Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (15)

Покана от Скотланд ярд

Мери се чудеше дали да разкаже на Майстер, че някой беше влизал в стаята й в нейно отсъствие. Когато на другия ден тя отиде на работа, Морис не беше в кантората. Хекит се беше появил в дома на Майстер няколко дни по-рано и въпреки тъмното му минало Мери изпитваше добри чувства към този човек.

Когато влезе в стаята, Сем старателно бършеше стъклата на прозорците.

— Здравейте, госпожице Мери! — поздрави той. — Господарят още не се е събудил — нощес прекара една безсънна нощ…

Хекит продължаваше да разтребва стаята. Харесваше му роялът и на няколко пъти натисна с ръка клавишите му. Изглежда ценеше умението на Майстер да свири на него. В този момент господарят влезе в стаята. По всичко личеше, че е изморен и изнервен от безсънната нощ.

— Къде бяхте вчера вечерта? — обърна се той към Мери.

Тя реши, че моментът е подходящ да му разкаже за странното посещение в квартирата й, обаче не спомена за гостуването на Кора Милтън и нейното писмо.

Майстер слушаше учудено, а когато тя стигна до разговора на Алън с Блис, той възкликна:

— Блис!… Чудесно!… Много години не съм го виждал!… Той беше в Америка. Изключително умен полицай.

— Нима не ви е чудно, Морис — започна Мери, — че някой е искал да ограби скромната ми квартира и че Блис се е покатерил след него с риск да си строши главата…

Майстер поклати глава.

— Не вярвам в това — отговори той. — Самият Блис е търсил нещо във вашата квартира. А разказът за другия човек е басня!

Майстер беше изплашен — присъствието на Блис в Дептфорд показваше, че се случва нещо необичайно. Блис беше главен инспектор и нещо особено го беше заинтригувало, за да дойде тук. Но със свойствения си оптимизъм той реши, че няма за какво да се тревожи и се зае със сутрешното кафе. Разгърна лежащия пред него вестник и попадна на следната дописка:

„Бунт в затвора. Един от осъдените спасява живота на губернатора.“

Той прегледа материала, надявайки се да намери познати имена, но както винаги в подобни случаи, отличилият се не беше назован. В един от провинциалните затвори осъдените се разбунтували, обезоръжили охраната и взели ключовете. Губернаторът, който по това време се намирал в затвора, щял да бъде убит, ако не се намесил своевременно един от затворниците, който го защитавал през цялото време, докато пристигнали войниците.

В това време влезе Хекит, за да вземе подноса, и като погледна фамилиарно през рамото на Майстер, прочете дописката.

— Този губернатор е много добър човек и аз се чудя защо момчетата са искали да го убият?

Морис го погледна строго.

— Хекит, ако желаете да работите при мен, то ще говорите само тогава, когато ви питам нещо.

— Простете — отвърна Хекит, — много съм бъбрив.

Той излезе с подноса и се върна след няколко минути с дълъг жълт плик, който подаде на Майстер. Отгоре беше написано: „Бързо и поверително.“ На плика личеше печатът на Скотланд ярд. Ръцете на Морис трепереха, докато вадеше листа, написан на машина.

„Уважаеми господине, полицейският комисар полковник Уолфорд ви моли да се явите в кабинета му в Скотланд ярд утре в единадесет часа сутринта.“

За пръв път през живота си Майстер получаваше такава покана. Той се приближи до бюфета, извади бутилка коняк и си наля голяма чаша. Ядоса се на себе си, като забеляза, че ръката му трепери. Какво знаеха за него в Скотланд ярд? И какво искаха да узнаят. Цялото му бъдеще зависеше от отговора на тези въпроси. Майстер си спомни, че утрешният ден беше свързан за него с известни планове относно Мери и че сега те трябваше да бъдат отложени.