Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (5)

Господин Блис пристига в Лондон

Следобед на същия ден, в момента, когато Мери Ленле влизаше в къщата на Майстер, „Олимпик“ акостира в пристанището на Саутхемптън. Двамата служители на Скотланд ярд, които придружаваха парахода от Шербург и през цялото време внимателно следяха всеки пътник, слязоха първи на брега и се отправиха към митницата. Трябваше дълго да чакат, докато пристанищните власти заверяваха паспортите.

Ненадейно един от детективите забеляза лице, което не беше видял на парахода. Среден на ръст човек, със стройна фигура, малки черни мустачки и остра брадичка се появи на борда и бавно се отправи надолу.

Детективите се спогледаха и щом непознатият пътник стъпи на брега, единият веднага тръгна към него.

— Извинете, господине, но не ви видях на парахода — започна той.

— И защо трябва да ме държите отговорен за вашето невнимание — хладнокръвно попита непознатият.

Полицаите издирваха банков крадец, който трябваше да пристигне от Ню Йорк.

— Ако обичате, покажете паспорта си!

Непознатият бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади оттам не документи, а визитната си картичка.

Детективът я взе и прочете:

„Главен инспектор Блис от криминалния отдел на Скотланд ярд, командирован в посолството във Вашингтон.“

— Моля да ни извините.

Полицаят върна картичката.

— Не ви познах, господин Блис — каза той. — Вие бяхте без брада, когато напуснахте Скотланд ярд.

Блис взе обратно картичката и пак я сложи в джоба си.

— Кого търсите? — попита той.

Детективът накратко му обясни каква е работата.

— Мога да ви кажа, че го няма на парахода — отвърна Блис и с леко кимване си тръгна.

Той обаче не влезе в митницата, а се обърна с гръб към зданието и започна да наблюдава на свой ред слизането на пътниците. Най-напред забеляза жената, която търсеше.

Стройна, жизнерадостна, интелигентна — такова беше първото му впечатление от нея и досега не беше имал основание да го променя. По мургавата й кожа нямаше нито едно петънце. Тъмните й очи, в съчетание с рязко очертаните вежди, й създаваха вид на човек, преживял много. Тя беше изумителен продукт на новото време. Беше облечена чудесно. Ръката й беше украсена с брилянти и два големи камъка блестяха в обеците й. Когато се изравни с Блис, той усети нежен аромат от непознат парфюм.

Блис я последва в митницата и наблюдаваше как тя си пробива път, минавайки през купища багаж, докато стигна до буквата „М“. Самият той приключи много бързо с митническата процедура и предаде чантата си на носач, като му поръча да му запази място в заминаващия влак. После се приближи към жената, която следеше сред тълпа пътници, които отваряха и показваха багажа си на митничаря.

Тя два пъти погледна през рамо, като че чувстваше, че някой я наблюдава. Втория път погледите им се срещнаха и на него му се стори, че тя го позна.

— Ако не се лъжа, госпожа Милтън? — произнесе Блис. Тя беше много уплашена, но старателно прикриваше този факт.

— Да, господине — каза тя, провлачвайки всяка дума. Говореше с мек акцент, като че идваше от южните американски щати. — С кого имам честта да говоря?

— Казвам се Блис. Инспектор Блис от Скотланд ярд.

Лицето й пребледня. Тя бързо се овладя.

— И с какво мога да ви бъда полезна, инспекторе?

— Искам да видя паспорта ви.

Без да каже нито дума, тя извади от малката си чантичка документа и му го подаде. Той мълчаливо прелистваше страниците и разглеждаше внимателно печатите от пристанищните градове.

— Били сте скоро в Англия?

— Да — отговори тя усмихнато. — Бях тук миналата седмица. Но трябваше да отида по работа в Париж, а по пътя обратно минах през Шербург, за да се видя с мои близки.

Тя настойчиво го погледна, но този път в погледа й се четеше по-скоро учудване, отколкото страх.

— Блис? — попита тя. — Не зная за какво е всичко това, но ми се струва, че някъде вече сме се срещали.

Той продължаваше да разглежда печатите.

— Сидни, Генуа, Домодосола — вие много пътувате, госпожо Милтън. Но далеч не толкова бързо като съпруга си.

На лицето й се появи лека усмивка.

— Може би се каните да ми зададете по-важен въпрос?

— Не — отговори той. — От вас не искам нищо повече, но се надявам тези дни да се срещна с мъжа ви.

Очите й се притвориха леко.

— Нима се каните да ходите на „оня свят“ — иронично запита тя. — Предполагам ви е известно, че Артър е покойник.

Блис се засмя широко и показа белите си зъби. След това й върна паспорта и си тръгна.

Тя го проследи с поглед, докато той се скри в тълпата, след което със слаба въздишка се обърна към митничаря, който проверяваше багажа й. Блис! Значи пристанището се наблюдава!

Нима Фантома се е добрал до Англия? Кора Милтън обикна този отчаян човек, който убиваше като че ли само от любов към насилието, и сега се скиташе по белия свят, а по петите му тичаха хиляди полицаи с надеждата, че все някога ще успеят да го заловят.

Кора тръгна по перона, като наблюдаваше крадешком всеки вагон. Не след дълго намери човека, когото търсеше. Блис седеше в едно купе и изглеждаше погълнат от сутрешните вестници.

„Блис — помисли тя. — Блис… къде съм виждала преди това лице?“

Защо погледът на този човек със сериозно изражение вся такъв смут в душата й? Кора Ен Милтън завърши пътуването си до Лондон със свито сърце…