Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (31)

Мери е готова на жертва

По-късно Алън Уембъри вървеше към дома на Мери. Той трябваше да й разкаже за случилото се. Напредваше бавно, сякаш за да отдалечи момента, когато щеше да й съобщи ужасната новина.

Той позвъни на входната врата и чу скъпия му глас.

— Ти ли си, Джон? — попита Мери. — Мислех, че си взел ключ със себе си.

— Не, Мери, това съм аз — отговори Алън.

— Алън! — тя отстъпи крачка назад и сърцето й се сви от тревога. — Случило ли се е нещо? Той е арестуван?

— Да — отговори Алън.

— За… фалшива полица?

— За фалшива полица? Каква полица?

— Нима не е за фалшификация? — попита тя учудено. После добави:

— Моля ви, Алън, забравете това, което току-що казах!…

— Разбира се, ще забравя, не се безпокойте!… Аз не зная нищо за фалшифициране!… Джон е арестуван, защото е заловен на покрива на чужда къща през нощта.

— За кражба!…

— Това още не мога да ви кажа. Но ще направя всичко възможно, за да облекча положението му. Ще отида при един познат адвокат и ще му поискам съвет… Във всеки случай той постъпи брутално с Майстер.

Алън й разказа за сцената в участъка.

— Как!… Той се е бил с Майстер?… Той е полудял! Та нали е зависим от него… — тя изведнъж спря.

— Какво искате да кажете? Защо да е зависим от Морис?

Мери мълчеше.

— Имате предвид фалшификацията, за която споменахте преди малко, нали?

— Алън, нали ми обещахте…

— Разберете, драга Мери, че всичко, което кажете, ще бъде чуто само от Алън Уембъри — ваш приятел, а не от полицейския инспектор… Нима няма да ми позволите да ви помогна и няма да ми разкажете?

— Не, не мога, не мога — прошепна тя. — Морис няма да прости на Джон. Той е толкова отмъстителен! А досега беше толкова мил! Той искаше да помогне на Джон да купи чифлик и да се залови с птицевъдство…

Алън нямаше право и не разказа на Мери за предателството на Майстер.

— Доколкото разбрах — каза той, — на покрива зад водосточната тръба трябвало да има скрити вещи, крадени отдавна… Но в крайна сметка се оказало, че там няма нищо.

Мери беше подпряла глава на масата и тихо плачеше.

— Нима не мога да ви помогна? — попита я той с треперещ от вълнение глас. — Сега не гледайте на мен като на син на ваш стар служител или като на полицейски офицер, а просто като на ваш приятел, който… ви обича.

Мери не се помръдна и не се опита да се освободи от ръцете му, които обгръщаха раменете й.

— Радвам се, че ви казах това — продължи той. — Цял живот съм ви обичал… Защо не отговаряте нищо, Мери?

Изведнъж тя го отблъсна и скочи. Очите й бяха широко отворени.

— Не мога… не мога! — извика тя. — Не ме докосвайте, Алън, аз съм недостойна за вас. Мислех, че няма да има нужда да отивам, но сега виждам, че съм длъжна да го направя… заради Джон.

— Да направите какво?

Тя сграбчи ръцете му и извика:

— Алън, зная, че ме обичате… и съм щастлива… Но аз трябва да спася Джон.

— Кажете какво има? — разпитваше я той.

— Не мога — твърдо отговори Мери. — Трябва да направя това сама и никой не може да ми помогне.

Но не беше така лесно да убеди Алън.

— Вероятно става въпрос за Майстер и той ви заплашва с нещо, нали?

— Не мога да говоря за това с вас, Алън — каза тя с уморен глас. — Мисля за Джон сега.

Но Алън не мислеше за Джон в този момент. Той я сграбчи в обятията си и я целуна по студените устни.

— Сега трябва да разбера някои неща относно делото на Джон — каза той. — Моля ви се, стойте тук, ще се върна скоро.

Мери искаше да го извика, но той вече беше излязъл.