Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (32)

Полицаят и адвокатът

Къщата на Майстер беше съвсем тъмна, когато Алън се приближи към нея. Дежурният полицай му съобщи, че е чул вътре да се свири на роял. Той имаше ключ от входната врата и Алън влезе.

Вратата на Майстер беше заключена. Алън почука силно.

— Кой е? — чу се разтревоженият глас на Майстер.

— Уембъри. Отворете вратата!

Той чу недоволно ръмжене и стъпките на Майстер, който отвори вратата. Стаята беше тъмна. Само една лампа светеше до рояла. Майстер беше пиян. В стаята се усещаше силна миризма на вино, търкаляха се празни бутилки. Алън завъртя ключа на лампата. Майстер учудено го гледаше.

— Неприятна ми е светлината — избърбори той. — Защо запалихте лампата? Изгасете я.

— Аз искам да ви виждам. А искам и вие да ме виждате…

Майстер го гледаше с безумен поглед.

— Отлично, г-н Уембъри! — каза той най-после. — Но може би ще ми обясните защо се разпореждате като господар в къщата ми: влизате, когато искате, палите лампа и т.н.

— Исках да говоря с вас по повод на един фалшифициран подпис — отговори Алън, като го гледаше изпитателно.

— Фалшив подпис? Какво искате да кажете с това?

— Добре знаете какво искам да кажа. За какво фалшифициране сте говорили с Мери Ленле?

Майстер веднага съобрази, че Алън нямаше да му зададе този въпрос, ако Мери му беше разказала всичко. Вероятно той все още не знаеше точно каква е работата.

— Вие идвате тук посред нощ и ме питате за някакъв фалшифициран подпис — престори се, че нищо не разбира, Майстер. — Та аз като адвокат съм имал толкова често работа с фалшиви подписи, че наистина не зная за кой именно говорите!

Очите на Майстер често поглеждаха към малката, покрита с бяла покривка маса в средата на стаята. Алън недоумяваше какво може да се крие под покривката: вечерята на Майстер или…

— Майстер, вие заплашвате с нещо Мери Ленле и аз искам да зная каква е работата. Молили сте я да направи нещо, което й е неприятно… И дойдох да ви предупредя.

— Като полицейски служител?

— Като мъж. За отвратителната постъпка, която сте замислили. Предупреждавам ви, че ако причините зло на Мери Ленле, ще си изпатите.

— Това е заплашване? — каза Майстер с глас, който трепереше от притеснение. — Не забравяйте, че заплашваните обикновено живеят по-дълго от онези, които отправят заплахите… Мен са ме заплашвали цял живот, но нищо не ми се е случило. Заплашва ме Фантома, заплашва ме Джон, а сега и вие. Но на мен не ми пука от това.

— Да знаете, Майстер, че ако Фантома не успее да ви стори нещо, ще си имате работа с мен.

Майстер дълго гледа младия човек и направи усилие да се усмихне.

— Виждам, че сте влюбен в Мери Ленле. Това е най-забавното нещо, което някога съм чувал.

И Майстер се разсмя силно. Този отвратителен смях преследваше Алън, докато слизаше по стълбите.

Уембъри трябваше да се срещне със свой приятел адвокат. Той обсъди с него делото на Джон и остана много доволен от разговора.