.

Но Мери отново му отговори по най-категоричен начин, че ще изчака завръщането на Джон от затвора в старата им квартира.

Майстер най-после разбра, че всяко настояване е напразно.