Харуки Мураками
Хроника на птицата с пружина (50)

21.
Къщата на обесениците и нейната тайна: 2

Сетагая, Токио: Хората в къщата на обесениците

 

Сянката на известен политик ту се появява, ту изчезва

 

Изумителна мантия невидимка

Каква ли тайна крие?

 

„… Уикли“, 21 ноември

 

 

Както съобщихме за пръв път в броя от 7 октомври на списанието, в тихия жилищен квартал Сетагая има къща, която местните хора наричат „къщата на обесениците“. Всички, живели в нея, са били сполетени от нещастия и са завършили живота си със самоубийство, повечето са се обесили.

(Краткото съдържание на първата статия е пропуснато.)

Разследването ни се увенча само с един безспорно потвърден факт: натъквахме се на непреодолима стена при всеки опит да научим кой е новият собственик на „къщата на обесениците“. Успяхме да издирим строителната фирма, построила къщата, оттам обаче отказаха каквито и да било сведения. От гледна точка на закона подставената фирма, чрез която парцелът е бил закупен, е сто процента чиста. Цялата сделка е сключена изключително внимателно, което ни навежда на мисълта, че за това си има причина.

Друго, което събули любопитството ни, е счетоводната фирма, помогнала при регистрирането на фирмата фантом, която е закупила земята. От разследването ни се установи, че фирмата е била създадена преди пет години като своеобразен „подизпълнител“ в сянка на счетоводна къща, която е добре известна в политическите кръгове. Тя има няколко такива „подизпълнители“, всеки от които е бил учреден, за да свърши строго определена задача, и ако възникнат проблеми, да бъде откъснат като опашката на гущер. Самата счетоводна къща не е разследвана никога от прокуратурата, но според политическия репортер на голям всекидневник „името й е изплувало в не един и два политически скандала, така че властите я държат, естествено, под око“. С други думи, не е трудно да се досетим, че новият обитател на „къщата на обесениците“ е свързан с някой влиятелен политик. Високите зидове, строгите охранителни мерки, осъществявани с помощта на най-съвременно електронно оборудване, лизинговият черен мерцедес, хитроумно регистрираната фирма фантом: подобен подход ни навежда на мисълта, че е замесен високопоставен политик.

Пълна тайнственост.

Репортерският ни екип проследи кога черният мерцедес влиза и излиза от „къщата на обесениците“. В рамките на десет дни автомобилът е посещавал къщата общо двайсет и един пъти, или приблизително по два пъти на ден. Репортерите са забелязали, че тези посещения следват своеобразен график. Първо, автомобилът се появява в девет сутринта и си тръгва в десет и половина. Шофьорът е много точен, идва с не повече от пет минути отклонение от графика. Но за разлика от сутрешните посещения, които са напълно предсказуеми, следобедните са твърде нередовни. Времето, през което мерцедесът остава зад оградата, също е различно, от двайсет минути до цял час.

Тези факти ни карат да направим следните предположения:

1. Редовните сутрешни посещения на автомобила: те подсказват, че някой „идва на работа“ в къщата. Кой е той обаче, не е ясно, тъй като автомобилът е с тъмни стъкла.

2. Нередовните следобедни посещения на мерцедеса: вероятно идват гости по удобно за тях време. Не е ясно дали става въпрос за един или за няколко души.

3. Нощно време къщата очевидно пустее. Не е ясно и дали в нея живее някой. От зида не се вижда дали вътре свети.

Още нещо важно: през десетте дни на нашето наблюдение в имота влизаше и излизаше единствено черният мерцедес: никакви други автомобили, никакви хора, дошли пеша. Здравият разум ни подсказва, че вътре става нещо странно. „Онзи“, който живее в къщата, никога не излиза на пазар или на разходка. Хората идват и си отиват само с черния мерцедес със затъмнените стъкла. С други думи, по някаква причина те държат лицата им да не се виждат при никакви обстоятелства. Каква ли е причината? Защо трябва да полагат такива усилия и да влизат в такива разходи, за да забулят всичко в пълна тайнственост?

Можем да добавим, че в имота може да се влезе и излезе само през вратата на зида. Зад парцела има тясна улица, която обаче не води наникъде. На нея може да се излезе само през нечий двор. Според съседите никой от жителите наоколо не използва уличката и именно заради това къщата няма врата, която да води към нея. Тя е опасана с висок зид, наподобяващ крепостна стена.

През десетте дни на няколко пъти различни хора, които вероятно правеха абонамент за вестници или продаваха нещо, натискаха звънеца на домофона до вратата на зида, но никой не отвори. Ако вътре е имало някой, той вероятно е проверявал посетителите с видеокамера. Нито поща, нито пратки не се доставят в къщата.

По тези причини единственото, което можехме да сторим, за да проучим въпроса, бе да проследим мерцедеса и да установим маршрутите му. Не беше трудно да караме по задръстените улици след лъскавия, бавно движещ се автомобил, но успяхме да стигнем само до входа на подземния гараж на скъп хотел в Акасака. Отпред стоеше униформен пазач и можехме да проникнем вътре само със специален пропуск, така че колата ни не успя да проследи мерцедеса и в гаража. Във въпросния хотел често се провеждат международни конференции, което означава, че там отсядат ВИП лица, както и мнозина чуждестранни представители на шоубизнеса. За да се осигурят безопасността и спокойствието на ВИП гостите, паркингът за техните автомобили е отделен от общия, за тях има и специални асансьори, чието движение не може да се проследи. Така гостите отсядат в хотела и си тръгват, без да ги безпокои нечие внимание. Мерцедесът очевидно ползва ВИП паркинга. В краткия, внимателно премислен отговор, който управата на хотела даде на въпроса, отправен към нея от списанието, се казва, че местата на ВИП паркинга „обикновено“ се предоставят на специални цени само на фирми, които предварително са били подложени на „обстойна проверка“, ние обаче не успяхме да се доберем до подробни сведения нито за условията, при които се ползват местата на този паркинг, нито за хората, които ги ползват.

В хотела има магазини, няколко кафенета и ресторанти, няколко зали за сватби и три заседателни зали, което ще рече, че множество най-различни хора ги използват денонощно. Без изрично разрешение е невъзможно да установим на такова място самоличността на пътниците в мерцедеса. Те могат да слязат от автомобила, да се качат на някой от асансьорите за специални гости, да спрат на който етаж пожелаят и да се слеят с тълпата. От всичко това би трябвало да е ясно, че тук имаме система за поддържане на пълна секретност. Всичко това говори за твърде голяма политическа власт и много пари. Както личи и от обяснението на хотелската управа, не е никак лесно да наемеш и да използваш място на ВИП паркинга. Щом се прави „обстойна проверка“ на всички кандидати, следва да предположим, че опира до дейността на органите по сигурността, натоварени с охраната на чужди високопоставени гости, а оттам може да се изведе и политическа връзка. Многото пари не са достатъчни, макар и да се разбира от само себе си, че тук играят много пари.

(Пропуснати са заключителните догадки, че имотът се използва от религиозна организация, подкрепяна от влиятелен политик.)