Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (21)

В къщата на Майстер става нещо

След посещението си в Скотланд ярд Майстер много се промени и започна да пие повече. Бутилката с коняк винаги стоеше до него.

Сега той прекарваше цялата сутрин на рояла, за голямо удоволствие на Мери. Беше много талантлив и свиреше с голям артистизъм и майсторство. Мери понякога мислеше, че колкото повече пие, толкова по-хубаво свири. Целият се отдаваше на музиката и тя често не получаваше отговор на въпросите, които задаваше.

Майстер стана страшно нервен и боязлив, трепваше при най-малкия шум и се страхуваше от всяко почукване на вратата.

На Хекит понякога му ставаше неприятно, когато заварваше господаря си пред маса, отрупана с бутилки.

Веднъж Хекит се обади на Алън и с тревожен глас го помоли незабавно да дойде при Майстер и да доведе със себе си доктора.

След четвърт час Алън и докторът звъняха на вратата на Морис. Отвори им Хекит, който целият трепереше от страх.

— Защо не повикахте лекаря му? — попита Алън.

— Толкова съм изплашен, господине — отговори Хекит. — Той непрекъснато буйства.

— Ще отида при него — каза докторът. — Къде е стаята му?

Сем го заведе горе и веднага се върна.

— Вероятно се боите, че ако случайно умре, ще ви заподозрат в убийство, нали, Сем? — попита Алън, разглеждайки една масивна сребърна табла. Майстер се славеше със старинното си сребро.

— Тежко нещо, нали? — забеляза Хекит. — Как смятате, колко струва?

— Мисля, че за него човек би получил най-малко три години затвор — сухо му отвърна Алън.

Изведнъж Сем попита:

— Господин Уембъри, можете ли да ми кажете какво прави инспектор Блис във вашия район? Та той непрекъснато се навърта около тази къща, даже вчера го откриха горе.

— Лъжете, Хекит! — спокойно възрази Алън.

В това време се чуха стъпките на доктора, който слизаше по стълбите.

— Как го намирате, докторе? — попита Алън.

Докторът помириса една чаша, която стоеше на масата.

— Прекалява с кокаина и рано или късно това ще го заведе в гроба — отвърна последният, оглеждайки внимателно стаята.

— Странна стая за кантора, нали?

— О, да — съгласи се Алън. — Мисля, че тук са ставали доста странни неща. Впрочем, Хекит, готови ли са новите капаци за прозорците?

— Да, господине. А защо са толкова необходими?

— За да не влезе Фантома най-вероятно!

Хекит се напрегна и лицето му пребледня.

— Значи такава е работата — прошепна той. — Страхуват се от Фантома! Ето за какво са били необходими тези капаци и защо господарят иска аз да спя тук! Но сега, когато знам истината, не бих се съгласил да го направя и за сто хиляди лири!

Докторът се усмихна едва забележимо:

— Струва ми се, че това е твърде голяма сума — отбеляза той, после прибави:

— Бихте ли ни оставили сами, господин Хекит?

— Елате с мен, искам и вие да видите Майстер — каза докторът и тръгна нагоре по стълбите.

Алън беше поразен от промяната, която беше станала с Майстер. Той лежеше по корем на кревата: ръцете му конвулсивно мачкаха копринената покривка, а устните му бъбреха несвързани думи. Цял час Алън и докторът стояха в стаята на болния, стараейки се да облекчат по някакъв начин състоянието му. През това време на няколко пъти Алън чу по стълбите стъпките на Хекит, който изчезваше веднага щом усетеше, че може да бъде забелязан.

Когато Алън слезе долу, вече беше седем часа. Сем със зелена престилка и с парцал в ръка усилено чистеше прозорците.

— Как се чувства господарят? — попита той Алън.

Последният не отговори, вниманието му беше привлечено от една врата, която, изглежда, не беше отваряна скоро.

— Къде води тази врата? — попита той Хекит.

Сем поклати глава.

— Не знам. Никога не съм я виждал отворена. Може би зад нея се намира касата на господаря. Вероятно господин Майстер има спестени милиони.

Алън се огледа.

— Няма ли някъде ключ от нея?

— Да, има ключ, той виси над камината!… Разбрах това, защото…

— Защото вече сте се опитвали да отворите вратата — прекъсна го Алън.

Сем започна енергично да се оправдава, което подсказа на Алън, че той още не беше успял да изпълни замисъла си.

Алън се приближи до вратата, водеща до горния етаж, и се ослуша: стори му се, че чува гласа на Майстер. В това време слезе докторът.

— Какво правите тук?… Чакате ли някого?

— Не. Всъщност чакам един от подчинените си — отговори Алън.

Доктор Ломънд тържествуваше — беше накарал полицейския инспектор да се изчерви.

Алън Уембъри излезе на улицата и остана там да чака Мери.

В това време се случи нещо странно — над вратата трепна червена светлина. Ако това беше някакъв сигнал, откъде идваше той? Докторът учудено гледаше тази светлина, която изгасна също така внезапно, както се беше появила. Доближи се на пръсти до вратата, ослуша се, но не долови никакъв шум.

— Ето сутрешната поща — Хекит влезе в стаята, но като видя изуменото лице на доктора, спря.

— Хекит — спокойно се обърна към него докторът — живее ли в къщата още някой, освен господин Майстер и вие?

Хекит го погледна недоверчиво.

— Не, друг няма… Старата готвачка е болна…

— А кой приготвя сутрин кафето на господин Майстер?

— Аз, господине — отговори Сем.

Докторът погледна към тавана.

— А какво има горе?

— Килер за ненужни предмети — беше отговорът на Хекит.

Той се чувстваше все по-неловко.

— Но какво има, докторе, нещо важно ли е?

Докторът поклати глава.

— Смятах… — започна той — но всъщност това е дреболия!

— Може би искате да разгледате килера, господин докторе? — предложи Сем.

Доктор Ломънд кимна с глава и го последва по стълбите, мина покрай стаята на Майстер и влезе в тесния килер, затрупан със стари мебели.