Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (36)

Фантома слиза от сцената

Един час след като тялото на Майстер беше отнесено, Алън и полицаите обискираха къщата. Доктор Ломънд не беше нервен човек, но тази нощ му се причуваха някакви тайнствени звуци. Алън освободи полицаите и им нареди да пазят къщата, а сам уморено се отпусна на един стол.

— Драги Уембъри, нещо много ви притеснява и аз съм готов да се обзаложа, че причината се казва Мери Ленле!

— Да, току-що бях при нея — с уморен глас отвърна Алън.

— Сигурно тя влезе в стаята в оня страшен момент?

Алън учуден го погледна.

— Докторе, рискувам много, но ще ви разкажа всичко… Това, което стана тази нощ, може да провали цялата ми кариера, но да ви кажа право, този факт ми е безразличен. Да, тя беше… Мери Ленле.

Докторът кимна с глава.

— Така си и мислех — каза той.

— Беше дошла за чека, на който според думите на Майстер Джон е фалшифицирал подписа му. Разбира се, това е чиста измислица!

— Интересува ме начинът, по който тя е попаднала в стаята? — попита докторът.

— Мери беше така притеснена заради брат си, че не пожела да ми каже това — отговори Алън.

— Бедното момиче! — съчувствено каза докторът. — Но всичко е добре, когато свършва добре.

— Вие сте оптимист, докторе — забеляза Алън.

— О, да. Аз никога не губя надежда. Та нали Фантома свърши своята работа и сега вече всички са в безопасност.

— Когато той е наблизо, винаги съществува опасност… — започна Алън и вдигна глава. Стори му се, че чу ясно нечии предпазливи стъпки в къщата.

— Какъв е този шум? — забеляза докторът. — Като че ли някой ходи из къщата!

Алън скочи от стола и повика полицая, който пазеше пред вратата.

— Нали горе няма никой от нашите хора? — попита той.

— Не, господине.

Алън пристъпи към вратата, отвори я и извика в тъмното:

— Има ли някой там?

Отговор не последва.

— Ще отида да погледна, вие останете тук! — каза той.

Когато се върна, беше пребледнял и силно разтревожен.

— Можете да си вървите — каза той, обръщайки се към полицая. — Горе беше отворен прозорецът. Вероятно е работа на някоя котка.

Доктор Ломънд втренчено гледаше младия човек.

— Но защо тогава сте така блед? Добре ли се чувствате?

— Да си призная, стана ми страшно — отговори Алън. — Този дом е дом на смъртта.

Този отговор обаче не задоволи доктора.

— Уембъри, вие сте видели някого горе? — забеляза той.

— Имате навика да отгатвате чужди мисли, докторе — започна Алън с леко треперещ глас.

— Да, и смея да твърдя, че в настоящия момент вие мислите за Блис.

Идването на дежурния полицай избави Алън от необходимостта да отговори веднага.

— Току-що ми доложиха, че са видели някакъв човек да прескача оградата — каза той.

— Преди колко време?

— Преди не повече от пет минути, господине.

Алън не отговори, той беше погълнат от мислите си. В този момент на горния етаж отново се чуха стъпки.

— Този път това горе едва ли е котка — каза докторът.

— Най-добре е да отида да проверя по-внимателно — отговори Алън. — Но да си призная, докторе, страшно съм изморен от това нощно произшествие.

— И аз също — протягайки се, отвърна Ломънд. — На моята възраст е вредно да лягам толкова късно, ето защо смятам вече да си тръгвам.

— Да пием по чашка преди това — настоя Алън и отиде да намери нещо за пиене.

Никой от тях не забеляза как инспектор Блис се приближи до прозореца откъм улицата, погледна в стаята и също така безшумно се вмъкна в нея.

— Знаете ли, докторе, аз не изпитвам към Фантома никаква омраза, въпреки че той е човек, който заслужава пълно презрение.

— Във всеки лош човек, с изключение на покойния Майстер, има и нещо хубаво, и обратното. Съществуват много добри хора, които носят в себе си доста отрицателни черти — заключи докторът.

— Длъжен съм да ви кажа нещо, Ломънд — с тайнствен шепот продума Алън. — Всъщност аз познавам Фантома!…

— Нима!…

— Да! — продължи Алън. — Аз го познавам добре и даже се радвам, че той уби Майстер.

Инспектор Блис, скрит зад завесата, наблюдаваше цялата сцена и не сваляше поглед от двамата.

— Доктор Ломънд, аз мога да кажа кой е Фантома — шепнеше тайнствено Алън.

Блис напусна скривалището си и с бързи крачки се приближи до доктора. В ръката си държеше пистолет.

