Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (16)

На разпит в Скотланд ярд

Морис помоли Мери да дойде по-рано на работа следващия ден и тя беше учудена, когато го завари в кантората. Обикновено той не ставаше толкова рано и като всяко конте дълго се занимаваше с тоалета си. Този път изглеждаше изморен, като че не беше мигнал цяла нощ. Тя забеляза, че е нервен и силно развълнуван, но не можеше да си представи, че тези чувства се дължаха на силен страх.

— Аз трябва веднага да отида в Скотланд ярд — каза той и направи усилие да се усмихне. — Може би ще се съгласите да дойдете с мен… Бихте могли да ме почакате някъде. Не зная защо ме викат — каза той с престорено равнодушие. — Вероятно във връзка с някое незначително дело.

— Струва ми се странно, че ви викат там — каза Мери. — Алън ми е споменавал, че в Скотланд ярд призовават само за разследване.

По лицето на Майстер се изписа отчаяние и тя разбра, че не трябва да продължава.

Морис нямаше собствена кола, а понеже в местните гаражи нямаше достатъчно елегантна кола, той беше поръчал от Лондон един „Ролс-Ройс“, който пристигна пред къщата. За учудване на съседите, Мери седна до адвоката и двамата потеглиха към Лондон.

Майстер нервничеше. За да отвлече вниманието му от нерадостните мисли, Мери го попита дали е чел дописката за бунта в затвора.

— Става дума за затвора, в който се намира Джон — прибави тя, — и аз непрекъснато се боя за него. Той е толкова буен, че би могъл да направи нещо ужасно. Не може ли да се разбере дали е замесен в това произшествие?

— Нима брат ви е в този затвор? Аз и не помислих за подобна възможност. Разбира се, ще направя нужната справка, за да ви успокоя!… Надявам се все пак, че Джон не е замесен в това произшествие, иначе зле ще си изпати.

Мери не успя нищо повече да каже, тъй като автомобилът вече спираше пред входа на Скотланд ярд. В същото това време от трамвая слезе висок, набит човек и се отправи също към входа на полицията.

— Струва ми се, че това е Хекит! Той не ми каза, че ще идва насам…

По лицето на Майстер се мярна сянка и Мери се учуди, че такава случка може да го развълнува толкова силно. Той я помоли да го изчака в колата и се запъти към входа на Скотланд ярд. Спря за миг пред вратата, като се чудеше какво може да знае Хекит за него и какво правеше в полицията. Възможно ли беше Сем Хекит да е детектив, специално изпратен при него, за да следи какво върши той в кантората си.

Като стисна зъби и събра кураж, Майстер влезе в тъмния вход.

След като остана сама, Мери се опита да се съсредоточи върху собствените си проблеми, но шумът и уличното движение я отвличаха. Седейки така в колата, тя забеляза инспектор Уембъри, който премина покрай нея с бързи крачки. Мери го извика.

— Скъпа Мери! — възкликна той. — Какво правите тук?… Да не би да сте дошли с Майстер?…

Алън получи положителен отговор, след което продължи.

— Хекит с вас ли е?

— Не. Морис дори не знаеше, че той се готви да идва тук, и това изглежда много го разстрои… Но за какво става въпрос, да не би да има някаква тайна?

В този момент към тях се приближи малък автомобил. Шофьорът скочи от мястото си и отвори вратата. От колата излезе красива и елегантна дама. Въпреки че изглеждаше крехка, на лицето й беше изписана решителност и деловитост.

— Красавица, нали? — забеляза Алън. — И ваша стара позната.

— Нима това е госпожа Милтън?

— Да, това е тя и аз трябва да тичам след нея, защото имам бърза и неотложна работа. Вие знаете как да ме намерите в случай на някаква опасност, нали, Мери?

Тя го проследи с поглед, докато влезе в Скотланд ярд — зданието, от което беше запазила най-лоши спомени, свързани с брат й, и отново потъна в мисли за Джон. Вероятно за това не забеляза как до колата се приближи доктор Ломънд.

— Какво мрачно здание! — продума той. — Откъснаха ме от всекидневните ми занимания и ме повикаха тук заради бедното същество.

Мери си представи, че са извикали доктора да огледа някакъв труп, и цялата потрепери.

Сякаш отгатнал мислите й, доктор Ломънд се разсмя.

— Не се безпокойте, тя е жива и доста хубавичка! — след което бързо добави: — Може би ще ми разрешите да намина някога при вас? Много бих искал да си поговорим…

— Ще се радвам много, докторе! — искрено отвърна тя.

Мери недоумяваше коя беше хубавата млада жена, за която той говореше, и изведнъж се сети, че това можеше да бъде само нейната непозната гостенка — Кора Милтън.