Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (14)

Скитникът с черната брада

Мери се приближи до прозореца и погледна надолу, към двора. От тази страна се виждаше отвесна стена, висока около десет метра, вдясно от прозореца беше малкото балконче на кухнята й и до него минаваше асансьорът, по който жителите на дома качваха по-тежкия багаж. Несъмнено един пъргав и добре трениран човек би могъл да се качи горе по въжето на асансьора.

Тя си спомни, че имаше електрическо фенерче, и с негова помощ започна да оглежда по-внимателно стаята. Първоначално откри на килима следи от мокри обувки, след което направи още едно откритие — на тоалетната й масичка бяха наредени четките й за коса и за дрехи. Една от тях се търкаляше на пода, вероятно с нея бяха чистили мокри дрехи, тъй като цялата беше влажна, с полепнала по нея кал. Разглеждайки четката си за коса, Мери забеляза, че някой се беше ресал с нея. Тя откри твърд черен косъм. В този момент на вратата се позвъни. Беше портиерът:

— Извинявайте, че ви безпокоя — каза той. — Искам само да разбера влизал ли е някой в квартирата ви, докато ви нямаше.

— Да! — отвърна тя, — но не разбирам кой би могъл да бъде?

— През цялата вечер около къщата се въртеше един странен човек с черна брада — каза портиерът. — Един от квартирантите го е видял да разглежда с интерес асансьора, а дамата, която живее отсреща, каза, че е чула как той цели десет минути тропал по вратата ви. Това е станало някъде към осем часа вечерта. Нищо ли не е откраднато?

— Не, нищо ценно. — Мери не можеше да определи дали писмото с шифъра представлява някаква ценност.

Тя недоумяваше къде и кога беше чувала за човека с черната брада. Изведнъж си спомни разказа на Алън за инспектор Блис… Навярно е бил той!

Мери позвъни веднага в полицията и попита за инспектор Уембъри. Отговориха й, че в момента отсъства, но вероятно скоро ще се върне. Тя остави номера на телефона си и каза да му предадат да й позвъни веднага щом се прибере.

След около час той се обади и остана много изненадан от краткия разказ на Мери за случилото се.

— Не мисля, че е било лицето, което подозирате — каза той и тя разбра, че Алън не е сам в стаята. — Мога ли да намина след малко към вас? — попита той. Мери се съгласи.

Когато Алън дойде, Мери се успокои и му показа къде точно е стояло писмото.

— Ако крадецът е търсил писмото, би могъл да дойде да ви го поиска — отбеляза Уембъри и после добави: — Държите ли тук някакви документи на адвокат Майстер?

Тя поклати отрицателно глава.

— Може би ключове от къщата му?

— О, да, разбира се — спомни си тя. — Неговият прислужник е полуглух, а Майстер често отсъства, когато рано сутрин отивам на работа, ето защо той ми даде ключ от входната врата, но аз винаги го нося в чантичката си… Алън, защо му е ключ на Блис от дома на Майстер? Та той би могъл да го посети винаги когато иска.

— Съществува само един човек, който би имал смелостта да влезе тук, за да вземе това писмо — каза най-после Алън. — Това е Фантома.

Алън беше оставил входната врата отворена и видя, че на прага й стоеше портиерът.

— Госпожице, човекът с черната брада отново се навърта около къщата — бързо каза той. — Да извикам ли полиция?

Като чу тези думи, Алън тичешком се спусна по стълбите и се озова на улицата. На отсрещната страна той видя човек, който не правеше никакви опити да се скрие от него. Уличният фенер хвърляше достатъчно светлина и осветяваше лицето му… Алън позна инспектор Блис.

— Добър вечер, инспектор Уембъри! — поздрави Блис.

— Някой е влизал в квартирата на госпожица Ленле тази вечер и аз мисля, че това сте били вие!

— Не съм аз! — твърдо отрече инспекторът. — Нима ви приличам на крадец? Ще ви разкажа нещо, което би направило задачата ви по-лесна. Аз наистина влязох в квартирата й, но не по въжето на асансьора, а през входната врата. Госпожица Ленле беше забравила вратата отключена. Обаче за мое най-голямо съжаление не намерих това, което търсех. Човекът, който беше влязъл преди мен, вече го беше взел.

— Искате да кажете, че в квартирата е влизал и друг човек?

— Именно! Не бих си направил труда да влизам вътре, ако не бях видял човека, който се покатери по въжето на асансьора и през прозореца влезе в стаята. Аз веднага се качих по стълбите и позвъних на входната врата, никой не ми отвори и за всеки случай реших да проверя дали случайно не е отключено. Натиснах бравата, след което вратата се отвори и аз се озовах в квартирата на госпожица Ленле. Това обяснение удовлетворява ли ви, господин Уембъри?

Алън се колебаеше. Беше ли искрен Блис?

— Страхувам се, че са ме изпреварили — поклати глава Блис. — Не знам дали е намерил това, което е търсел, но ако не е, смятам, че е възможно да се върне тази нощ. Затова пазя наоколо. Желаете ли да научите нещо повече?

Алън му отговори отрицателно. Блис сви рамене и скоро изчезна в тъмнината. Уембъри се върна при Мери и й разказа накратко за разговора между двамата.

— Може би той казва истината — заключи Алън, след което тръгна към полицейския участък.

Когато стигна там, Блис вече беше написал рапорт за произшествието. Към рапорта беше приложена бележка, че разследването на случая се възлага на инспектор Уембъри.

Алън беше заинтригуван — ако Блис казваше истината, кой тогава беше влязъл пръв в жилището на Мери и с каква цел? Нима единствено заради писмото с шифъра?…

Не трябваше да се губи никакво време. Фантома очевидно беше започнал да действа отново.