— Вие, значи, можете да кажете кой е Фантома? — попита докторът.

— Това сте вие! — извика Блис и с бързо движение смъкна от главата му бялата перука.

Пред тях стоеше млад, строен мъж, с искрящ поглед.

— Аз съм тук заради вас, Артър Милтън — извика Блис. — Претърсете го! — обърна се той към Алън.

— Блис, вие казвахте, че съм ви наранил с нож, когато сте се опитвали да ме арестувате, но добре знаете, че лъжете и че аз никога не употребявам това оръжие.

Блис се усмихна.

— Зная само, че най-накрая ви хванахме! Трябва да ви се признае, че добре измислихте разказа за Порт Саид — продължи Блис. — Вие действително сте срещнали там болния доктор Ломънд и след неговата смърт сте се възползвали от името и документите му. А през цялото време се стараехте да прехвърлите подозренията върху мен, признайте си, „докторе“, че вие пуснахте на свобода младия Ленле.

— Да, това е така и не се разкайвам за постъпката си — съгласи се Фантома.

— Но аз ви хванах най-накрая! — извика радостно Блис. — И сега ще ви обвиня в предумишленото убийство на Майстер.

— Блис… — започна Алън.

— Оставете всичко на мен — рязко го прекъсна инспекторът. — Ако някога се нуждая от вашите съвети, то ви уверявам, че сам ще ви ги поискам.

По стълбите се чуха стъпки и след миг в стаята влетя Кора, която се хвърли в обятията на мъжа си.

— Артър! Артър! — хълцаше тя. — Аз те предупреждавах!

Инспектор Блис се опита да я отдели от мъжа й.

— Почакайте още минута — каза Фантома и бързо се обърна към жена си: — Кора, спомняш ли си какво ми беше обещала?

— Не съм забравила — каза тя през сълзи и тъжно поклати глава.

Блис го погледна подозрително и отново се опита да отведе Кора.

Тя обърна към него обляното си в сълзи лице и каза:

— Вие желаете да го отведете оттук и като див звяр да го затворите в клетка. Вие желаете жив да го погребете и мислите, че аз ще ви позволя да направите това!… Вие мислите, че аз спокойно ще гледам мъките му и няма да направя опит да го спася…

— Да, така мисля, от бесилката едва ли ще го спасите! — саркастично отговори Блис.

— Аз пък ще ви докажа, че съм способна на това — извика обезумялата жена.

Блис твърде късно забеляза пистолета в ръката на Кора. Тя стреля и Артър Милтън се свлече на пода.

— Уембъри! — извика Блис.

Алън се стрелна към Кора и двамата с големи усилия изтръгнаха пистолета от ръката й. В това време те бяха забравили за Фантома, който изглеждаше смъртно ранен. Но тези няколко мига бяха достатъчни на Артър Милтън, който уж лежеше безжизнен, да скочи на крака и да изчезне през вратата.

— Господи, та той избяга! — ужасено извика Блис и грабвайки пистолета си, се втурна след него.

Кора се разсмя.

Вратата се оказа заключена.

— Натиснете силно! Заключил ни е от външната страна — крещеше Блис.

После той се обърна към младата жена и рече:

— Смехът ви ще е кратък, красавице.

Под двойния напън вратата се огъна и след минута Алън летеше надолу по стълбите след Фантома.

— Много сте умен, господин Блис, няма що! — все още, смеейки се, отвърна Кора — но Фантома е по-хитър от вас и вие няма да го хванете. Вкъщи го чака кола, няколко костюма, а на десет мили оттук стои самолет, готов за път, и Фантома не се страхува да премине над Ламанша в тази мъгла. След час вече ще бъде далеч оттук… Не си правете илюзии, че някой може да го залови.

— Вие сте арестувана, госпожо — злобно изсъска Блис, — а това, смятам, е достатъчно, той не би ви изоставил… Добре познавам Фантома.

Блис повика полицай.

В стаята се появи полицейски офицер, готов да изпълни нарежданията му.

— Аз съм инспектор Блис от Скотланд ярд — бързо каза той. — Поверявам ви тази жена. Не я изпускайте от очи!

След тези думи той се втурна след Алън в преследване на Фантома, като този път не пропусна да заключи вратата.

Кора се почувства изгубена. Тя натисна бравата, но напразно.

Младата жена изумено погледна как полицаят извади ключ от джоба си и с него отвори вратата. После свали от себе си полицейската шапка и пелерината. Чак тогава Кора позна мъжа си и се хвърли в обятията му.

— Всичко е наред, скъпа! — прошепна Артър Милтън, с прякор Фантома, и прегърна жена си. — Заминаваме на „сватбено пътешествие“.